Отваря главното меню
Области от света със субтропичен климат според климатичната класификация на Кьопен.

Субтропиците са природогеографски и климатични зони, разположени между тропиците (23,5°) и умерените пояси (35 – 66,5°) северно и южно от Екватора. Субтропичният климат често се характеризира с топли до горещи лета и меки зими с редки замразявания. Субтропичният климат се дели на два основни типа: влажен субтропичен климат, при който дъждовете са концентрирани в най-топлите месеци (примери: Брисбън (Австралия) и Джаксънвил (САЩ)), и сух субтропичен климат (наричан още средиземноморски климат), при който дъждовете са концентрирани в най-хладните месеци (примери: Неапол (Италия) и Лос Анджелис (САЩ)).

Субтропичен климат може да се наблюдава и при големи надморски височини при тропиците, какъвто е например случаят с Мексиканското плато и във Виетнам и Тайван. Голяма част от пустините на Земята се намират в субтропиците, поради развиването на т.нар. Конски ширини. При саваните в субтропиците се наблюдава ежегоден дъждовен сезон през лятото, когато падат повечето от годишните валежи. Районите в съседство с топли океани често са обект на тежки валежи от тропически циклони, които могат да допринесат за значителна част от годишните валежи. В субтропиците растат палми, цитруси, манго, шамфъстък, личи и авокадо.

Съдържание

ТемпературиРедактиране

 
Пустинята Тадрарт Акакус, част от Сахара в западната част на Либия.

Средната месечна температурата през лятото в субтропиците е над 20 °C, а през зимата е над 4 °C. При навлизането на полярни въздушни маси са възможни замразявания и понякога спадане на температурата до −10 °C. Количеството на валежите и режимът им могат да имат големи разлики от крайбрежните райони до вътрешноконтиненталните, което, заедно с увеличаването в същата посока на континенталния климат, води до значителни разлики в образуването на природните зони.[1]

ВалежиРедактиране

Затоплянето на Земята близо до Екватора води до голямо движение на въздуха нагоре и конвекция по дължина на вътрешнотропичната зона на конвергенция. По този начин въздухът се издига и се отдалечава от Екватора. Докато той се движи към средните географски ширини, той се охлажда и слиза надолу, което води до утаяване близо до 30-тия паралел в двете полукълба. Тази циркулация е позната под името клетка на Хадли и води до образуването на субтропическа ивица.[2] Много от пустините на Земята са образувани под въздействието на тези климатологични зони с високо налягане, намиращи се в субтропиците.[3] Такъв сух субтропичен режим се наблюдава в областите в съседство до мощни студени океански течения, Примери за такива области са крайбрежните зони на Южна Африка (Намибия, ЮАР), южните части на Канарските острови и крайбрежията на Перу и Чили.[4]

Влажният субтропичен климат често се наблюдава в западната част на субтропичното ядро. При него нестабилни тропични въздушни маси през лятото причиняват конвективно преобръщане и чести тропически порои, а лятото по традиция е сезонът с най-много валежи през годината. През зимата мусонът се отдръпва и по-сухите пасати довеждат по-стабилни въздушни маси и сухо слънчево време. Такива области има в Австралия, Югоизточна Азия, части от Южна Америка и Дълбокият Юг на САЩ.[5][6][7] В районите, граничещи с топли океани, като например югоизточните американски щати и Източна Азия, тропичните циклони могат в голяма степен да допринесат за местните валежи.[8] Япония получава повече от половината от валежите си от тайфуни.[9]

Средиземноморският климат е субтропичен климат с дъждовен сезон през зимата и сух сезон през лятото. Регионите с този тип климат включват крайбрежията на Средиземно море, югозападните части на Австралия около Пърт, части от западното крайбрежие на Южна Америка около Сантяго, западното крайбрежие на Мексико и крайбрежието на Калифорния в САЩ.[10][11][12][13]

РастителностРедактиране

Климатът в субтропиците рядко създава условия за замръзвания или сняг, което позволява на растения като палми и цитруси да процъфтяват в тях.[14][15] Някои от традиционно отглежданите култури в субтропиците включват: манго, личи, авокадо. Борбата с вредителите по културите е по-лека, отколкото в тропиците, поради по-хладните зими.[16] Освен тях, в тропиците виреят спорови растения, драцена и юка. Дървета от семейство Тисови растат в субтропичен климат, както и различни сортове ябълка, круша и нар.[17]

Хонконг
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
25
 
19
14
 
 
52
 
19
14
 
 
71
 
22
17
 
 
189
 
25
21
 
 
330
 
28
24
 
 
388
 
30
26
 
 
374
 
31
27
 
 
445
 
31
26
 
 
288
 
30
26
 
 
152
 
28
23
 
 
35
 
24
19
 
 
35
 
20
16
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
Лос Анджелис
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
79
 
20
9
 
 
97
 
20
10
 
 
62
 
21
11
 
 
23
 
23
12
 
 
6.6
 
24
14
 
 
2.3
 
26
16
 
 
0.3
 
28
18
 
 
1
 
29
18
 
 
6.1
 
28
17
 
 
17
 
26
15
 
 
26
 
23
11
 
 
59
 
20
9
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
Кайро
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
5
 
19
9
 
 
3.8
 
20
10
 
 
3.8
 
24
12
 
 
1.1
 
28
15
 
 
0.5
 
32
18
 
 
0.1
 
34
20
 
 
0
 
35
22
 
 
0
 
34
22
 
 
0
 
33
21
 
 
0.7
 
29
17
 
 
3.8
 
25
14
 
 
5.9
 
20
10
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm

ИзточнициРедактиране

  1. Субтропические пояса – статья из Большой советской энциклопедии
  2. Dr. Owen E. Thompson (1996). Hadley Circulation Cell. Архив на оригинала от 2009-03-05 в Wayback Machine. Channel Video Productions.
  3. ThinkQuest team 26634 (1999). The Formation of Deserts. Oracle ThinkQuest Education Foundation.
  4. Tropical and subtropical desert climate. //
  5. Susan Woodward. Tropical Savannas. // Radford University, 2 февруари 2005. Посетен на 16 март 2008.
  6. Randy Lascody (2008). The Florida Rain Machine. National Weather Service.
  7. John J. Stransky. Site Treatments Have Little Effect During Wet Season in Texas. // Tree Planters' Notes 10 (2). 1 January 1960.
  8. Australia Burning: Fire Ecology, Policy and Management Issues. Csiro Publishing, 2003. ISBN 978-0-643-06926-8. с. 33.
  9. Whipple, Addison. Storm. Alexandria, VA, Time Life Books, 1982. ISBN 978-0-8094-4312-3. с. 54.
  10. Remote Sensing for Migratory Creatures (2002). Phenology and Creature Migration: Dry season and wet season in West Mexico. Arizona Remote Sensing Center.
  11. J. Horel (2006). Normal Monthly Precipitation, Inches. University of Utah.
  12. D. Bozkurt, O.L. Sen and M. Karaca (2008). Wet season evaluation of RegCM3 performance for Eastern Mediterranean. EGU General Assembly.
  13. Synoptic Climatology of Major Floods in the Negev Desert, Israel. // International Journal of Climatology 22 (7). 2002. DOI:10.1002/joc.766. с. 869.
  14. Walter Tennyson Swingle. The Date Palm and its Utilization in the Southwestern States. United States Government Printing Office, 1904. с. 11.
  15. Wilson Popenoe. Manual of Tropical and Subtropical Fruits: Excluding the Banana, Coconut, Pineapple, Citrus Fruits, Olive, and Fig. // Nature 108 (2715). 1920. DOI:10.1038/108334a0. с. 7. Посетен на 24 March 2013.
  16. Galán Saúco, V. Robinson, J. C., Tomer, E., Daniells, J.. S18.001: Current Situation and Challenges of Cultivating Banana and other Tropical Fruits in the Subtropics. // 28th International Horticultural Congress. 2010. Посетен на 24 март 2013.
  17. Forests and Forest Plants Volume II – Important Tree Species. // Encyclopedia of Life Support Systems. Посетен на 9 април 2013.