Тази статия е за селото. За реката, наричана също Темска, вижте Темщица.

Темска, в миналото и Темско,[1] (на сръбски: Темска или Temska) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 908 жители. Край селото е разположен Темският манастир „Свети Георги“, както и хидроцентралата Темац.

Темска
Темска/Temska
43.2608° с. ш. 22.5444° и. д.
Темска
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаПирот
Надм. височина501 m
Население908 души (2002)
Пощенски код18355
Телефонен код010
Официален сайтtemska.rs
Темска в Общомедия
Църквата „Света Петка“

География

редактиране

Селото е разположено на север от град Пирот, на брега на река Темщица.

През Средновековието в района на селото е съществувала българската крепост Темъц (Темско). В 1408 година, по време на въстанието на Константин и Фружин, синът на Баязид I Сюлейман успява да овладее с бой тази крепост от българите.[2]

През 1454-1455 Темска е тимар на диздаря Ахмед и има 44 домакинства и 3 вдовици.[3] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Темска е отбелязана като село с 67 домакинства, 11 неженени жители и 4 вдовици.[4] В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители поп Влад и Димьо Илин, които имат задължението да предадат на държавата общо 65 овце.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол от 1623-1624 година Темска е отбелязана като село с 28 джизие ханета (домакинства).[6] Според информация от надпис в Темския манастир по време на Австро-турската война (1683-1699) град Темъц е бил опустошен от унгарци[7] През 1863 година кмет на селото (коджабашия) е Пенчo Павлов.[8]

През декември 1877 година, след включването на Сърбия в Руско-турската война в селото навлизат сръбски войски. По Берлинския договор от 1878 година то е включено в състава на Сърбия. В 1879 година Темска има 167 домакинства.[9] През 1897 година етнографът Тихомир Джорджевич отбелязва, че в селото има два оброка - на Свети Спас от дясната страна на река Темщица и на Света Петка Търновска („Св. Петка Търнова“) от лявата страна на реката. При оброка на Света Петка, на основите на стара църква е издигната нова.[10]

През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Темска е център на община в Пиротска околия и има 2700 жители.[11] През 1941-1944 година селото отново е в границите на военновременна България. В 1942 година, след като наводнение отнася моста на река Темска, с държавни средства е построен нов мост на стойност 100 000 лева.[12]

Личности

редактиране
  • Партений (17 век – 1725/1726) – игумен на Темския манастир.
  1. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 340, 346, 573.
  2. История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105, Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на Средновековна България
  3. Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският сандгак през 15-16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 75
  4. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 188.
  5. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 159., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017 
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 292.
  7. Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.
  8. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 157.
  9. Милићевић, Милан. Краљевина Србија. Нови крајеви, Београд 1884, с. 236.
  10. Пирот и срез Нишавски, 1894-1918. Грађа. Књига трећа, 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 145.
  11. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 59.
  12. Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.