Тачо Танев

Тачо Иванов Танев е български актьор и режисьор.

Тачо Танев
Иван Попов, портрет от пощенска картичка на Народния театър. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Тачо Иванов Танев 13 октомври 1882 г. село Малко Тръново, Източна Румелия
Починал	23 юни 1962 г. Бургас, Народна Република България
Професия	български драматичен актьор и режисьор
Тачо Танев в Общомедия

Биография

Роден е на 13 октомври 1882 година в село Малко Тръново, Чирпанско.

Специализира в Мюнхен в „Художествения театър“ на Макс Райнхард (1908) и в Берлин (1918-1919) при Л. Йеснер в „Дойчес театър“ и в неговия филиал „Шилер театър“.

Постъпва като любител в драматическата трупа на театър Сълза и смях в периода от 1899 до 1954 година. От 1898 до 1902 година учи в рисувалното училище в София, след това постъпва в Пловдивската театрална трупа (1902-05), където играе и рисува декори. Участва в Балканските войни и Първата световна война. От 1906 до 1922 играе в Народния театър с прекъсвания, където дебютира в ролята на Феликс Франк („Справедливост“ – О. Ернст).

През 1912 е организатор и художествен ръководител на Драматичен театър - Пловдив. Участва във военно фронтови театри (1912-18). Ирае в театър „Борба“ и цирк-театър "България.

Директор-режисьор е на Драматичен театър - Плевен (1926-1927), на Драматичен театър - Пловдив (1922, 1927-1932), където по-късно се връща като главен режисьор (1945-1948, 1951-1952) и на |Драматичен театър - Русе (1937-1943). При неговото ръководство през 1942 година театъра е направен държавен с указ на Цар Борис III. Работи като режисьор в театър „Одеон“ - София (1936-37), в Южнобългарския театър (1944-1945) и в Драматичен театър - Бургас (1932-1934, 1948-1954).

В периода 1921-1924 година е първият председател на Съюза на артистите в България.

Превежда пиеси. Автор е на мемоари, на статии по театрални въпроси и на комедията „Празник на душата“, поставена от него в „Народния театър“ през 1921

Умира през 1962 година в град Бургас.

Театрални роли

като актьор:

• Милко в „Иванко“ (Васил Друмев)
• Борислав в „Борислав“ (Иван Вазов)
• Антонио във „Венецианския търговец“ (Уйлям Шекспир)
• Флоридо в „Слуга на двама господари“ (Карло Голдони)
• Кин в „Кин“ (Александър Дюма-баща)
• Хелмер в „Нора“ (Хенрик Ибсен)
• Хайнрих в „Потъналата камбана“ (Герхарт Хауптман)
• Макс фон Вендловски в „Родина“ (Херман Зудерман)
• Роберт Хайнике в „Чест“ (Херман Зудерман)
• Гвидо в „Монна Ванна“ (Морис Метерлинк)
• Робърт Чилтърн в „Идеалният мъж“ (Оскар Уайлд)
• Хлестаков в „Ревизор“ (Николай Гогол)
• Кречински в „Сватбата на Кречински“ (Александър Сухово-Кобилин)
• Жадов в „Доходно място“ (Александър Островски)
• Борис Григорович в „Буря“ (Александър Островски)
• Жорж в „Картоиграчите“ (Фьодор Достоевски)
• Борис Алексеевич в „Лудетина“ (В. Крилов)
• Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
• Сатин в „На дъното“ (Максим Горки)

като режисьор:

• „Хъшове“ (Иван Вазов)
• „Майстори“ (Рачо Стоянов)
• „Златната мина“ (Ст. Л. Костов)
• „Вражалец“ (Ст. Л. Костов)
• „Люти клетви“ (Ст. Савов)
• „Коварство и любов“ (Фридрих Шилер)
• „Потъналата камбана“ (Герхарт Хауптман)
• „Елга“ (Герхарт Хауптман)
• „Инспекторът дошъл“ (Джон Пристли)
• „Опасният завой“ (Джон Пристли)
• „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
• „Еснафи“ (Максим Горки)
• „Деца на слънцето“ (Максим Горки)
• „Врагове“ (Максим Горки)
• „На дъното“ (Максим Горки)
• „Васа Железнова“ (Максим Горки)
• „Тоз, който получава плесници“ (Леонид Андреев)
• „Руски хора“ (Константин Симонов)
• „Чакат ме от Таймир“ (Константин Симонов)

Като гост-режисьор:

• „Кара Танас“ (Максим Горки) в Перник
• „Ученикът на дявола“ (Бърнард Шоу) в Хасково
• „На дъното“ (Максим Горки) в Асеновград