Велян Гурджев
Велян Андреев Гурджев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
| Велян Гурджев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Петър Гурджев |
Биография редактиране
Велян Гурджев е роден в 1872, 1874[1] или на 14 април 1876 година в битолското село Смилево, тогава в Османската империя.[2] Брат е на фармацевта Петър Гурджев. Завършва IV клас в българската гимназия в Битоля.[2]
Влиза във ВМОРО в 1901 година, заклет от войводите Стоян Донски и Тале Горанов. Организира революционния комитет в селото и през февруари 1902 година го заклева в църквата в присъствието на войводата Славейко Арсов. Избран е за председател на комитета.[4]
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като секретар на четата на съселянина си Кочо Груйоски, а от септември до края на въстанието той оглавява четата.[2][3][4] Четата води три-четири големи сражения.[4]
След въстанието от 1905 до 1906 година живее в Битоля, където също е член на районния революционен комитет.[2][4] В Битоля работи с Алексо Радовчето и Кърсте Льонде.[4] По-късно е учител във влашкото село Гопеш.[2] В 1906 година владиката Григорий Пелагонийски го назначава за екзархийски учител в Рамна и Сърбци, където остава до Балканската война в 1912 година.[4]
През май 1913 година сръбските окупационни власти го арестуват и лежи три месеца. След това е уволнен като учител. Затварян е още два пъти, тъй като се е „държал отрицателно към сръбската власт... [и се проявява] като добър българин“.[4]
През август 1941 година Гурджев е касиер на Илинденското дружество в Битоля.[5]
На 24 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 128.
- ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.
- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.