Тиберий Нерон
Тиберий Клавдий Нерон (на латински: Tiberius Claudius Nero; * 85 пр.н.е.; † 33 пр.н.е.) е съпруг на Ливия и баща на по-късния император Тиберий и генерал Друз.
Тиберий Нерон | |
римски политик | |
Тиберий Нерон от „Promptuarii Iconum Insigniorum“ | |
Роден |
около 89 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | около 33 г. пр.н.е.
|
Семейство | |
Род | Клавдии |
Баща | Тиберий Клавдий Нерон (легат 67 пр.н.е.)[1][2] |
Съпруга | Ливия (43 пр.н.е. – 38 пр.н.е.) |
Деца | Тиберий Нерон Клавдий Друз |
Тиберий Нерон в Общомедия |
Римски имперски династии | |||
Юлиево-Клавдиева династия | |||
Хронология | |||
Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
Семейства | |||
Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия | |||
Последователност | |||
Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
Биография
редактиранеПроизлиза от патрицианския род на Клавдиите. Син е на Тиберий Клавдий Нерон (легат 67 пр.н.е.).
Първо е на служба при Гай Юлий Цезар. През 48 пр.н.е. е квестор, a следващата година е проквестор на флота по време на боевете на Цезар в Александрия. През 46/45 пр.н.e. има заповед от Цезар да заселва ветерани в Галия. След убийството на Цезар през 44 пр.н.e. Клавдий се присъединява към републиканците и помага на убийците на Цезар Марк Юний Брут и Касий.
През 42 пр.н.е. е претор и следващата година се присъединява към Луций Антоний, брата на Марк Антоний в Перузинската война; така е против Октавиан. Когато битката е загубена, той бяга при Секст Помпей, който не го приема. Затова Клавдий заминава в Гърция при Марк Антоний. През 40 пр.н.е, когато Антоний и Октавиан се примиряват, Клавдий може да се върне обратно в Рим. Обаче през 38 пр.н.е. той трябва да се разведе от Ливия по желание на Октавиан. Той умира около 33 пр.н.e.
Клавдий е от 46 пр.н.е. до края на живота си понтифекс.
Литература
редактиране- Zvi Yavetz: Tiberius. Der traurige Kaiser. dtv, München 2002, ISBN 3-423-30833-8, S. 24.
- ↑ Ti. Claudius (254) Ti. f. Ap. n. Nero // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 2248 // Посетен на 10 юни 2021 г.