Странджа (село)

българско село
Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Кайбиляре, Кайбалар или Къмбиляр.[2]

Странджа
България
42.0624° с. ш. 27.0028° и. д.
Странджа
Област Ямбол
42.0624° с. ш. 27.0028° и. д.
Странджа
Общи данни
Население49 души[1] (15 март 2024 г.)
0,952 души/km²
Землище51,711 km²
Надм. височина438 m
Пощ. код8758
Тел. код04748
МПС кодУ
ЕКАТТЕ69674
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП за България; 1995)

География редактиране

Село Странджа е разположено в планински район на границата с Турция. Намира се на 9 km от Воден и на 18 km от Крайново, на 16 km от Малко Шарково, на 25 km от общинския център Болярово и на 78 km от областния център Ямбол. Хълмовете около селото са обрасли с дива детелина, драка, мащерка и други билки. Част от землището на селото е зад пограничните заграждения, почти изцяло в полите на Странджа. Има изключително добри условия за лов, а особено успешен е ловът на дивя свиня.

Природата е завзела обратно селото. Рядкост е да срещнеш някой по улиците.

История редактиране

До 1906 г. Странджа е било турско село, което турците постепенно напускат, като продават имотите си на българите. Село Странджа е заселено през 1906 г. от бежанци от Източна Тракия. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие Борис III с указ го преименува на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че един ден отново ще се върнат по домовете си, ще обработват земите си. Преди 9 септември 1944 г. селото е наброявало 1400 души. Имало е силно развито земеделие и животновъдство – овце, кози, крави, биволи. По време на социализма, за нуждите на промишлеността и строителството, е имало нужда от работна ръка. Много младежи по това време напускат селото, устройват се по градовете и остават там. Политиката е била насочена към развитие на градовете, а селата западат. Цели семейства се изселват поради липса на поминък. Земеделието е унищожено, животновъдството също. През 70-те години в селото остават около 150 души, а към днешна дата в село Странджа живеят около целогодишно 10 – 15 души, на възраст над 70 години.

Религии редактиране

В селото живеят само българи християни.

Личности редактиране

В село Странджа е роден българският професор по Съобщителна техника и комуникации Петър Михов Тодоров (1922 – 2000 г.).

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 135.