Уикипедия

Таксила

Таксила (на брахми пали: 𑀢𑀔𑁆𑀔𑀲𑀺𑀮𑀸; на санскрит: तक्षशिला; на урду: تکششیلا) е археологически обект в Пенджаб, Пакистан. Разположен е на около 20 km северозападно от столицата Исламабад.

Таксила
Древната ступа Дхармараджика в Таксила
Древната ступа Дхармараджика в Таксила
Местоположение
33.7458° с. ш. 72.7875° и. д.
Таксила
Местоположение в Пакистан
СтранаПакистан
ПровинцияПенджаб
Построенок. 1000 г. пр.н.е.
Изоставен5 век
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеTaxila
РегионАзиатско-тихоокеански регион
Типкултурно
Критерийiii, vi
Вписване1980
ID139
Таксила в Общомедия
Будисткият манастир Джаулиан в Таксила.

Градът е с голямо значение в Древна Индия, намирайки се на ключов кръстопът между Индийския субконтинент и Централна Азия. Таксила се оформя като град около 1000 г. пр.н.е.[1] Поради стратегическото си местоположение, Таксила е управляван от различни държави през вековете. Когато главните древни търговски пътища в региона загубват значението си, градът изпада в упадък, докато накрая е разрушен от номадски племена през 5 век. Развалините на града са преоткрити от сър Александър Кънингам през 19 век.

През 1980 г. Таксила е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2] През 2006 г. е обявен за най-посещаваната туристическа дестинация в Пакистан от вестник Гардиън.[3] Привлича около 1 милион туристи ежегодно.[4][5]

Според някои сведения, университетът в Таксила е един от първите в света,[6][7][8] докато други не го считат за университет в съвременния смисъл на думата.[9]

Доклад от 2010 г. споменава Таксила като един от 12 археологически обекти в света, които са на ръба на непоправими щети, основните причини за които са лошото управление, иманярството и въоръжените конфликти.[10] Все пак, след това са положени множество усилия за опазването му, което довежда до обявяването му за „добре опазен“ обект.[4]

История редактиране

Ранно поселение редактиране

Районът около Таксила е заселен още от неолитни времена, като из него са открити останки, датиращи от 3360 г. пр.н.е.[11] Развалини, датиращи от ранната Харапска цивилизация около 2900 г. пр.н.е., също са открити в района на Таксила,[11] макар областта да е изоставена след рухването на тази цивилизация.

Първото голямо поселение на територията на днешен Таксила е основано около 1000 г. пр.н.е.[12][13] Към 900 г. пр.н.е. градът вече участва активно в местната търговия, което е засвидетелствано от керамичните парчета, разкриващи търговски връзки с Пушкалавати.[14]

Ахеменидски период редактиране

Археологическите разкопки разкриват, че градът се е разраснал значително при управлението на персийското Ахеменидско царство през 6 век пр.н.е. През 516 г. пр.н.е. Дарий I предприема кампания, целяща покоряването на Централна Азия, преди да поеме към днешен Афганистан и северните части на Пакистан. Той прекарва зимата на 516/515 г. пр.н.е. в региона Гандхара близо до Таксила и се подготвя да завладее долината на Инд, което осъществява през 515 г. пр.н.е.[15] След това се оттегля и оставя областта под ахеменидски сюзерен с Ксеркс I за владетел. Тя се задържа под ахаменидско господство в продължение на повече от век.[16]

Таксила се управлява и като част от Гандхарското царство след ахеменидския период, но градът понякога сформира свой собствен независим окръг или град държава.[17][18]

Елински период редактиране

Когато нахлува в долината на Инд, Александър Македонски завладява и Таксила[19] през 326 г. пр.н.е. без битка, тъй като градът е предаден от владетеля му, Омфис.[16] Гръцките историци, придружаващи Александър, опиства Таксила като заможен, проспериращ и добре управляван град.[16] Ариан пише, че Александър е бил приветстван от гражданите и провежда състезание по гимнастика и конна езда в него.[20]

Маурийски период редактиране

Към 317 г. пр.н.е. гръцките сатрапи, останали след Александър, са изтласкани[21] и Таксила попада под контрола на Чандрагупта, който превръща Таксила в регионална столица. Има сведения, че съветникът му, Чанакя, е преподавал във висшето училище в града.[22] По време на управлението на Ашока, градът е превърнат във важен център на будисткото учение, макар в него да се организира и малък бунт по това време.[23]

Таксила се намира на стратегическо място на пътя между маурийската столица Паталипутра и Пешавар и нататък към Централна Азия през Кашмир и Бактрия.[24]

Индо-гръцки период редактиране

 
Монета от Таксила, 200 – 100 г. пр.н.е.

През 2 век пр.н.е. Таксила е анексиран от Индо-гръцкото царство. През този период градът вероятно е управляван от няколко династии. При затишията на гръцката власт градът се справя сам, независимо контролирайки няколко местни търговски гилдии, които също секат по-голямата част от автономната му валута. Към 1 век пр.н.е. индо-скитският владетел Азилис разполага с три монетни двора, единият от които се намира в Таксила.

Последният гръцки владетел на Таксила е свален чрез преврат от индо-скитския цар Мауес около 90 г. пр.н.е.[25] Гондофар, основател на Индо-партското царство, завладява Таксила около 20 г. пр.н.е. и го обявява за своя столица.[26]

Кушански период редактиране

Около 50 г. гръцкият неопитагорийски философ Аполоний Тиански посещава Таксила, описвайки го като укрепен град, построен по симетричен план и сходен по размер на Ниневия. Съвременните археологически находки подкрепят твърденията му.[27] Надписите от 76 г. сочат, че градът вече е попаднал под кушанска власт по това време, след като Куджула Кадфиз го превзема от партите.[28]

Гуптски период редактиране

Към средата на 4 век империята Гупта подчинява териториите в източната част на Гандхара, установявайки база в Таксила. Градът става известен с търговските си пътища за коприна, сандалово дърво, коне, памук, сребърни изделия, перли и подправки. Именно по това време той започва да бъде широко отразяван в класическата индийска литература – както като културен център, така и като милитаризиран пограничен град.[29]

Университетът на града все още съществува, когато е посетен от китайския поклонник Фасян около 400 г.[30]

Упадък редактиране

Кидаритите, които са васали на ефталитите, нападат Таксила около 450 г. Макар да са отблъснати от гуптския император Скандагупта, градът така и не се възстановява напълно, вероятно поради наличието на силни номадски племена в района, намалялата търговия и тройната война между перси, кидарити и хуни в западната част на Гандахара.

Белите хуни помитат Гандхара и Пенджаб около 470 г., причинявайки мащабно опустошение и унищожение на известните будистки манастири и ступи на Таксила. Градът не успява да се възстанови след този тежък удар. От 500 до 540 г. градът се намира под контрола на Хунската държава и постепенно вехне.[31]

Сюен Дзан посещава Индия в периода 629 – 645 г. Той описва Таксила като безлюден и полу-разрушен през 630 г. Повечето му храмове все още тънат в руини и са останали само няколко монаси. Той също споменава, че държавата е станала зависима от Кашмир, а местните военачалници воюват един срещу друг в борба за власт. Към 9 век градът става владение на кабулските шахове, а след това попада под контрола на Махмуд Газневи.[32][33]

Източници редактиране

  1. ↑ Raymond Allchin, Bridget Allchin, The Rise of Civilization in India. Cambridge University Press, 1982 p. 314 ISBN 052128550X
  2. ↑ UNESCO World Heritage Site, 1980. Taxila: Multiple Locations.
  3. ↑ Windsor, Antonia. Out of the rubble // The Guardian. London, 17 октомври 2006. Посетен на 24 май 2010.
  4. ↑ а б Feature: Pakistan in efforts to rejuvenate Taxila, one of most important archaeological sites in Asia – Xinhua | English.news.cn // Архивиран от оригинала на 2020-05-22. Посетен на 15 октомври 2018.
  5. ↑ Taxila: an illustration of fascinating influences of multiple civilisations – Daily Times // Daily Times. 13 май 2018.
  6. ↑ Needham, Joseph. Within the Four Seas: The Dialogue of East and West. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-36166-8.
  7. ↑ Kulke, Hermann, Rothermund, Dietmar. A History of India. 4th. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32919-4.
  8. ↑ Radha Kumud Mookerji (2nd ed. 1951; reprint 1989), Ancient Indian Education: Brahmanical and Buddhist (p. 478), Motilal Banarsidass Publ., ISBN 81-208-0423-6
  9. ↑ Anant Sadashiv Altekar (1934; reprint 1965), Education in Ancient India, Sixth Edition, Revised & Enlarged, Nand Kishore & Bros, Varanasi
  10. ↑ Global Heritage Fund, архив на оригинала от 20 август 2012, https://web.archive.org/web/20120820022935/http://globalheritagefund.org/index.php/what_we_do/sites_on_the_verge/, посетен на 19 юни 2020 
  11. ↑ а б Allchin Allchin, с. 127.
  12. ↑ Centre, UNESCO World Heritage. Taxila
  13. ↑ Scharfe 2002, с. 141.
  14. ↑ Mohan Pant, Shūji Funo, Stupa and Swastika: Historical Urban Planning Principles in Nepal's Kathmandu Valley. NUS Press, 2007 ISBN 9971693720, citing Allchin: 1980
  15. ↑ Darius the Great – 8. Travels – Livius // Архивиран от оригинала на 2013-09-23. Посетен на 2020-06-19.
  16. ↑ а б в Marshall 1951, с. 83.
  17. ↑ Samad, Rafi U. The Grandeur of Gandhara: The Ancient Buddhist Civilization of the Swat, Peshawar, Kabul and Indus Valleys. 2011. ISBN 9780875868592.
  18. ↑ Marshall 1951, с. 16 – 17, 30, 71.
  19. ↑ Stephanus of Byzantium, Ethnica, § T602.8
  20. ↑ Arrian, Anabasis of Alexander, § 5.8
  21. ↑ Mookerji 1988, с. 31.
  22. ↑ Mookerji 1988, с. 22, 54.
  23. ↑ Thapar 1997, с. 52.
  24. ↑ Thapar 1997, с. 237.
  25. ↑ Marshall 1951, с. 84.
  26. ↑ Marshall 1951, с. 85.
  27. ↑ John Marshall, A Guide to Taxila, 4th edition, Cambridge: Cambridge University Press, 1960, pp. 28 – 30, 69.
  28. ↑ Kulke Rothermund, с. 80.
  29. ↑ Kumar, Sanjeev. Treasures of the Gupta Empire – A Catalogue of Coins of the Gupta Dynasty. 2017.
  30. ↑ Needham 2005, с. 135.
  31. ↑ Marshall 1951, с. 86.
  32. ↑ A Guide to Taxila. Cambridge University Press, 20 юни 2013. ISBN 9781107615441. с. 39, 46.
  33. ↑ Persepolis to the Punjab: Exploring Ancient Iran, Afghanistan and Pakistan. British Museum Press, 2007. с. 134.

Литература редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Таксила&oldid=12079426“.