Знеполе

историко-географска област в България

Знеполе е историко-географска област в Западна България, част от природногеографската област Краище, обхващаща изцяло Трънската котловина. Административно се намира в Област Перник.

Знеполе
Страна България
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.825° с. ш. 22.575° и. д.
Знеполе, Област Перник

ГеографияРедактиране

Разположение, големинаРедактиране

 
Знеполе

Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 km, а ширината около 3,5 km. Площ 55 km2 Средната му надморска височина е около 700 метра. Най-ниската му част е (685 м н.в) там., където река Ерма напуска Трън и навлиза в село Ломница. Река Ерма две основни начала: едното започва от власинската планина, а другото - от планината Микулица между селата Кастрошовци и Къшле. Над село Стрезимировци двата притока се съединяват и Ерма преминава през средата на Знеполе. Дължината на Ерма през котловината е около 25 км. При села Клисура тя се влива в р. Нишава. За хората от Трънско и най-вече за Знеполе Иречек говори "Тукашното население прави изобщо симпатично впечатление. Те са хора добре израснали; с жив дух, с хубави носии, към чужденеца приветливи и при всичката сиромашия гостоприемни. По пътя поздравяват кратко: Бог. Жените носят сурови кожуси без ръкави, с вълната отвътре, черни дрехи със златни нашивки по полите е гърдите и сини индигови или червени алкърмъсови пояси; виждат се и тежки сребърни пояси. Момичетата носят на кърпата, която според всеобщия в тази покрайнина обичай е завързана под коцака,цветя, главно червени латинки, отглеждани по градините... И по-старите жени имат обли,угледни лица. .. Хубави женски типове от романски характер... Беднотията на покрайнината принуждава трънчани да търсят да търсят поминък в чужбина. Ходят на работа в Сърбия, Румънско, Ломско и София повечето като дюлгери, дърводелци, грънчари или просто надничари. "

Релеф, геоложки строежРедактиране

Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700 – 800 m н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно – от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.

Климат и водиРедактиране

Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3 °C. Средна годишна температура 8,4 °C, средна януарска -2,8 °C, средна юлска 17,8 °C. Средна годишна валежна сума 582 mm.

Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.

Почви, флораРедактиране

Преобладаващите почви са алувиалните до долината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки.

Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен.

СелищаРедактиране

Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.

ТранспортРедактиране

През котловината преминават участъци от два шосейни пътя от Държавната пътна мрежа:

ЕзикРедактиране

Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, който има лексикални различия с книжовния език. Членът за мъжки род е -ът и има запазен агломеративен падеж: Я бех у градинуту. Трънски речник вж. тук

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране