Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен[1] е български адвокат и революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония, офицер от Българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Страхил Развигоров
български революционер
Роден
Починал
1948 г. (50 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Национален военен университет
Семейство
БащаМише Развигоров
Подпис

Биография редактиране

Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военното училище в София.[2] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“[3] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията[5] – длъжност, която заема до април 1932 г. През 1929 година участва заповядва убийството на Михаил Станоев и участва в убийството на Давидко Георгиев.[6] През 1934 г. в София Страхил Развигоров е разпитан като свидетел, посочва че е на 37 години, родом от град Щип, живущ в град София, грамотен, неосъждан, неженен, адвокат. Той не дава информация на разследващите за изпълнените смъртни присъди от организацията. Казва следното: „Лицата за които става дума в делегацията № 159/1934 г. на Горноджумайския окръжен съд са действали преди аз да бъда в Петричкия край. Какво са правили, как са действали, дали са избити, кога, от кого и по какви съображения не мога да кажа. Възможно е да са загинали по време на Горноджумайските събития или още по-вярно, щом се сочи 1923 год. като време на убийството им, по време на Cептемврийските комунистически събития. Тия събития взеха своите жертви и в тоя край и аз мисля, че точно тогава ще да са били наказани въпросните лица. Друго по въпроса не мога да кажа.“[7] След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена 1940 година, и син Михаил, роден 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[8]

Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор[9][10] или в лагер край Пазарджик.[2] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.[11]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
Спиро Развигоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Развигоров
(1874 - 1946)
 
Мише Развигоров
(1873 - 1907)
 
Емануил Развигоров
(1886 - 1919)
 
Томе Развигоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил Развигоров
(1897 - 1948)
 
 
 
 
 
Ипократ Развигоров
(1900 - 1927)
 

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  2. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 194
  6. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 186.
  8. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
  10. Или през 1946 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402-403.
  11. Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.