Ангел Гацо
Ангел Димитров (Мицов) Гацо или Гачо (на гръцки: Αγγελής Γάτσος, Ангелис Гацос или Αγγελος Γάτσος, Ангелос Гацос) е гръцки революционер и военен от български произход, герой от Гръцката война за независимост.[1]
| Ангел Гацо Αγγελής Γάτσος | |
| гръцки революционер | |
 Паметник в Съботско, дело на Димитрис Каламарас | |
| Роден |
1771 г.
|
|---|---|
| Починал | 1839 г.
|
Биография
редактиранеГацо е роден във воденското село Саракиново (днес Саракини, Гърция) в 1771[2] или според други източници към 1760 - 1764 година.[3] Става хайдутин и при избухването на Гръцкото въстание играе важна роля в Негушкото въстание. След падането на Негуш успява да се спаси в планината Каракамен заедно със сина си Мицо Гацо и брат си Петър Гацо, но жена му и останалите му деца попадат в плен у османците.[4] Гацо заедно с Мицо и Анастасиос Каратасос заминава на юг, където продължава участието си във въстанието съвместно с Георгиос Караискакис. Участва в битката при Пета, където се спасява като по чудо и минава със 120 души в Пелопонес, където участва в разгрома на османците при Дервенакия. В 1823 година се сражава заедно с Каратасос при Трикери и в Северните Споради. След това се прехвърля в Пелопонес, където участва в сраженията срещу Ибрахим паша. В 1826 година отива на Евбея, където оглавява собствен отряд и участва в битката при Аталанти.[1]
Гацо е високо ценен от лидерите на въстанието – Теодорос Колокотронис го нарича „храбър мъж“, а Янис Макриянис - „смел и добродетелен патриот“.[5] Известният гръцки общественик и революционер Христофорос Перевос пише в 1823 година до Гацо:
| „ | Отечеството ще те почете заслужено и опирайки се на него, ти ще получиш привилегии и права на родолюбец и ще те опознаят като такъв и ония, които те наричат днес и се отнасят към тебе като към чужденец.[6] | “ |
След създаването на новата гръцка държава Гацо влиза в армията и умира в бедност като полковник в Аталанти в 1839 година. Синът му Мицо Гацо стига до чин майор от гръцката армия. В негова чест е издигнат паметник в Съботско и е кръстена една от улиците в селото на него.[7]
Бележки
редактиране- ↑ а б Тодоров, Николай, Веселин Трайков. Българи участници в борбите за освобождението на Гърция. София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 30.
- ↑ Μαθητική εφημερίδα Δημοτικού Σχολείου Ριζού
- ↑ „История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
- ↑ Risto Stefov. Wake of the 19th Century Balkans and the Negush Uprising, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926222827/http://www.maknews.com/html/articles/stefov/stefov43.html, посетен на 31 октомври 2008
- ↑ Αγγελής Γάτσος
- ↑ Εθνική Βιβλιοθήκη τής Ελλάδος, τμήμα Χειρογράφων Αρχείον Αγώνος, άρ. 19169. Цитирано по: Тодоров, Николай. „Балкански измерения на гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите.“, Издателство на Отечествения фронт, 1984, София, стр. 100.
- ↑ Родове. Саракинови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 9 декември 2017.