Стоян Тороманов

български офицер
Тази статия е за офицера Стоян Тороманов . За анархиста, вижте Стоян Тороманов (анархист).

Стоян Иванов Тороманов е български офицер, полковник от пехотата, командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 58 пехотен резервен полк (1915 – 1917) и командир на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Стоян Тороманов
български офицер
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
За военна заслуга
„За заслуга“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Биография

редактиране

Стоян Тороманов е роден на 3 март 1865 г. в Копривщица, Османска империя. На 2 септември 1885 г. постъпва на военна служба. През 1887 г. завършва в 8 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 27 април е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 4-ти пехотен плевенски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 6 резервен полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. служи като командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Тороманов е командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк. След войните е помощник-командир на 33-ти пехотен свищовски полк, а на 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Стоян Тороманов първоначално е командир на 58 пехотен резервен полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.[1] През 1917 г. поема командването на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата[2].

След войната служи като началник на 4-ти пограничен сектор и на 25 август 1919 е уволнен от служба.

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране

Източници

редактиране