Тамара Прес

съветска дискохвъргачка и гюлетласкачка

Тамара Натановна Прес (на украински: Тамара Натанівна Пресс; 10 май 1937 г., Харков, СССР – 26 април 2021 г., Москва, Русия) е съветска дискохвъргачка и гюлетласкачка, трикратна олимпийска шампионка, световна рекордьорка. Заслужил майстор на спорта на СССР (1960). Многократна шампионка на Европа (3 пъти в периода 1958 – 1962 г.) и на СССР (16 пъти от 1958 до 1966 г.).

Тамара Прес
Тамара Натановна Пресс
съветска украинска лекоатлетка
Tamara Press 1960e.jpg
Родена
Починала

Награди Орден „Дружба“,
орден „Ленин“,
орден „Почетен знак“
Тамара Прес в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Рим 1960 хвърляне на диск
Златен медал Рим 1960 тласкане на гюле
Златен медал Токио 1964 хвърляне на диск
Златен медал Токио 1964 тласкане на гюле
Европейско първенство по лека атлетика
Златен медал Стокхолм 1958 хвърляне на диск
Бронзов медал Стокхолм 1958 тласкане на гюле
Златен медал Белград 1962 хвърляне на диск
Златен медал Белград 1962 тласкане на гюле

Наградена е с ордените „Ленин“, „Почетен знак“, „Дружба“,[1] орден на Агенция за сигурност „Алфа“.

БиографияРедактиране

 
Тамара (вляво) и Ирина Прес на Олимпийските игри през 1964 г.

Тамара, а след това и по-малката ѝ сестра Ирина, започват да практикуват лека атлетика в Самарканд, където са евакуирани с родителите си Циля Владимировна Шерман (1916 – ?),[2] касиерка, и Натан Исаакович Прес (1911 – 1942, родом от Луганск), от Харков в началото на войната.[3][4] При пристигането си в Узбекистан баща ѝ е призован в армията и умира на фронта на 3 август 1942 г. близо до село Ханино, Калининска област.[5]

Тамара е високо момиче с ясно изразени атлетически данни, което скоро е забелязано от известния треньор по лека атлетика Владимир Пантелеймонович Бесекерни. Под негово ръководство Тамара става шампион на Узбекистан по хвърляне на диск. Осъзнавайки обаче, че по-нататъшното ѝ усъвършенстване ще изисква по-различни условия, отколкото има в Самарканд, Бесекерни пише писмо до Виктор Алексеев с молба да поеме покровителство над младата спортистка. Първите сериозни успехи на Тамара идват през 1958 г., когато тя печели шампионата на СССР както на хвърляне на диск, така и на тласкане на гюле, печели европейското първенство по хвърляне на диск с резултат 53,32 м. По-късно тя актуализира световните рекорди 11 пъти, подобрявайки за 10 години постиженията си: в хвърляне на диск от 53,32 м на 59,70 м и в тласкането на гюле от 17,25 м на 19,59 м.

През 1960 г. на Олимпийските игри в Рим тя за първи път става олимпийска шампионка в тласкането на гюле с резултат 17,32 м. През 1964 г. Тамара отива в Япония като фаворит, и при петия опит (с резултат от 57,27 м) тя успява да грабне победата над германската съперничка Ингрид Лоц, изпреварвайки я с 6 сантиметра. Също толкова упорита борба се развива в битката за златото и в тласкането на гюле между Прес и друга представителка на ГДР, Ренате Гариш-Кулмбергер. Тамара успява да победи съперничката си, поставяйки нов олимпийски рекорд – 18,14 м.

Завършва Ленинградския строителен институт (1962) и Висшето партийно училище при Централния комитет на КПСС (1967).[6] Член на КПСС от 1962 г. След края на спортната си кариера Тамара Прес се занимава с треньорска и научна работа. През 1974 г. тя става кандидат на педагогическите науки. След това работи във Всесъюзния централен съвет на профсъюзите, избрана е за заместник-председател на руския съвет на Всесъюзното доброволно общество за физическа култура и спорт на профсъюзите. Заместник-председател на спортното дружество на профсъюзите „Русия“.

Пише няколко книги, включително „Работническото общежитие: опитът в образователната работа“ (Москва: Профиздат, 1971), „Ефективността на икономическите знания – важно средство за повишаване на производителността на труда в строителството“ (Москва: Стройиздат, 1975), „Цената на победата“ (Москва: Молодая гвардия, 1977), „Това не е лесна атлетика“ (Москва: Знания, 1982), „Културно-спортен комплекс“ (Москва: Профиздат, 1985).

Живее с майка си в Москва на Университетски проспект, дом номер 6.[7][8]

ИзточнициРедактиране

  1. Указ Президента Российской Федерации от 19 ноября 1997 года № 1240 О награждении государственными наградами Российской Федерации
  2. Циля Владимировна Шерман в телефонном справочнике Москвы (Университетский проспект, 6, корп. 3, кв. 103); по этому же адресу проживала Тамара Пресс.
  3. Тамара Пресс в эвакуационных списках в музее Яд-Вашем (Иерусалим)
  4. Циля Владимировна Шерман в эвакуационных списках (1942): Из Харькова семья эвакуировалась в Моршанск и уже в 1942 году – в Самарканд.
  5. Натан Исаакович Пресс на сайте Память народа: В донесении о безвозвратных потерях указано полное имя жены – Цецилия Шерман, место работы – инфекционная больница в Самарканде.
  6. Олимпийский комитет России
  7. Протокол собрания совета дома: Университетский проспект, дом 6, корп. 3 (Пресс Тамара Натановна)
  8. Циля Владимировна Шерман в телефонном справочнике Москвы (Университетский проспект, 6, корп. 3, кв. 103)

ЛитератураРедактиране

  • Пресс Тамара Натановна // Олимпийская энциклопедия / Павлов С. П.. – М.: Советская энциклопедия, 1980. – 415 с.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пресс, Тамара Натановна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.