Тилда Суинтън
Катрин Матилда Суинтън, известна като Тилда Суинтън (на английски: Katherine Matilda Swinton, Tilda Swinton), е шотландска театрална и филмова актриса.[1] Известна е с главните си роли в независими филми и с поддържащите си роли в блокбъстъри.
Тилда Суинтън Tilda Swinton | |
шотландска актриса | |
Родена | Катрин Матилда Суинтън
|
---|---|
Националност | Шотландия Великобритания |
Учила в | Колеж „Ню Хол“ (Кеймбриджки университет) |
Актьорска кариера | |
Активност | 1984 – понастоящем |
Значими роли | Орландо, Джейдис |
Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 2008 – „Майкъл Клейтън“ |
БАФТА | Най-добра поддържаща женска роля: 2008 – „Майкъл Клейтън“ |
Семейство | |
Баща | сър Джон Суинтън |
Майка | Джудит Балфур (Килън) |
Братя/сестри | 3 братя |
Партньор | Джон Бърн (ок. 1989 – 2003) Сандро Коп (2004 – ) |
Деца | Ксавиер Суинтън Бърн Хонър Суинтън Бърн |
Уебсайт | |
Тилда Суинтън в Общомедия |
През 1993 г. печели „Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса за филма „Орландо“. През 2008 г. е ред на Оскар за най-добра поддържаща женска роля и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си в игралния филм „Майкъл Клейтън“ (2007). Освен това тя печели наградата на Британската академия в Шотландия като най-добра актриса за филма „Младият Адам“ от 2003 г.[2] Носителка е на три номинации за наградата „Златен глобус“ (2002, 2008 и 2013 г.), две номинации за наградата на БАФТА (2009 и 2012 г.) и много други.[3]
Суинтън започва кариерата си в експериментални филми, режисирани от Дерек Джарман: „Караваджо“ (1986), The Last of England (1988), War Requiem (1989) и The Garden (1990). Тя печели Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция за ролята си на Изабела Френска в игралния филм „Едуард II“ (1991). След това участва в „Орландо“ на Сали Потър (1992) и е номинирана за Европейските филмови награди за най-добра актриса. Номинирана е освен това за Златен глобус за най-добра актриса в драма за изпълнението си в „Цената на мълчанието“ (2001). Ролята е последвана от участията ѝ във „Ванила Скай“ (2001), „Адаптация.“ (2002), „Константин“ (2005), „Майкъл Клейтън“ (2007), „Джулия“ (2008) и „Аз съм любовта“ (2009).
Суинтън печели Европейската филмова награда за най-добра актриса и е номинирана за Наградата на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) за най-добра актриса в главна роля за психологическия трилър „Трябва да поговорим за Кевин“ (2011).
Известна е и с ролята си на Бялата вещица Джейдис в кинопоредицата „Хрониките на Нарния“ (2005 – 2010) и с персонажа на Древния/Древната във франчайзинга на Киновселената на Марвел.
През 2005 г. получава наградата „Ричард Харис“ на Британските независими филмови награди като признание за приноса ѝ към британската филмова индустрия.
На рождения ѝ ден през 2013 г. ѝ е оказано специално признание от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк:[4] тя е първият нережисьор, комуто е оказана честта за Благотворителна гала вечеря. Нейни домакини са Карл Лагерфелд, Дейвид Боуи и Уес Андерсън.[5]
През 2020 г. Суинтън получава Наградата на Британския филмов институт – най-високата чест, присъждана от него като признание за изключителен принос към филмовата или телевизионната култура.
През 2020 г. актрисата е на 13-о място в класацията на в. „Ню Йорк Таймс“ на 25-те най-велики актьори на 21. век.[6] През същата година получава престижната награда „Златен лъв“ на Венецианския филмов фестивал за цялостни постижения.
Ранни години
редактиранеСуинтън е родена на 5 ноември 1960 г. в Лондон, Англия в благородническо семейство. Тя е дъщеря на сър Джон Суинтън (1925 – 2018), лорд от шотландския Дом Кимергам, пенсиониран генерал-майор от Британската армия и лорд-лейтенант на Берикшър от 1989 до 2000 г., и на съпругата му, австралийката Джудит Балфур, лейди Суинтън (родена Килън; 1929 – 2012).[7][8] Има трима братя.[9] Нейният прадядо по бащина линия е шотландският политик и хералд (кралски вестител, церемониалмайстор) Джордж Суинтън, а прапрадядо ѝ по майчина линия е шотландският ботаник Джон Хътън Балфур.[10] Суинтън са древно англо-шотландско семейство, което може да проследи произхода си до 9 век.[5][11] Актрисата има шотландски, северноирландски и английски корени,[5] но се смята преди всичко за шотландка.[12] Като дете живее известно време в Германия.[5]
Тя не се интересува от актьорската игра, докато не гледа филма на Робер Бресон „Наслука, Балтазар“ (1966), в който е вдъхновена от сладкото изпълнение на магарето.[5]
Посещава три частни училища: девическо училище Куинс Гейт в Лондон, девическо училище Уест Хийт в Севъноукс, Кент и за кратко колеж Fettes в Единбург (който завършва и Тони Блеър).[13] Уест Хийт е скъп пансион, където тя е съученичка и приятелка на лейди Даяна Спенсър.[7] Като възрастна Суинтън се обявява против пансионите, заявявайки, че Уест Хийт е била една „много самотна и изолираща среда“ и че според нея пансионите „са много жестока обстановка, в която да израснеш“, и тя не чувства „децата да имат полза от този тип образование. Децата имат нужда от родителите си и от любовта, която те могат да им осигурят.“[14]
Суинтън прекарва две години като доброволка в детски училища в Южна Африка и в Кения преди университета,[15] след което се записва в женския колеж „Ню Хол“ в Кеймбриджкия университет. Там първоначално следва социални и политически науки, но през 1983 г. завършва английска филология.[5][7] Докато е в Кеймбридж, Суинтън се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания.[16] По-късно става член на Шотландската социалистическа партия.
Именно в колежа бъдещата актриса започва да се изявява на сцената.[15] Тя се появява в студентските постановки „Сън в лятна нощ“ („A Midsummer Night's Dream“), „Херцогинята на Амалфи“ („The Duchess of Malfi“) и „Комедия от грешки“ („The Comedy of Errors“).[5]
Кариера
редактиранеАктьорска игра
редактиранеПрез 1984 г. Суинтън се присъединява към Кралската шекспирова компания в Стратфорд на Ейвън, в която остава една година и участва в пиесата „Мяра за мяра“ (Measure for Measure) на Уилям Шекспир.[17] Впоследствие тя открива някои сценични роли, в които полът се размива. Играе Моцарт в „Моцарт и Салиери“ на Пушкин.[5] През 1987 г. Суинтън е жена от работническата класа, представяща се за мъртвия си съпруг във Втората световна война, в постановката „Човек към човека“ (Man to Man) на драматурга Манфред Карге в Театър „Траверс“ в Единбург.[18] Пиесата е по произведението на Бертолт Брехт Mann ist Mann и през 1992 г. е в основата на игралния филм със Суинтън Man is Man.
Първата ѝ телевизионна роля е тази на Джулия в минисериала Zastrozzi: A Romance от 1986 г., базиран на готическия роман на Пърси Биш Шели.
През 1985 г. Суинтън започва дълго сътрудничество с английския експериментален гей режисьор, сценограф и художник Дерек Джарман. Освен че живее с него, тя се превръща в негова муза и той ѝ поверява роля във всичките си седем филма, които режисира от 1985 до смъртта си през 1994 г. Наред с игралните филми, предназначени за киното, Джарман непрестанно снима Super 8, които улавят актрисата в моменти от ежедневието, пътуванията и представленията ѝ. Под негово ръководство Суинтън играе ролята на проститутката Лена в първия си игрален филм – „Караваджо“ (Caravaggio) през 1986 г. Следват The Last of England (1988), War Requiem (1989) с Лорънс Оливие, The Garden (1990)[19] и „Едуард II“ (Edward II) (1991),[19] за който е наградена с Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция през 1991 г.[20] През 1993 г. актрисата дава гласа си на последния филм на Джарман – Blue, оригинален „акустичен“ игрален филм, в който екранът остава син през цялото време. Той е вид кинематографично завещание на режисьора, болен от СПИН, който поверява дневника на болестта си на гласовете на най-близките си сътрудници. Филмът печели наградата на Стокхолмския кинофестивал.
През 1989 г. Суинтън играе Гудрун в художественото произведение Volcano Saga на Джоан Джонас. 28-минутното произведение на видеоизкуството е базирано на исландската сага Laxdeala от 13 век и разказва мита за млада жена, чиито сънища предсказват бъдещето.
След смъртта на Джарман Суинтън играе двусмисления персонаж на Орландо, който от мъж става жена и живее 400 години. Едноименният филм от 1992 г. е базиран на романа на Вирджиния Улф със същото заглавие и е режисиран от Сали Потър. Ролята ѝ позволява да изследва въпросите за екранното представяне на пола, което отразява нейния дългогодишен интерес към андрогинния стил. Актьорската игра на Суинтън е изненадваща с естествеността, с която тя приема ролята на герой, променящ пола си в хода на разказа – успехът на филма я освещава като идеалния тълкувател на „двойственото“ и „разнообразното“. По-късно тя размишлява за ролята си в интервю, придружено от поразителна фотосесия: „Хората говорят за андрогинията по всякакви скучни начини", казва тя и отбелязва, че скорошната адаптация на „Орландо“ я е накарала да се замисли отново за гъвкавостта на пола. Тя споменава френския художник от 20-те години на 19. век Клод Каон: „Каон погледна към безграничността на андрогинния жест, който винаги ме е интересувал“.[21]
Тя е адвокатка лесбийка в „Женски перверзии“ (Female Perversions), представен на Кинофестивала в Сънданс през 1996 г., математичката Ада Аугуста Лъвлейс – дъщеря на лорд Байрон в Conceiving Ada от 1997 г., тайнствената героиня на „Възможни светове“ (Possible Worlds) (2000) на режисьора Робърт Лепаж, който отхвърля всякаква традиционна повествователна нишка, и биогенетичка и три нейни клонинги в причудливия Teknolust (2002), режисиран от видеотвореца Лин Хершман-Лийсън. Тя е в напреднала бременност по време на снимките на „Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън“ (Love Is the Devil)(1998) и трябва да бъде снимана от кръста нагоре.[5]
През 21 век Суинтън се насочва към мейнстрийм проекти. Тя има водеща роля в американския филм „Цената на мълчанието“ (The Deep End) (2001), в който играе майка на син гей, за когото подозира, че е убил приятеля му. За това изпълнение е номинирана за наградата „Златен глобус". Актрисата играе поддържащи роли в няколко филма: фанатична лидерка на хипи комуна в „Плажът“ (The Beach) (2000)[22] с участието на Леонардо ди Каприо, Ребека Диърборн в трилъра „Ванила Скай“ (Vanilla Sky) (2001) с Том Круз и Пенелопе Крус и андрогинния архангел Гавраил във фентъзи екшън филм „Константин“ (Constantine) с участието на Киану Рийвс. Освен това участва в британските филми „Клетвена декларация“ (The Statement) (2003) и „Младият Адам“ (Young Adam) (2003) в компанията на Юън Макгрегър.
През 2005 г. Суинтън се изявява като бялата вещица Джейдис[23] във фентъзи филма „Хрониките от Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“ – екранизацията на едноименния роман на К. С. Луис, и като Одри Коб във „Вреден навик“ (Thumbsucker) на Майк Милс – екранизация на едноименния роман на американския писател Уолтър Кърн. По-късно Суинтън има епизодични появи в продълженията на Нарния: „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ и „Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване“.
Ролята на безмилостната корпоративна адвокатка в трилъра от 2007 г. „Майкъл Клейтън“ с участието на Джордж Клуни ѝ носи както наградата на БАФТА за най-добра поддържаща актриса, така и Оскар за най-добра поддържаща женска роля на 80-ите награди Оскар през 2008 г., която е единствената награда на филма.[24][25] След това актрисата играе във филма на братя Коен от 2008 г. „Изгори след прочитане“ (Burn After Reading). Суинтън казва за филма, в който отново играе с Джордж Клуни: „Не знам дали ще разсмее някого другиго, но нас наистина ни разсмя, докато го снимахме."[26] Същата година тя е в ролята на Елизабет Абът в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ с участието на Кейт Бланшет и Брад Пит. Освен това е в главната роля на Джулия в криминалната драма на Ерик Зонка „Джулия“, чиято премиера е на Берлинския международен кинофестивал през 2008 г. Филмът излиза по кината през май 2009 г.[27]
През 2009 г. актрисата играе ролята на Ема Реки в италианската драма „Аз съм любовта“, за който се научава да говори италиански и руски,[3] и на блондинка в криминалната драма „Границите на контрола“.
През 2011 г. Суинтън участва в психотрилъра „Трябва да поговорим за Кевин“ – екранизация на едноименния роман на американската писателка Лайънъл Шрайвър. Актрисата играе майката на главния герой тийнейджър, който извършва клане в гимназията.[28] За играта си тя получава Признанието на критиката и номинации за наградите „Златен глобус“, тази на БАФТА и тази на Гилдията на киноактьорите.
През 2012 г. е в ролята на Ева в комедийната вампирска драма на Джим Джармуш „Само любовниците остават живи“ с участието на Том Хидълстън.[29] Премиерата на филма е на Филмовия кинофестивал в Кан на 23 май 2013 г. и той излиза в САЩ през първата половина на 2014 г. За ролята тя е номинирана за наградата Independent Spirit Awards.
Суинтън играе ролята на Мейсън в научнофантастичния филм от 2013 г. „Снежен снаряд“.[30] Изпълнението ѝ получава положителни отзиви и тя е номинирана за наградата „Сателит“ и за Филмова награда на избора на критиката. Същата година участва като Мадам Д. във филма „Гранд хотел „Будапеща““ на Уес Андерсън.
През 2015 г. тя играе в трилъра на Лука Гуаданино „Голямото плискане“ заедно с Дакота Джонсън, Матиас Шьонертс и Ралф Файнс.[31] Първоначално тя не желае да участва поради неотдавнашната смърт на майка си. Суинтън променя решението си и в един момент от живота си, когато остава без думи, тя предлага идеята за жената, която не може да говори.[5]
През 2016 г. актрисата играе ролята на Древния/Древната от Киновселената на Марвел – мъдър (мъдра) азиатски/а учител(ка) на Доктор Стрейндж в филма „Доктор Стрейндж“ с участието на Бенедикт Къмбърбач,[32][33][34] както и две близначки журналистки във филма на братя Коен „Аве, Цезаре!“ с участието на Джордж Клуни.
Следват приключенският екшън „Окжа“ (2017), комедийната драма „Военна машина“ (2017) и филмът на ужасите „Суспирия“ (2018) на Лука Гауданино,[35][36] римейк на филма на Дарио Ардженто.
През 2019 г. Суинтън играе отново ролята на Древния/Древната във филма „Отмъстителите: Краят“. Следват участия в драмата „Сувенирът“ за връзката между наркоман и студентка по филмово изкуство, в който играе и дъщеря ѝ Хонър Суинтън Бърн, комедийният филм на ужасите „Мъртвите не умират“ и съвременният преразказ на произведението на Чарлз Дикенс „Личната история на Дейвид Копърфилд“ на Джим Ярмуш.
Пърформанси
редактиранеПрез 1995 г. Суинтън, заедно с продуцентката Джоана Сканлън, разработва пърформанс/инсталация наживо в галерия Serpentine в Лондон, където е изложена на публиката в продължение на една седмица, 8 часа дневно, заспала или уж задрямала в стъклена кутия. Творбата понякога се приписва погрешно на английския визуален творец Корнелия Паркър, която Суинтън кани да сътрудничи за инсталацията в Лондон. Спектакълът със заглавие „Може би“ е представен повторно през 1996 г. в музея „Barracco“ в Рим и през 2013 г. в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк[37] като почит към починалия от СПИН режисьор Дерек Джарман.[38]
От 30 септември до 1 октомври 2012 г. тя участва в пърформанса „Невъзможният гардероб“. По идея на Оливър Сейлард, директор на Музея на модата „Галиера“, пърформансът се състои в „Токио палас“ в Париж по време на Есенния фестивал. Суинтън, облечена в стерилна рокля и бели ръкавици, представя дрехи, запазени в архивите на музея, включително чифт ръкавици на Елза Скиапарели, палто на Сара Бернар и връхна дреха на Наполеон I.[39][40]
Мода
редактиранеСуинтън си сътрудничи с нидерландските модни дизайнери Viktor & Rolf.[38] Тя е фокусът в тяхното шоу One Woman Show през 2003 г., в което те правят всички модели да изглеждат като нейно копие и на което тя прочита свое стихотворение, което включва репликата „Има само едно теб. Само едно" (на английски: There is only one you. Only one).[41]
През 2007 г. списание „Vanity Fair“ я обявява за една от най-добре облечените жени в света.[5] През 2013 г. тя е обявена за една от 50-те най-добре облечени жени над 50 години от вестник „Гардиън“.[42] През 2016 г. е в престижната Зала на славата на Международния списък за най-добре облечени лица.[43] Суинтън е класирана сред най-добре облечените жени през 2018 г. от модния уебсайт Net-a-Porter.[44]
Казва, че нейните икони на модата и красотата са баба ѝ, Дейвид Боуи, децата ѝ, Пати Смит и Делфин Сериг.[5]
Други проекти
редактиранеПрез 1988 г. Суинтън е член на журито на 38-ия Берлински международен кинофестивал,[45] през 1993 г. – на 18-ия Московския международен кинофестивал,[46] през 1998 г. – на 55-ия Международен филмов фестивал във Венеция, през 2002 г. – на Международния филмов фестивал в Кан, през 2003 г. – на Кинофестивала в Сънданс, през 2004 г. – на Филмовия фестивал в Кан и през 2009 г. – на 59-ия Берлинския кинофестивал.[47]
През 1996 г. тя се появява като извънземна, кацнала на Земята, във видеоклипа към песента The Box на английското електронно денс дуо Orbital.
През 2005 г. заедно с Пати Смит чете тестове на Бертолт Брехт, Уилям Блейк, Сюзън Зонтаг и Уилям Бъроуз в 4 вечери на Лондонския Meltdown фестивал.[5]
През август 2006 г. отваря новия продуцентски център Screen Academy Scottland в Единбург.[48]
През юли 2008 г. основава кинофестивала Ballerina Ballroom Cinema of Dreams.[49] Събитието се провежда в балната зала на град Неърн, Шотландия, 8 дена през август и на него Суинтън представя лично списък от международни класически и редки филми.
Суинтън си сътрудничи с английския певец и автор на песни Патрик Улф за неговия албум „The Bachelor“ от 2009 г., като допринася говоримо в четири парчета.[50]
През 2009 г. Суинтън и британско-ирландският режисьор Марк Казънс стартират проект, при който е монтиран 33,5-тонен преносим киносалон на голям камион. Те го пренасят през шотландския район Хайландс, създавайки независим пътуващ кинофестивал. Проектът е представен на видно място в документален филм, озаглавен „Киното е навсякъде“. Фестивалът е повторен през 2011 г.[51][52]
През септември 2009 г. Суинтън се присъединява към петицията на холивудските звезди в подкрепа на режисьора Роман Полански и призова за освобождаването му от ареста след задържането му във връзка с обвинението за дрогиране и изнасилване на 13-годишно момиче през 1977 г.
През 2012 г. Суинтън се появява в SONG 1 на американския творец Doug Aitken. Това е видеоинсталация на открито, създадена за Музей и скулптурна градина Hirshhorn във Вашингтон, окръг Колумбия.
През ноември 2012 г. тя и партньорът ѝ Сандро Коп имат епизодични участия в епизод 6 на комедийния сериал по Би Би Си Getting on.
През 2013 г. Суинтън е съоснователка заедно с Йън Садърланд Маккук на Drumduan Upper School – училище в село Файндхорн, Мъри, Шотландия. Тогава и двамата имат деца, които посещават училището по методиката Щайнер, чиито ученици завършват на 14-годишна възраст. Те основават Drumduan отчасти, за да позволят на децата си да продължат образованието си по методика без оценки и тестове.[53] Суинтън подава оставка като директор през април 2019 г.
На 26 февруари 2013 г. тя се появява в ролята на съпругата на Дейвид Боуи в промоционалния видеоклип към песента му The Stars (Are Out Tonight), режисиран от Флория Сигизмонди.
През юли 2013 г. Суинтън се снима пред московската катедрала „Св. Василий Блажени", държейки знаме с дъга в подкрепа на ЛГБТ общността в страната и публикува своя снимка с изявлението: „В знак на солидарност. От Русия с любов.“[54]
Била е рекламно лице на италианската компания за бижута „Pomellato“ и на Коко Шанел. През 2013 г. се появява в печатни реклами на „Victoria jewelry“.
През 2019 г. е кураторка на фотографската изложба „Орландо“ (2019), вдъхновена от едноименния роман на Вирджиния Улф, във фондация „Апертура“ в Ню Йорк.[38]
Личен живот
редактиранеВъпреки че е родена в Лондон и е посещавала различни училища в Англия, Суинтън определя своята националност като шотландска, цитирайки детството си, израстването в Шотландия и аристократичното си шотландско семейство.[55] През 2018 г. тя заявява своята подкрепа за независимостта на Шотландия.[56]
На 6 октомври 1997 г. Суинтън ражда в Лондон близнаците Хонър и Ксавиер Суинтън Бърн от тогавашния си партньор Джон Бърн – шотландски художник и драматург, с когото актрисата има връзка от ок. 1989 до 2003 г.[57] Дъщеря ѝ Хонър е актриса.
Суинтън живее в Шотландия повече от две десетилетия. Към 2020 г. тя живее с децата си и партньора си от 2004 г. насам Сандро Коп – германско-новозенландски художник в 115-годишно имение в градчето Неърн.[58]
В интервю за „Уип“ от 2009 г. Суинтън казва: „Вероятно съм жена. Не знам дали бих могла някога наистина да кажа, че съм била момиче – дълго време бях нещо като момче. Не знам, кой знае? Това се променя." В работата си тя „си играе с идеята за променящия се пол“ и се радва да „върви по въжето на идентичността, на сексуалната идентичност, на половата идентичност“.[59] В интервю за списание „Вог“ от 2021 г. Суинтън се определя като куиър. Тя казва: „Съвсем ясно ми е, че куиър всъщност за мен е свързан с чувствителността. Винаги съм се чувствала куиър – просто търсих своя куиър цирк и го намерих. И след като го намерих, това е моят свят.“ Освен това тя заявява, че нейното сътрудничество с няколко креативни визионери ѝ е помогнало да намери чувството за позната принадлежност.[60] В профила на в. „Гардиън“ от 2022 г. тя заявява: „Случи се така, че също бях дете куиър – не по отношение на сексуалния си живот, а просто странно.“[61]
През януари 2022 г. Суинтън разкрива, че още се възстановява от дълъг COVID, прекаран през август 2021 г., когато не може да стане от леглото 3 седмици, има силна кашлица, световъртеж и проблеми с паметта, последното от които все още продължава. Тя също така обмисля да напусне актьорската кариера, за да се преквалифицира като палиативна болногледачка, придобила опит както от травмата ѝ вследствие на загубата на много приятели по време на епидемията от СПИН в Обединеното кралство, така и като свидетелка на любящата подкрепа, която родителите ѝ получават от професионалните болногледачи в края на живота им, и въздействието, което това има върху нея.[62]
Нейните любими филми са „Училище за рок“ (2003), „Наслука, Балтазар“ (1966), „Бруно“ (2009), I Know Where I'm Going (1945), „Покани ме да вляза“ (2008) и Kiseye Berendj (1996).[5]
Участия
редактиранегодина | заглавие | оригинално заглавие | роля | режисьор | жанр | бел. |
---|---|---|---|---|---|---|
1986 | Караваджо | Caravaggio | Лена | Дерек Джарман | биографичен, драма | |
Egomania – Inseln ohne Hoffnung | Сали | Кристоф Шлингензиф | драма | |||
Caprice | Лъки | Джоана Хог | фентъзи | късометражен | ||
1987 | Ария | Aria | Младо момиче | Робърт Олтман, Брусе Берсфорд и др. | комедия, драма, музикален | сегмент Depuis le jour |
Friendship's Death | Френдшип | Питър Уолън | драма, научнофантасичен | |||
The Last of England | девойка | Дерек Джарман | драма, фентъзи | |||
1988 | L'ispirazione | Дерек Джарман | късометражен | |||
Degrees of Blindness | Серит Уин Еванс | експериментален | ||||
Das andere Ende der Wert | Имоген Кимел | |||||
1989 | Реквием война | War Requiem | мед. сестра | Дерек Джарман | военен, драма | |
Play Me Something | фризьорка | Тимъти Нийт | драма | |||
Volcano Saga | Гудрун | Джоан Джонас | късометражно видео | |||
1990 | The Garden | Мадона | Дерек Джарман | драма | ||
Das offene Universum | Карла | Клаус Виборни | приключенски | тв филм | ||
1991 | The Party: Nature Morte | Куини | Синтия Бийт | драма | ||
Едуард II | Edward II | Изабела Френска | Дерек Джарман | драма, исторически | ||
1992 | Man to Man | Ела/Макс Герицке | Джон Мейбъри | драма | ||
Орландо | Orlando | Орландо | Сали Потър | драма, биографичен | ||
1993 | Витгенщайн | Wittgenstein | лейди Отолин Морел | Дерек Джарман | биографичен, драма | |
1994 | Remembrance of Things Fast: True Stories Visual Lies | Джон Мейбъри | комедия, драма | |||
1996 | Female Perversions | Ив Стивънс | Сюзан Страйтфелд | драам, трилър | ||
1997 | Conceiving Ada | Ада Байрън Кинг | Лин Хершман-Лийсън | драма | ||
1998 | Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън | Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon | Мюриел Белчър | Джон Мейбъри | драма, биографичен | |
1999 | Конфликтна точка | The War Zone | майка | Тим Рот | драма, трилър | |
The Protagonists | актриса | Лука Гуаданини | криминален, трилър | |||
2000 | Плажът | The Beach | Сал | Дани Бойл | драма, приключенски, романтичен | |
Possible Words | Джойс | Робърт Лепаж | мистерия, научнофантастичен | |||
2001 | Цената на мълчанието | The Deep End | Маргарет Хол | Скот Макгий, Дейвид Зийгъл | драма, мистерия, криминален | |
Ванила Скай | Vanilla Sky | Ребека Диърборн | Камерън Кроу | мистерия, романтичен, фентъзи | ||
2002 | Teknolust | Розета/Руби/Марин | Лин Хешман-Лийсън | комедия, драма, рмантичен | ||
Адаптация. | Adaptation | Валери Томас | Спайк Джонз | драма, комедия | ||
2003 | Младият Адам | Young Adam | Ела Голт | Дейвид Макензи | криминален, драма | |
Клетвена декларация | The Statement | Анмари Лайви | Норман Джуисън | криминален, драма | ||
2005 | Вреден навик | Thumbsucker | Одри Коб | Майк Милс | комедия, драма | |
Константин | Constantine | Архангел Гавраил | Франсис Лорънс | фентъзи, ужаси | ||
Прекършени цветя | Broken Flowers | Пени | Джим Ярмуш | драма, комедия | ||
Absent Presence | оператор | Хюсеин Шалаян, Марин Р. Дейвисън | видеоинсталация | късометражен | ||
Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът | The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe | Бялата вещица | Ендрю Адамсън | фентъзи, приключенски | ||
2006 | Стефани Дейли | Stephanie Daley | Лиди Крейн | Хилъри Бругър | драма | |
2007 | Сомнабули | Sleepwalkers | виолонистка-служителка | Дъф Ейткън | драма | късометражен |
Човекът от Лондон | A londoni férfi | Малоан Фелсеж | Бела Тар, Агнес Храницки | драма, криминален | ||
Майкъл Клейтън | Michael Clayton | Карен Краудър | Тони Гилрой | криминален, драма | ||
2008 | Джулия | Julia | Джулия | Ерик Зонка | криминален,д рама | |
Хрониките на Нарния: Принц Каспиян | The Chronicles of Narnia: Prince Caspian | Бялата вещица | Ендрю Адамсън | фентъзи, приключенски | ||
Изгори след прочитане | Burn After Reading | Кейти Кож | Братя Коен | драма, криминален, комедия | ||
Странният случай с Бенджамин Бътън | The Curious Case of Benjamin Button | Елизабет Абът | Дейвид Финчър | драма, фентъзи, романтичен | ||
2009 | Границите на контрола | The Limits of Control | Блондинка | Джим Ярмуш | драма, криминален, мистерия | |
Аз съм любовта | Io sono l'amore | Ема Реки | Лука Гуаданино | драма, романтичен | ||
2010 | Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване | The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader | Бялата вещица | Майкъл Аптид | фентъзи, приключенски | |
2011 | Трябва да поговорим за Кевин | We Need to Talk About Kevin | Ева Качадуриан | Лин Рамзи | драма, трилър | |
2012 | В царството на пълнолунието | Moonrise Kingdom | Социалните | Уес Андерсън | комедия, драма, романс | |
2013 | David Bowie: The Stars (Are Out Tonight) | себе си | Флория Сигизмонди | музика | късометражно видео | |
Само любовниците остават живи | Only Lovers Left Alive | Ив | Джим Ярмуш | комедия, драма, фентъзи | ||
Снежен снаряд | Snowpiercer | Мейсън | Бонг Джун Хо | екшън, драма, научнофантастичен | ||
Теорема нула | The Zero Theorem | д-р Шринк-Ром | Тери Гилиъм | драма, фентъзи | ||
2014 | Гранд хотел „Будапеща“ | The Grand Budapest Hotel | Мадам Д. | Уес Андерсън | приключенски, комедия, криминален | |
2015 | Тотал щета | Tranwreck | Даяна | Джуд Апатоу | драма, комедия, романтичен | |
Голямото плискане | The Bigger Splash | Мариан Лейн | Лука Гуаданино | драма, музикален | ||
2016 | Аве, Цезаре! | Hail, Ceasar! | Тора/Тесали Такър | Братя Коен | комедия, драма | |
Доктор Стрейндж | Doctor Strange | Древният | Скот Дериксън | фентзи, екшън | ||
2017 | Окджа | Okja | Луси/Нанси Мирандо | Бонг Джун Хо | приключенски,д рама | |
Военна машина | War Machine | германска политичка | Давид Мишо | драма, военен | ||
2018 | Суспирия | Suspiria | д-р Клемперер, мадам Бланк, Хелена Маркос | Лука Гуаданино | ужаси | |
2019 | Сувенирът | The Souvenir | Розалинд | Джоана Хог | драма, мистерия, романтичен | |
Отмъстителите: Краят | Avengers: Endgame | Древният | Антъни и Джо Русо | екшън, фентъзи | ||
Мъртвите не умират | The Dead Don't Die | Зелда Уинстън | Джим Ярмуш | ужаси, комедия | ||
2020 | Историята на Дейвид Копърфилд | The Personal History of David Copperfield | Бетси Тротуд | Армандо Янучи | драма, комедия | |
Човешкият глас | The Human Voice | жена | Педро Алмодовар | драма | късометражен | |
2021 | Сувенир: част 2 | The Souvenir: Part 2 | Розалинд | Джоана Хог | драма | |
Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън | The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun | Дж. К. Л. Беренсен | Уес Андерсън | комедия, драма, романтичен | ||
Памет | Memoria | Джесика Холанд | Апичатпонг Вирасетакул | драма | ||
2022 | The Eternal Daughter | Джули Харт/Розалинд Харт | Джоана Хог | драма | ||
Три хиляди години копнеж | Three Thousand Years of Longing | Алития Бини | Джордж Милър | драма, романтичен, фентъзи | ||
2023 | Астероид Сити | Asteroid City | д-р Хикенлупър | Уес Андерсън | комедия, романс | |
Убиецът | The Killer | Експертката | Дейвид Финчър | екшън, криминален | ||
All Kinds of Love | Каспър Сейерсен | късометражен | ||||
Problemista | Елизабет | Хулио Торес | комедия | |||
The End | ||||||
The Room Next Door | Марта |
година | заглавие | оригинално заглавие | епизоди | роля | жанр | забел. |
---|---|---|---|---|---|---|
1986 | Zastrozzi: A Romance | във всички 4 еп. | Джулия | драма | минисериал | |
1990 | Your Cheatin' Heart | във всички 6 еп. | Киси Крауч | комедия, драма | ||
1992 | Screenplay | Man to Man | Ела/ Макс Герицки | драма | ||
Shakespeare: The Animated Tales | Hamlet | Офелия | анимация | късометражен | ||
2012 | Getting On | еп. 3.6 | Елке | комедия | ||
2019 | Какво правим в сенките | What We Do in the Shadows | The Trial | Тилда | фентъзи, ужаси |
година | заглавие | оригинално заглавие | роля | режисьор | забел. |
---|---|---|---|---|---|
1988 | Cycling the Frame | колоездачка | Синтия Бийт | тв филм | |
1990 | The Garden: Making of the Garden | себе си | Такаши Асаи | късометражен | |
The Media Show (еп. Edward II и еп. 3.10) | себе си | ||||
Fruits of Fear | себе си | Нгози Онвира | |||
1991 | Arena (еп. Derek Jarman – A Portrait) | себе си | тв сериал | ||
1994 | Visions of Heaven and Hell | разказвач | Марк Харисън, Лиан Клайн | тв филм | |
1999 | Karen Black: Actress at Work | себе си | Кери Фелтам | ||
2001 | Anatomy of a Scene (еп. The Deep End) | тв сериал | |||
2002 | Tilda Swinton: The Love Factory | Лука Гуаданино | късометражен | ||
Independent View | себе си | тв сериал | |||
2004 | Derek Jarman: Life as Art | себе си | Енди Кимптън-Най | ||
2005 | Filmography (еп. Keanu Reeves) | себе си | тв сериал | ||
T4' in Narnia | себе си | Крисен Хайет | тв филм | ||
On the Set: Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch & the Wardrobe | Бялата вещица | тв късометражен | |||
2006 | The Chronicles of Narnia: Chronicles of a Director | себе си | късометражен | ||
The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Visualizing 'The Lion, the Witch and the Wardrobe' | себе си | видео | |||
The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Creating Creatures | себе си | ||||
Broken Flowers: Start to Finish | себе си | късометражно видео, неизписана | |||
2007 | Schau mir in die Augen, Kleiner | себе си | Андре Шефер | ||
Любимият монарх на Хитлер | Hitler's Favourite Royal | себе си, разказвач | Фиона Котър Крейг | тв филм | |
Independent Lens (еп. Deep Water) | разказвач, себе си | тв сериал | |||
2008 | Requiem for Jarman | себе си | Карл Дафт | късометражен | |
Farmhouse: Jim Jarmusch at Work | себе си | Адам Бала Лоу | късометражен | ||
2009 | Deutschland, deine Künstler (еп. Christoph Schlingensief) | себе си | тв сериал | ||
The Invisible Frame | колоездачка | Синтия Бийт | |||
2010 | Behind Jim Jarmusch | себе си | Леа Риналди | ||
Climate for Change | разказвач | Браян Хил | |||
Spur der Bären | себе си | Ханс-Кристоф Блуменберг | тв филм | ||
Звездно късо съединение | 14 Actors Acting | себе си | Солве Съндсбо | късометражно видео | |
2011 | Cinema Is Everywhere | себе си | Тил Грейхейвънс | ||
Amore carne | себе си | Пипо Делбоно | |||
Making It in Hollywood | себе си | Дъг Макфарлейн | |||
2012 | Radioman | себе си | Мери Кер | ||
2013 | Ways of Listening | себе си | Колин Маккейб | късометражен | |
When Björk Met Attenborough | разказвач | Луиз Хупър | тв филм | ||
2014 | Antarctica 3D: On the Edge | Джон Боуермастър | късометражен | ||
Travelling at Night with Jim Jarmusch | себе си | Леа Риналди | |||
Snowpiercer: Transperceneige, From the Blank Page to the Black Screen | Хесус Кастро | ||||
The Gospel According to St Derek | Енди Кимптън-Най | късометражен | |||
2015 | B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979 – 1989 | Йорг А. Хопе и др. | |||
2016 | Phantom of the Universe: The Hunt for Dark Matter | разказвач | Хоао Пекенао | ||
The Seasons in Quincy: Four Portraits of John Berger | себе си | Бартек Джадош и др. | |||
2017 | Letters from Generation Rx | разказвач | Кевин П. Милър | ||
Doctor Strange: Across Time and Space | себе си, Древният | късометражно видео | |||
Defying Reality: The Art of Visual Effects of 'Doctor Strange | |||||
Doctor Strange: The Score-Cerer Supreme | |||||
Doctor Strange: A Strange Transformation | |||||
Doctor Strange: Strange Company | |||||
National Endowment for the Arts: United States of Arts (еп. American Film Institute) | себе си | тв сериал, късометражен | |||
Untitled Progressive School | Тилда Суинтън |
година | заглавие | оригинално заглавие | роля | режисьор | жанр | забел. |
---|---|---|---|---|---|---|
1992 | Shakespeare: The Animated Tales | Офелия | анимация | късометражен тв сериал (еп. Hamlet) | ||
1993 | Blue | разказвач | Дерек Джарман | биографичен, драма | ||
1995 | Орландо | Orlando | разказвач | Вирджиния Улф | аудиокнига | |
2000 | The Dilapidated Dwelling | разказвач | Патрик Кайлър | документален | ||
2005 | Constantine | Архангел Гавраил | видеоигра | |||
2006 | Galápagos | разказвач | документален | тв минисериал в 3 еп. | ||
Пагубни дълбини | Deep Water | разказвач | Луиз Озмънд, Джери Ротуел | документален | ||
2007 | Faceless | разказвач | Ману Лукш | научнофантастичен | ||
2008 | Derek | разказвач | Бърнард Роуз, Айзак Джулиен | документален | ||
2011 | Genevieve Goes Boating | себе си | Люси Грей | приключенски, семеен | късометражно видео | |
2013 | Death for a Unicorn | разкавач | Рикардо Бернаскони, Франческа Ревердито | фентъзи | късометражен | |
Serge Draghiev and the Ballets Russes | разказвач | документален | ||||
2015 | Dreams Rewired | разказвач | Ману Лукш, Мартин Райнхард, Томас Тоде | документален | ||
2016 | Letters from Bagdad | Гертруд Бел | Забине Крайенбюл, Зева Йолбаум | документален | ||
2017 | Tania Libre | себе си, разказвач | Лин Хершман-Лийсън | документален | ||
2018 | Островът на кучетата | Isle of Dogs | Оракул | Уес Андерсън | анимационен, приключенски | |
Women Make Film: A New Road Movie Through Cinema | разказвач | Марк Казънс | документален, исторически | |||
2019 | Нешлифовани диаманти | Uncut Gems | Ан Одли мениджър | Бени и Джон Сафди | криминален, драма | |
2020 | Last and First Man | разказвач | Йохан Йохансон | фентъзи, мистерия | ||
2021 | Goliath: Playing with Reality | разкавач | Мей Абдала, Бари Джин Мърфи | късометражен | ||
2022 | Пинокио | Pinocchio | Горска фея | Гийермо дел Торо, Майк Густавсон | ||
2023 | Some Thoughts of the Common Toad | разказвач | късометражен |
година | заглавие | заглавие на английски | роля | автори | режисьор | място |
---|---|---|---|---|---|---|
1980 – 1983 | Херцогинята от Амалфи | The Duchess of Malfi | Джон Уебстър | студентски постановки в Кеймбридж | ||
Сън в лятна нощ | Midsummer's Nigh Dream | Уилям Шекспир | ||||
Комедия от грешки | The Comedy of Errors | |||||
1983 и 1984 | Дяволи | The Devils | монахиня | Джон Уайтинг | Джон Бартън | Барбикан сентър (Лондон), Пит (Лондон) |
Юлий Цезар | Julius Ceasar | плебейка | Уилям Шекспир | Рон Даниълс | Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан център (Лондон) | |
Мяра за мяра | Measure for Measure | Джулиета | Уилям Шекспир | Ейдриън Нобъл | Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан център (Лондон), Кралски театър (Нюкасъл) | |
1984 | Хенри VIII | Henry VIII | Уилям Шекспир | Хауърд Дейвис | Барбикан център (Лондон) | |
Майка Кураж и синовете ѝ | Mother Courage and her sons | войнишка майка | Бертолт Брехт | |||
1985 | Waste | Харли Гранвил-Баркър | Джон Бартън | |||
Торквато Тасо | Torquato Tasso | Йохан Волфганг фон Гьоте | Стивън Ънуин | Кралски национален театър (Лондон) | ||
Бялата роза | White Rose | Ина Паспотникова | Брус Майлс | Питър Арнътс | Театър „Траверс“ (Единбург), Театър „Алмейда“ (Лондон) | |
Dead Men | Майк Скот | продукция на Isosceles Comedy Company на фестивала „Траверс“ в Театър „Траверс“ (Единбург) | ||||
Елизабет Гордън Куин | Elizabeth Gordon Quinn | Крис Хана | ||||
Losing Venice | Джон Клифърд | |||||
Aus Der Fremde | Ернст Яндъл | |||||
No Son of Mine | Филип Голие | |||||
The Prince of Experience | Кен Рос | |||||
Through the Leaves | Франк Ксавиер Крьотц | |||||
1987 | Туристическият гид | The Tourist Guide | Бото Щраус | Театър „Алмейда“ (Лондон) | ||
Мярка | Die Massnahme | Бертолт Брехт | ||||
Човек към човека | Man to Man | Ела Герик, Макс Герик | Бертолт Брехт | Манфред Карге | Кралски дворцов театър (Лондон), Театър „Траверс“ (Единбург) | |
1989 | The Long Way Round | Петер Хандке | Кралски национален театър (Cottesloe Stage) (Лондон) | |||
Моцарт и Салиери | Mozart and Salieri | Моцарт | Александър Пушкин | |||
Хеда Габлер | Hedda Gabler | Хенрик Ибсен | Кралски национален театър: Театър „Котслоу“, Театър „Литълтън“ и Olivier Theatre (Лондон) | |||
Whale | ||||||
Гето | Ghetto | Дейвид Лан, Джошуа Собол | ||||
Хамлет | Hamlet | Уилям Шекспир | ||||
Мизантроп | The Misanthrope | Молиер | ||||
The March on Russia | Дейвид Стори | |||||
Juno and the Paycock | Шон О'Кейси | |||||
The Secret Rapture | Дейвид Хеър | |||||
The Voysey Inheritance | Харли Гранвил Баркър | |||||
Fuente Ovejuna | Феликс Лупе де Овега | |||||
Tango Varsoviano | Театро Дел Сюр | |||||
Гроздовете на гнева | The Grapes of Wrath | Джон Стайнбек | Франк Галати | Steppenwolf Theatre (Чикаго) | ||
The Shaughraun | Дион Бусико | |||||
Speed-The-Plow | Дейвид Мамет | |||||
Разколът на Англия | Schism in England | Педро Калдерон де ла Барка | ||||
Вуйчо Ваньо | Uncle Vanya | Антон Чехов | Московски художествен театър | |||
Suicide for Love | продукция на Компания „Нинагава“ (Япония) | |||||
Вълшебното килимче | The Magic Carpet | Патриша Гордън | ||||
Човекът, звярът и добродетелта | Man Beast and Virtue | Луиджи Пирандело | ||||
The Beaux Strategem | Жорж Фаркер | |||||
Добрият човек от Сечуан | The Good Person of Sichuan | Бертолт Брехт | ||||
Саломе | Salome | Оливър Уайлд | ||||
Ma Rainey's Black Bottom | Огъст Уилсън | |||||
Bent | Мартин Шърман |
Награди и номинации
редактиранеКъм март 2021 г. филмовата енциклопедия IMDB посочва 69 спечелени награди,[3] сред които:
Година | Награда | Творба | забел. |
---|---|---|---|
1988 | „Теди“ на журито на Берлинския международен филмов фестивал | ||
1991 | Купа „Волпи“ на Венецианския филмов фестивал за най-добра актриса | Едуард II | |
1992 | на Солунския филмов фестивал за най-добра актриса | Орландо | |
1993 | „Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса | ||
Golden Space Needle на Международния филмов фестивал в Сиатъл за най-добра актриса | |||
2001 | на Дружеството на филмовите критици от Лас Вегас | Цената на мълчанието | |
на Бостънското дружество на филмовите критици за най-добра актриса | |||
Бременска филмова награда | |||
2004 | на БАФТА Шотландия за най-добра актриса в главна роля в шотландски филм | Младият Адам | |
2005 | „Ричард Харис“ на Британските награди за независимо кино | ||
2007 | на Филмовото дружество на Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля | Майкъл Клейтън | |
2008 | „Специален Теди“ на Берлинския международен филмов фестивал | споделена с 4 души | |
на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса в поддържаща роля | Майкъл Клейтън | ||
на Филмовите критици от Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля | |||
на Асоциацията на филмовите критици от Далас Форт-уорт за най-добра актриса в поддържаща роля | |||
Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля | |||
на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля | |||
2009 | Британски филмови награди Evening Standart за най-добра актриса | Джулия | |
„Сатурн“ на Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми за най-добра актриса в поддържаща роля | Странният случай с Бенджамин Бътън | ||
2010 | на Международния филмов фестивал в Дъблин за най-добра актриса | Аз съм любов | |
2011 | „Сребърен медальон“ на Филмовия фестивал в Телюрайд, САЩ | ||
на Асоциацията на филмовите критици от Остин за най-добра актриса | Трябва да поговорим за Кевин | ||
Европейски филмови награди за най-добра европейска актриса | |||
на Филмовите критици от Сан Франциско за най-добра актриса | |||
2013 | Награда на критиката на SECS филмов фестивал в Бразилия за най-добра чуждестранна актриса | ||
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав | В царството на пълнолунието | ||
2014 | на Кръга на филмовите критици от Флорида за най-добър актьорски състав | Гранд хотел „Будапеща“ | споделена с 16 колеги |
на Филмовото дружество на Детройт за най-добър актьорски състав | |||
на Асоциацията на Бостънските онлайн критици за най-добра актриса в поддържаща роля | Снежен снаряд | ||
2015 | на Алианса на жените журналистки за най-добра поддържаща актриса | ||
на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса | Само любовниците не умират | ||
Female Focus и Специално споменаване на Алианса на жените журналистки за актриса, победила възрастта и дискриминацията по възраст | Снежен снаряд, Само любовниците не умират | 2 отделни награди | |
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав | Гранд Хотел„Будапеща“ | споделена с 16 колеги | |
на Асоциацията на филмовите критици от Джорджия за най-добър актьорски състав | |||
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добра актриса | Снежен снаряд | ||
CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс) | Снежен снаряд, Гранд хотел „Будапеща“ | ||
2017 | „Сатурн“ за най-добра актриса в поддържаща роля | Доктор Стрейндж | |
2018 | Почетна „Гран При“ на Международния филмов фестивал в Каталония | ||
Flight Meter за най-добра актриса в поддържаща роля | Суспирия | ||
2019 | „Робърт Олтман“ на наградите Independent Spirit | споделена с 15 души | |
CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс) | |||
Chainsaw award за най-добра актриса в поддържаща роля | |||
2020 | „Златен лъв“ за кариера на Венецианския филмов фестивал | ||
2021 | „Мери Пикфорд“ на наградите „Сателит“ |
Номинации
Към март 2021 г. Суинтън има 156 номинации за различни награди, посочени на уеб страницата Imdb.com.[3] По-важните от тях са:
- „Златен глобус“
2002: за най-добра актриса в драматичен филм за „Цената на мълчанието“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля в игрален филм за „Майкъл Клейтън“
2012: за най-добра актриса в драма за „Трябва да поговорим за Кевин“
- Награда на БАФТА
2009 за най-добра актриса в поддържаща роля за „Изгори след прочитане“
2012 за най-добра актриса в главна роля за „Майкъл Клейтън“
- Европейски филмови награди
1993: за европейска актриса на годината за „Орландо“
- Награда „Сателит“
2002: „Златен сателит“ за най-добра актриса в драма за „Цената на мълчанието“
2007: за най-добра актриса в драма за „Стефани Дилей“ и за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клайтън“
2010: за най-добра актриса в драма за „Аз съм любов“
2015: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Снежен снаряд“
- Награда на Гилдията на киноактьорите
2003: за изключителен актьорски състав в кинофилм за „Адаптация“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клейтън“
2009: за изключителен актьорски състав в кинофилм за „Странния случай с Бенджамин Бътън“
2012: за най-добра актриса в главна роля за „Трябва да поговорим за Кевин“
2015: за най-добър актьорски състав за „Гранд хотел Будапеща“
Източници и бележки
редактиране- ↑ Donnelly, Gabrielle. Tilda Swinton on why she, her partner and her ex are 'all really good friends' // Daily Mail, 16 март 2014. Посетен на 5 август 2014.
- ↑ Young Adam scores Bafta success // 15 ноември 2014. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ а б в г Tilda Swinton Awards // Imdb.com. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton Honored by NYC's Museum of Modern Art Film Gala on Her 53rd Birthday // The Hollywood Reporter. 6 ноември 2013. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Tilda Swinton Biography // Imdb.com. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ The 25 greatest actors of the 21st century (so far) // New York Times. 25 ноември 2020. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ а б в Hattenstone, Simon. Winner takes it all // The Guardian. London, 22 ноември 2008. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton Biography // Tiscali.co.uk. Архивиран от оригинала на 2009-02-17. Посетен на 11 февруари 2011.
- ↑ Tilda Swinton Biography // Biography.com. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Judith Grey (22 May 2013). „At 52, Actress Tilda Swinton Is The New Face of Chanel“. Seattle P-I; Hearst Seattle Media. Посетен на 11 август 2014 г.
- ↑ Tilda Swinton, one of our most unique actors, talks to Gaby Wood // The Guardian. London, 9 октомври 2005. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Johnston, Trevor (12 March 1993). "Virginia Territory". The List. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Dunlop, Alan. Fettes College Preparatory School, Edinburgh, by Page\Park Architects // London, Architects Journal, 11 юни 2009. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Schager, Nick. Tilda Swinton vs. Harry Potter: Hogwarts Might Not Be All It's Cracked Up to Be // Yahoo, 2 декември 2016. Посетен на 25 март 2021. West Heath was „a very lonely and isolating environment“ and that she thinks boarding schools „are a very cruel setting in which to grow up and I don't feel children benefit from that type of education. Children need their parents and the love parents can provide.“
- ↑ а б James Mottram. Tilda Swinton: 'I was expected to marry a duke!' // Independent. 23 октомври 2011. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Gray, Sadie. Profile Tilda Swinton White Witch takes a red and pink ride to stardom // The Times. London, 27 ноември 2005. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Measure for Measure // AHDS. Архивиран от оригинала на 2015-02-26. Посетен на 26 February 2015.
- ↑ Man to Man Park theatre // Culture Whisper. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ а б Tilda Swinton – Rotten Tomatoes // www.rottentomatoes.com. Посетен на 12 November 2020. (на английски)
- ↑ Wiseman, Andreas (20 July 2020). "Venice Film Festival To Fete Tilda Swinton & Ann Hui With Golden Lion Lifetime Achievement Awards. Посетен на 25 март 2021
- ↑ Diane Solway (August 2011). "Planet Tilda". W magazine. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 25 март 2021
- ↑ Tilda Swinton – Rotten Tomatoes // www.rottentomatoes.com. Посетен на 25 март 2021. (на английски)
- ↑ Tilda Swinton // www.writeups.org. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Ebert, Roger. Michael Clayton // Chicago Sun-Times. 5 October 2007. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Winners Announced. Посетен на 25 март 2021
- ↑ Solway, Diane. Social Studies // W magazine. Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 11 August 2014.
- ↑ Longworth, Karina. Why the Academy Will Ignore Nicolas Cage and Tilda Swinton's Oscar-worthy Turns // Vanity Fair. Архивиран от оригинала на 2010-02-28. Посетен на 6 януари 2010.
- ↑ Editors (18 March 2009). "Producer Says Tilda Swinton to Star in „Kevin“, Adaptation of Lionel Shriver Novel". New York Times Blogs. Посетен на 25 март 2021
- ↑ Macnab, Geoffrey. Swinton, Fassbender and Wasikowska line up for Jarmusch's vampire story // ScreenDaily. Посетен на 16 May 2011.
- ↑ Radish, Christina (June 2014). Tilda Swinton Talks SNOWPIERCER, Creating Her Outrageous Character, Playing a Character Originally Written as a Man & the Film's International Production. Collider. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ "First still of „A Bigger Splash“: Matthias Schoenaerts, Tilda Swinton, Dakota Johnson and Ralph Fiennes". imgur.com. 27 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Sampson, Mike. Tilda Swinton Explains Why She's „Really, Really, Really Excited“ to Star in Marvel's 'Doctor Strange' // ScreenCrush, 14 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Ashley Lee. 'Doctor Strange' Asian Whitewashing Controversy: Tilda Swinton Responds // Hollywood Reporter. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Doctor Strange: Tilda Swinton diplomatically responds to whitewashing claims // 15 август 2016. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ ((it)) A Bigger Splash – Abbiamo incontrato il regista Luca Guadagnino. darumaview.it. 23 ноември 2015. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Suspiria, Luca Guadagnino: „Dakota Johnson e Tilda Swinton sono nel cast“ // 23 ноември 2015. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Photos: Tilda Swinton Is Sleeping In A Box At MoMA This Year // Архивиран от оригинала. Посетен на 26 март 2021. Архив на оригинала от 2013-09-26 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Tilda Swinton // Encyclopedia Britannica. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton/ Oliver Sairland // 2012. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton fait défiler le passé // Le Monde. 28 септември 2012. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Elle 'the muses' Tilda Swinton архивно копие, архив на оригинала от 20 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080220003543/http://features.elleuk.com/fashion_week/muses_1.php, посетен на 25 март 2021
- ↑ Cartner-Morley, Jess. The 50 best-dressed over 50s // The Guardian. London, 28 March 2013.
- ↑ Introducing the International Best-Dressed List 2017 Hall of Fame // Посетен на 26 март 2021.
- ↑ 2018's Best Dressed. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Berlinale: 1988 Juries // berlinale.de. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ "18th Moscow International Film Festival (1993)". (архивиран). Посетен на 25 март 2021.
- ↑ Тильда Суинтон возгловит жюри Берлинаре // 13 ноември 2008. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ "Sir Sean Connery Named Patron of Screen Academy Scotland". 2 November 2006. (архивиран от оригинала). Посетен на 26 март 2021
- ↑ Ballerina Ballroom. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton goes glam-folk with Patrick Wolf // The Guardian. 24 януари 2009. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ "Our gal Tilda and her magical perambulating film festival" 5 August 2009, Roger Everet.com. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Entertainment | Actress Swinton hauls cinema // BBC News. 4 August 2009. Посетен на 26 mart 2021.
- ↑ Hicklin, Aaron. A sentimental education: inside the school that Tilda built // The Guardian. Посетен на 26 март 2021. (на английски)
- ↑ Tilda Swinton: From Russia, With Pride // Out. 5 юли 2013. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald // Press and Journal. 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021. (на американски английски)
- ↑ Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald // 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Sperling, Nicole. Tilda Swinton, Lynne Ramsay birth a nightmare called 'Kevin' // Los Angeles Times.
- ↑ Tilda Swinton wins fight to keep windows she moved at her Highlands home without planning permission fearing neighbours would be able to peep into her mansion // Daily Mail. 14 май 2020. Посетен на 26 март 2021.
- ↑ Interview with Actress Tilda Swinton: „I am probably a woman“ // 20mart 2009. Посетен на 26 март 2021. "I'm probably a woman. I don't know if I could ever really say that I was a girl – I was kind of a boy for a long time. I don't know, who knows? It changes.“ In her work, she has „played with the idea of transformative gender“ and enjoys „walking the tightrope of identity, of sexual identity, of gender identity.“
- ↑ Jerremy O'Harris. Playful, Fantastical, Rare: At Home With Tilda Swinton On Her Highlands Estate // 14 февруари 2021. Посетен на 26 март 2021. „I'm very clear that queer is actually, for me anyway, to do with sensibility. I always felt I was queer – I was just looking for my queer circus, and I found it. And having found it, it’s my world.“
- ↑ На англ. queer значи също „странен“, освен Куиър
- ↑ Hattenstone, Simon (7 January 2022). „Tilda Swinton: 'My ambition was always about having a house by the sea and some dogs'“. The Guardian. Guardian News & Media Limited. Посетен на 10 октомври 2022.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Тилда Суинтън в Internet Movie Database
- ((en)) Тилда Суинтън в
- Тилда Суинтън на Filmitena.com
- Тилда Суинтън на Cinefish.bg
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tilda Swinton и страницата Tilda Swinton в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |