Уикипедия

Сърбци

селище в Република Северна Македония

Сърбци (на македонска литературна норма: Српци), Малко Сърбци, Мало Сърбци или Горно Сърбци е село в община Битоля на Северна Македония.

Сърбци
Српци
— село —
Стари къщи в Сърбци
Стари къщи в Сърбци
41.0858° с. ш. 21.2108° и. д.
Сърбци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областГяваткол
Надм. височина910 m
Население65 души (2002)
Пощенски код7314
МПС кодBT
Сърбци в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 910 m надморска височина в областта Гяваткол, в Снеговско-облаковския масив, западно от регионалния път Битоля-Охрид, на 14 km от Битоля.[1]

История редактиране

 
Гъркомани в Сърбци след нападение на българска чета
 
Старото училище в Сърбци

В грамота на цар Стефан Душан от 1361 година е споменато село Србчишта. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Сръбчо.[2] Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на сърп.[1]

Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[3]

В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1831 година. В 1878 година Йосиф Мажовски изписва притвора на църквата.[4] Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Сръбци има 40 български християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сръбци има 820 жители, всички българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Сърбци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[7]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сръбци има 60 български къщи.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[9] От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът Велян Гурджев.[10]

По време на Балканската война 13 души от Сърбци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война Сръбци е част от Цапарска община и има 486 жители.[12]

В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,[1] самоопределили се като македонци.[13]

Националност Всичко
македонци 65
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

 
Апостол Дошлаков
Родени в Сърбци
  •   Апостол Георгиев Дошлаков, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Апостол Георгиев Обедников (1863 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  •   Божин Талев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, дърводелец, 1 рота на 2 скопска дружина[15], войник в 59-и полк през Първата световна война[16]
  •   Божин Кулев (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  •   Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал.[17] Загинал през Първата световна война.[18]
  •   Михаил Иванов (1900 – 1986), български езотерик, ученик на Петър Дънов
  •   Митре Михайлов Далъчев, български революционер, селски войвода на ВМОРО[19]
  •   Недялко Долиманов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков – Скочивирчето
Свързани със Сърбци
  •   Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[20]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д Горно Српци // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
  3. ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
  4. ↑ Јосиф Радев Мажоски // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
  5. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
  10. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  12. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007 
  14. ↑ Апостолъ Г. Дошлаковъ // Илюстрация Илиндень VI (4 (54). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1934. с. 14.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 33.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14
  19. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 38.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сърбци&oldid=12148049“.