Тежък остър респираторен синдром

(пренасочване от ТОРС)

Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) (на английски: Severe acute respiratory syndrome, SARS) е вирусно дихателно заболяване със зоонотичен произход, което се причинява от ТОРС коронавируса (SARS-CoV). Между ноември 2002 г. и юли 2003 г. избухва епидемия от тежък остър респираторен синдром в южните части на Китай, която води до заразяването на 8098 души, от които 775 души в 17 държави загиват (9,6% леталност),[1] като повечето случаи са в Китай и Хонконг.[2] В края на 2017 г. китайските учени проследяват вируса чрез цивети до пещерните Подковоносови прилепи, живеещи в провинция Юнан.[3] Няма докладвани случаи на SARS по света след 2004 г.[4] Все пак, сродният вирус SARS-CoV-2 става причината за глобалната пандемия от коронавирус през 2019 – 2020 г.[5]

Тежък остър респираторен синдром
Електронна микрография на коронавирусен вирион на SARS
Електронна микрография на коронавирусен вирион на SARS
Синоними SARS
Специалност инфекциозни болести
Честота на заболеваемост 8098 случая
Смъртност 9,5% (всички държави)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 U04
МКБ-9 079.82
База данни
eMedicine
med/3662
Мед. рубрики MeSH D045169
Тежък остър респираторен синдром в Общомедия

СимптомиРедактиране

Първоначални симптоми са подобни на тези на грипа – температура, болки в мускулите, отпадналост, кашлица, възпалено гърло и други. Единственият отличителен симптом е температура над 38 °C. SARS може да доведе до недостиг на въздух и да прерасне в пневмония, била тя директно вирусна или вторична бактериална.

Средният инкубационен период на SARS е от 4 до 6 дни, макар в редки случаи може да е до 1 ден или до 14 дни.[6]

ПредаванеРедактиране

Основният начин на предаване на инфекцията е досег на лигавица с капчици преносители във въздуха. И докато диарията често съпътства заболяването, ролята ѝ в предаването на заразата е малка.[6]

ПревенцияРедактиране

За SARS няма ваксина. Клиничната изолация и карантината са най-ефективните мерки за предотвратяване на разпространението на инфекцията. Други превантивни мерки включват:

  • Миене на ръцете;
  • Дезинфекция на повърхности;
  • Избягване на контакт с телесни течности;
  • Миене на личните вещи на болен от SARS с гореща сапунена вода;
  • Себеизолиране за възможно най-дълго време.

Създадени са множество публични здравни интервенции. На летищата е въведен скрининг процес за наблюдение на въздушните пътувания до и от засегнатите страни.[7]

SARS е най-заразен при тежко болните пациенти, което обикновено настъпва през втората седмица от болестта. Този забавен инфекциозен период означава, че карантината е високо ефективна – хората, които са се изолирали преди петия ден на болестта си, рядко я предават на други.[6]

ЛечениеРедактиране

Тъй като SARS е вирусно заболяване, антибиотиците нямат пряк ефект, но могат да се използват срещу вторични бактериални инфекции. Лечението на SARS като цяло е поддържащо, с антипиретици, подаване на кислород и командно дишане, в случай на нужда. Използват се противовирусни препарати.

Хората, заразени със SARS, следва да бъдат изолирани, за предпочитане в стаи с отрицателно налягане и с пълна бариера между тях и тези, които се грижат за тях. В някои случаи, проветряването чрез отваряне на врати и прозорци спомага за намаляването на вирусните частици в стаята.[8]

В някои случаи, тежки щети вследствие на заразата могат да се предизвикат от собствената имунна система на човек.[9]

Към 2020 г. няма лек или ефективна ваксина срещу SARS, която да е едновременно безопасна и ефективна при хората.[10][11] Идентифицирането и разработката на нови ваксини и лекарства срещу SARS е приоритетна област за правителствата и службите за здравеопазване по света.[12][13][14]

ПрогнозаРедактиране

Няколко доклада от Китай сочат, че някои възстановили се от SARS пациенти след това страдат от тежки и дълготрайни усложнения. Те най-често биват белодробна фиброза, остеопороза и асептична некроза, които понякога водят до пълна загуба на работоспособността. В резултат от процедури по карантина, някои от възстановилите се пациенти развиват посттравматичен стрес или голямо депресивно разстройство.[15][16]

ЕпидемиологияРедактиране

Тежкият остър респираторен синдром е относително рядко заболяване. Към края на епидемията през юни 2003 г. от него са записани 8422 случая със смъртност от 11%,[17] като тази смъртност варира от 0% до 50%, в зависимост от възрастта на пациента.[6] Смъртността при пациенти под 24-годишна възраст е по-малко от 1%, докато при тези над 65-годишна възраст смъртността е над 55%.[18]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Smith, Richard D.. Responding to global infectious disease outbreaks: Lessons from SARS on the role of risk perception, communication and management. // Social Science & Medicine 63 (12). 2006. DOI:10.1016/j.socscimed.2006.08.004. с. 3113 – 3123.
  2. Summary of probable SARS cases with onset of illness from 1 November 2002 to 31 July 2003. // World Health Organization (WHO). Посетен на 31 октомври 2008.
  3. McKie, Robin. Scientists trace 2002 Sars virus to colony of cave-dwelling bats in China. // The Guardian. 10 декември 2017. Посетен на 10 декември 2017.
  4. SARS (severe acute respiratory syndrome). // NHS Choices. UK National Health Service, 3 октомври 2014. Посетен на 8 март 2016.
  5. Myth busters. // WHO.int. World Health Organization, 2019. Посетен на 15 март 2020.
  6. а б в г World Health Organization. Consensus document on the epidemiology of severe acute respiratory syndrome (SARS). // {{{journal}}}. 2003.
  7. SARS (severe acute respiratory syndrome). // 19 октомври 2017. Посетен на 1 декември 2017.
  8. Nakashima, Ellen. Vietnam Took Lead In Containing SARS. // Washington Post. 5 май 2003.
  9. Perlman, Stanley и др. Immunopathogenesis of coronavirus infections: Implications for SARS. // Nature Reviews Immunology 5 (12). 2005. DOI:10.1038/nri1732. с. 917 – 27.
  10. Jiang, Shibo и др. Development of SARS vaccines and therapeutics is still needed. // Future Virology 8 (1). 2013. DOI:10.2217/fvl.12.126. с. 1 – 2.
  11. SARS (severe acute respiratory syndrome). // 19 октомври 2017. Посетен на 31 януари 2020.
  12. Greenough, Thomas C и др. Development and Characterization of a Severe Acute Respiratory Syndrome–Associated Coronavirus–Neutralizing Human Monoclonal Antibody That Provides Effective Immunoprophylaxis in Mice. // The Journal of Infectious Diseases 191 (4). 2005. DOI:10.1086/427242. с. 507 – 14.
  13. Tripp, Ralph A и др. Monoclonal antibodies to SARS-associated coronavirus (SARS-CoV): Identification of neutralizing and antibodies reactive to S, N, M and E viral proteins. // Journal of Virological Methods 128 (1 – 2). 2005. DOI:10.1016/j.jviromet.2005.03.021. с. 21 – 8.
  14. Roberts, Anjeanette и др. Therapy with a Severe Acute Respiratory Syndrome–Associated Coronavirus–Neutralizing Human Monoclonal Antibody Reduces Disease Severity and Viral Burden in Golden Syrian Hamsters. // The Journal of Infectious Diseases 193 (5). 2006. DOI:10.1086/500143. с. 685 – 92.
  15. Hawryluck, Laura и др. SARS Control and Psychological Effects of Quarantine, Toronto, Canada. // Emerging Infectious Diseases 10 (7). 2004. DOI:10.3201/eid1007.030703. с. 1206 – 1212.
  16. Ma Jinyu. (Silence of the Post-SARS Patients). // Southern People Weekly, 15 юли 2009. Посетен на 3 август 2013.
  17. Chan-Yeung, M и др. SARS: epidemiology. // Respirology (Carlton, Vic.) 8 Suppl. ноември 2003. DOI:10.1046/j.1440-1843.2003.00518.x. с. S9–14.
  18. Monaghan, Karen J.. SARS: Down But Still a Threat. National Academies Press (US), 2004.