Сухово
Су̀хово е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
Сухово | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 142 души[1] (15 септември 2022 г.) 49,1 души/km² |
Землище | 2,90 km² |
Надм. височина | 424 m |
Пощ. код | 6794 |
Тел. код | 03656 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 70319 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
География редактиране
Население по години [3] | |
---|---|
1934 г. | 155 души |
1956 г. | 236 души |
1975 г. | 264 души |
1985 г. | 231 души |
1992 г. | 179 души |
2001 г. | 148 души |
2011 г. | 103 души |
2019 г. | 126 души [4] |
Село Сухово се намира в най-западната част на Източните Родопи, прилежащо към границата им[5] със Западните Родопи, на около 10 km запад-северозападно от центъра на град Кърджали и 14 km североизточно от град Ардино. Разположено е на около 400 м западно от язовир Кърджали при стеснение на язовира до 160 – 170 m, над което срещу селото е построен висящ (въжен) мост.
Близо до Сухово са селата Голобрад – на около 2 km на югозапад, Рибарци – на около километър на северозапад и Снежинка, на около 2 km на североизток, отвъд язовира. Общински път, започващ в североизточния край на село Боровица от кръстовище с третокласния републикански път III-8653, води на североизток през селата Стар читак и Рибарци до село Сухово.
Надморската височина до трафопоста при влизане в Сухово е около 446 m – приблизително 120 m по-високо от нивото на водата в язовира.
История редактиране
Селото – тогава с име Сусус бурун – е в България от 1912 г.[6][7] Преименувано е на Сухово с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6]
Религии редактиране
Изповядваната в Сухово религия е ислям.
Обществени институции редактиране
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Сухово, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 261.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Справка за събитията за кметство Сухово
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър – кметство Сухово
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България