Тилда Суинтън

шотландска актриса

Катрин Матилда Суинтън, известна като Тилда Суинтън (на английски: Katherine Matilda Swinton, Tilda Swinton) е шотландска театрална и филмова актриса.[1] Известна е с главните си роли в независими филми и с поддържащите си роли в блокбъстъри.

Тилда Суинтън
Tilda Swinton
шотландска актриса
23 юли 2016 г.

Родена
Катрин Матилда Суинтън

Националност  Шотландия
 Великобритания
Образование Колеж „Ню Хол“ (Кеймбриджки университет)
Награди Оскар за най-добра поддържаща женска роля
Актьорска кариера
Активност 1984 – понастоящем
Значими роли Орландо, Джейдис
Оскари Най-добра поддържаща женска роля:
2008 – „Майкъл Клейтън
Награди на БАФТА Най-добра поддържаща женска роля:
2008 – „Майкъл Клейтън
Семейство
Баща сър Джон Суинтън
Майка Джудит Балфур (Килън)
Братя/сестри 3 братя
Партньор Джон Бърн (ок. 1989 – 2003)
Сандро Коп (2004 – )
Деца Ксавиер Суинтън Бърн
Хонър Суинтън Бърн

Уебсайт
Тилда Суинтън в Общомедия

През 1993 г. печели „Давид на Донатело“ за за най-добра чуждестранна актриса за филма „Орландо“. През 2008 г. е ред на Оскар за най-добра поддържаща женска роля и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си в игралния филм „Майкъл Клейтън“ (2007). Освен това тя печели наградата на Британската академия в Шотландия като най-добра актриса за филма „Младият Адам“ от 2003 г.[2] Носителка е на три номинации за наградата „Златен глобус“ (2002, 2008 и 2013 г.), две номинации за наградата на БАФТА (2009 и 2012 г.) и много други.[3]

Суинтън започва кариерата си в експериментални филми, режисирани от Дерек Джарман: „Караваджо“ (1986), The Last of England (1988), War Requiem (1989) и The Garden (1990). Тя печели Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция за ролята си на Изабела Френска в игралния филм „Едуард II“ (1991). След това участва в „Орландо“ на Сали Потър (1992) и е номинирана за Европейските филмови награди за най-добра актриса. Номинирана е освен това за Златен глобус за най-добра актриса в драма за изпълнението си в „Цената на мълчанието“ (2001). Ролята е последвана от участията ѝ във „Ванила Скай“ (2001), „Адаптация.“ (2002), „Константин“ (2005), „Майкъл Клейтън“ (2007), „Джулия“ (2008) и „Аз съм любовта“ (2009).

Суинтън печели Европейската филмова награда за най-добра актриса и е номинирана за Наградата на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) за най-добра актриса в главна роля за психологическия трилърТрябва да поговорим за Кевин“ (2011).

Известна е и с ролята си на Бялата вещица Джейдис в кинопоредицата „Хрониките на Нарния“ (2005 – 2010) и с персонажа на Древния/Древната във франчайзинга на Киновселената на Марвел.

През 2005 г. получава наградата „Ричард Харис“ на Британските независими филмови награди като признание за приноса ѝ към британската филмова индустрия.

На рождения ѝ ден през 2013 г. ѝ е оказано специално признание от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк:[4] тя е първият нережисьор, комуто е оказана честта за Благотворителна гала вечеря. Нейни домакини са Карл Лагерфелд, Дейвид Боуи и Уес Андерсън.[5]

През 2020 г. Суинтън получава Наградата на Британския филмов институт – най-високата чест, присъждана от него като признание за изключителен принос към филмовата или телевизионната култура. 

През 2020 г. актрисата е на 13-то място в класацията на вестник Ню Йорк Таймс на 25-те най-велики актьори на 21 век. [6] През същата година получава престижната награда „Златен лъв“ на Венецианския филмов фестивал за цялостни постижения.

Ранни годиниРедактиране

 
Kimmerghame House – имението на дом Кимергам в Берикшър.

Суинтън е родена на 5 ноември 1960 г. в Лондон, Англия като дъщеря на Джудит Балфур, лейди Суинтън (родена Килън; 1929 – 2012) – австралийка и на сър Джон Суинтън (1925 – 2018), лорд от Дом Кимергам – пенсиониран генерал-майор от Британската армия и лорд-лейтенант на Берикшър от 1989 до 2000 г.[7][8] Има трима братя.[9] Нейният прадядо по бащина линия е шотландският политик и хералд (кралски вестител, церемониалмайстор) Джордж Суинтън, а прапрадядо ѝ по майчина линия е шотландският ботаник Джон Хътън Балфур.[10] Суинтън са древно англо-шотландско семейство, което може да проследи произхода си до 9 век.[11][5] Суинтън има шотландски, северноирландски и английски корени,[5] но се смята преди всичко за шотландка.[12] Като дете живее известно време в Германия.[5]

 
Герб на рода Суинтън

Тя не се интересува от актьорската игра, докато не гледа филма на Робер БресонНаслука, Балтазар“ (1966), в който е вдъхновена от сладкото изпълнение на магарето.[5]

Посещава три частни училища: девическо училище Queen's Gate в Лондон, девическо училище West Heath в Севъноукс, Кент и за кратко колеж Fettes в Единбург (който завършва и Тони Блеър).[13] Уест Хийт е скъп пансион, където тя е съученичка и приятелка на лейди Даяна Спенсър.[7] Като възрастна Суинтън се обявява против пансионите, заявявайки, че Уест Хийт е била една „много самотна и изолираща среда“ и че според нея пансионите „са много жестока обстановка, в която да растеш“ и тя не чувства „децата да имат полза от този тип образование. Децата имат нужда от родителите си и от любовта, която те могат да им осигурят.“[14]

Суинтън прекарва две години като доброволка в детски училища в Южна Африка и в Кения преди университета,[15] след което се записва в женския колеж „Ню Хол“ в Кеймбриджкия университет. Там първоначално следва „Социални и политически науки“, но през 1983 г. завършва „Английска филология“.[7][5] Докато е в Кеймбридж, Суинтън се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания.[16] По-късно става член на Шотландската социалистическа партия.

Именно в колежа бъдещата актриса започва да се изявява на сцената.[15] Тя се появява в студентските постановки „Сън в лятна нощ“ („A Midsummer Night's Dream“), „Херцогинята на Амалфи“ („The Duchess of Malfi“) и „Комедия от грешки“ („The Comedy of Errors“).[5]

КариераРедактиране

Актьорска играРедактиране

През 1984 г. Суинтън се присъединява към Кралската Шекспирова компания в Стратфорд на Ейвън, в която остава 1 година и участва в пиесата „Мяра за мяра“ (Measure for Measure) на Уилям Шекспир.[17] Впоследствие тя открива някои сценични роли, в които полът се размива. Играе Моцарт в „Моцарт и Салиери“ на Пушкин.[5] През 1987 г. Суинтън е жена от работническата класа, представяща се за мъртвия си съпруг във Втората световна война, в постановката „Човек към човека“ (Man to Man) на драматурга Манфред Карге в Театър „Траверс“ в Единбург.[18] Пиесата е по произведението на Бертолт Брехт Mann ist Mann и през 1992 г. е в основата на игралния филм със Суинтън Man is Man.

Първата ѝ телевизионна роля е тази на Джулия в мини-сериала Zastrozzi: A Romance от 1986 г., базиран на готическия роман на Пърси Биш Шели.

През 1985 г. Суинтън започва дълго сътрудничество с английския експериментален гей режисьор, сценограф и художник Дерек Джарман. Освен че живее с него, тя се превръща в негова муза и той ѝ поверява роля във всичките си седем филма, които режисира от 1985 до смъртта си през 1994 г. Наред с игралните филми, предназначени за киното, Джарман непрестанно снима Super 8, които улавят актрисата в моменти от ежедневието, пътуванията и представленията ѝ. Под негово ръководство Суинтън играе ролята на проститутката Лена в първия си игрален филм – „Караваджо“ (Caravaggio) през 1986 г. Следват The Last of England (1988), War Requiem (1989) с Лорънс Оливие, The Garden (1990)[19] и „Едуард II“ (Edward II) (1991),[19] за който е наградена с Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция през 1991 г.[20] През 1993 г. актрисата дава гласа си на последния филм на Джарман – Blue, оригинален „акустичен“ игрален филм, в който екранът остава син през цялото време. Той е вид кинематографично завещание на режисьора, болен от СПИН, който поверява дневника на болестта си на гласовете на най-близките си сътрудници. Филмът печели наградата на Стокхолмския кинофестивал.

През 1989 г. Суинтън играе Гудрун в художественото произведение Volcano Saga на Джоан Джонас. 28-минутното произведение на видео изкуството е базирано на исландската сага Laxdeala от 13 век и разказва мита за млада жена, чиито сънища предсказват бъдещето.

След смъртта на Джарман Суинтън играе двусмисления персонаж на Орландо, който от мъж става жена и живее 400 години. Едноименният филм от 1992 г. е базиран на романа на Вирджиния Улф със същото заглавие и е режисиран ог Сали Потър. Ролята ѝ позволява да изследва въпросите за екранното представяне на пола, което отразява нейния дългогодишен интерес към андрогинния стил. Актьорската игра на Суинтън е изненадваща с естествеността, с която тя приема ролята на герой, променящ пола си в хода на разказа: успехът на филма я освещава като идеалния тълкувател на „двойственото“ и „разнообразното“. По-късно тя размишлява за ролята си в интервю, придружено от поразителна фотосесия: „Хората говорят за андрогинията по всякакви скучни начини", казва тя и отбелязва, че скорошната адаптация на „Орландо“ я е накарала да се замисли отново за гъвкавостта на пола. Тя споменава френския художник от 20-те години на 19 век Клод Каон: „Каон погледна към безграничността на андрогинния жест, който винаги ме е интересувал“.[21]

Тя е адвокатка-лесбийка в „Женски перверзии“ (Female Perversions), представен на Кинофестивала в Сънданс през 1996 г., математичката Ада Аугуста Лъвлейс – дъщеря на лорд Байрон в Conceiving Ada от 1997 г., тайнствената героиня на „Възможни светове“ (Possible Worlds) (2000) на режисьора Робърт Лепаж, който отхвърля всякаква традиционна повествователна нишка, и биогенетичка и три нейни клонинги в причудливия Teknolust (2002), режисиран от видео твореца Лин Хершман-Лийсън. Тя е в напреднала бременност по време на снимките на „Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън“ (Love Is the Devil)(1998) и трябва да бъде снимана от кръста нагоре.[5]

През 21 век Суинтън се насочва към мейнстрийм проекти. Тя има водеща роля в американския филм „Цената на мълчанието“ (The Deep End) (2001), в който играе майка на син хомосексуалист, за когото подозира, че е убил приятеля му. За това изпълнение е номинирана за наградата „Златен глобус". Актрисата играе поддържащи роли в няколко филма: фанатична лидерка на хипи комуна в „Плажът“ (The Beach) (2000)[22] с участието на Леонардо ди Каприо, Ребека Диърборн в трилъра „Ванила Скай“ (Vanilla Sky) (2001) с Том Круз и Пенелопе Крус и андрогинния архангел Гавраил във фентъзи екшън филм „Константин“ (Constantine) с участието на Киану Рийвс. Освен това участва в британските филми „Клетвена декларация“ (The Statement) (2003) и „Младият Адам“ (Young Adam) (2003) в компанията на Юън Макгрегър.

През 2005 г. Суинтън се изявява като бялата вещица Джейдис[23] във фентъзи филма „Хрониките от Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“ – екранизацията на едноименния роман на К. С. Луис, и като Одри Коб във „Вреден навик“ (Thumbsucker) на Майк Милс – екранизация на едноименния роман на американския писател Уолтър Кърн. По-късно Суинтън има епизодични появи в продълженията на Нарния: „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ и „Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване“.

Ролята на безмилостната корпоративна адвкатка в трилъра от 2007 г. „Майкъл Клейтън“ с участието на Джордж Клуни ѝ носи както наградата на БАФТА за най-добра поддържаща актриса, така и Оскар за най-добра поддържаща женска роля на 80-ите награди Оскар през 2008 г., която е единствената награда на филма.[24][25] След това актрисата играе във филма на Братя Коен от 2008 г. „Изгори след прочитане“ (Burn After Reading). Суинтън казва за филма, в който отново играе с Джордж Клуни: „Не знам дали ще разсмее някого другиго, но нас наистина ни разсмя, докато го снимахме." [26] Същата година тя е в ролята на Елизабет Абът в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ с участието на Кейт Бланшет и Брад Пит. Освен това е в главната роля на Джулия в криминалната драма на Ерик Зонка „Джулия“, чиято премиера е на Берлинския международен кинофестивал през 2008 г. Филмът излиза по кината през май 2009 г. [27]

През 2009 г. актрисата играе ролята на Ема Реки в италианската драма „Аз съм любовта“, за който се научава да говори италиански и руски,[3] и на блондинка в криминалната драма „Границите на контрола“.

През 2011 г. Суинтън участва в психотрилъра „Трябва да поговорим за Кевин“ – екранизация на едноименния роман на американската писателка Лайънъл Шрайвър. Актрисата играе майката на главния герой тийнейджър, който извършва клане в гимназията.[28] За играта си тя получава Признанието на критиката и номинации за наградите „Златен глобус“, тази на БАФТА и тази на Гилдията на киноактьорите.

През 2012 г. е в ролята на на Ева в комедийната вампирска драма на Джим Джармуш „Само любовниците остават живи“ с участието на Том Хидълстън.[29] Премиерата на филма е на Филмовия финофестивал в Кан на 23 май 2013 г. и той излиза в САЩ през първата половина на 2014 г. За ролята тя е номинирана за наградата Independent Spirit Awards.

Суинтън играе ролята на Мейсън в научнофантастичния филм от 2013 г. „Снежен снаряд“.[30] Изпълнението ѝ получава положителни отзиви и тя е номинирана за наградата „Сателит“ и за Филмова награда на избора на критиката. Същата година участва като Мадам Д. във филма „Гранд хотел Будапеща“ на Уес Андерсън.

 
Суинтън на Виенския международен филмов фестивал през 2018 г.

През 2015 г. тя играе в трилъра на Лука Гуаданино „Голямото плискане“ заедно с Дакота Джонсън, Матиас Шьонертс и Ралф Файнс.[31] Първоначално тя не желае да участва поради неотдавнашната смърт на майка си. Суинтън променя решението си и в един момент от живота си, когато остава без думи, тя предлага идеята за жената, която не може да говори.[5]

През 2016 г. актрисата играе ролята на Древния/Древната от Киновселената на Марвел – мъдър (мъдра) азиатски/а учител(ка) на Доктор Стрейндж в филма „Доктор Стрейндж“ с участието на Бенедикт Къмбърбач,[32][33][34] както и две близначки журналистки във филма на братя Коен „Аве, Цезаре!“ с участието на Джордж Клуни.

Следват приключенският екшън „Окжа“ (2017), комедийната драма „Военна машина“ (2017) и филмът на ужасите „Суспирия“ (2018) на Лука Гауданино,[35][36] римейк на филма на Дарио Ардженто.

През 2019 г. Суинтън играе отново ролята на Древния/Древната във филма „Отмъстителите: Краят“. Следват участия в драмата „Сувенирът“ за връзката между наркоман и студентка по филмово изкуство, в който играе и дъщеря ѝ Хонър Суинтън Бърн, комедийният филм на ужасите „Мъртвите не умират“ и съвременният преразказ на произведението на Чарлз Дикенс „Личната история на Дейвид Копърфилд“ на Джим Ярмуш.

ПърформансиРедактиране

През 1995 г. Суинтън, заедно с продуцентката Джоана Сканлън, разработва пърформанс/инсталация наживо в галерия Serpentine в Лондон, където е изложена на публиката в продължение на една седмица, 8 часа дневно, заспала или уж задрямала в стъклена кутия. Творбата понякога се приписва погрешно на английския визуален творец Корнелия Паркър, която Суинтън кани да сътрудничи за инсталацията в Лондон. Спектакълът със заглавие „Може би“ е представен повторно през 1996 г. в Музей Barracco в Рим и през 2013 г. в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк[37] като почит към починалия от СПИН режисьор Дерек Джарман.[38]

От 30 септември до 1 октомври 2012 г. тя участва в пърформанса „Невъзможният гардероб“. По идея на Оливър Сейлард – директор на Музея на модата „Галиера“ пърформансът се състои в „Токио палас“ в Париж по време на Есенния фестивал. Суинтън, облечена в стерилниа рокля и бели ръкавици, представя дрехи, запазени в архивите на музея, включително чифт ръкавици на Елза Скиапарели, палто на Сара Бернар и връхна дреха на Наполеон I.[39][40]

МодаРедактиране

 
Суинтън в Едибург през 2007 г.

Суинтън си сътрудничи с нидерландските модни дизайнери Viktor & Rolf.[38]Тя е фокусът в тяхното шоу One Woman Show през 2003 г., в което те правят всички модели да изглеждат като нейно копие и на което тя прочита свое стихотворение, което включва репликата „Има само едно теб. Само едно" (на английски: There is only one you. Only one).[41]

През 2007 г. списание Vanity Fair я обявява за една от най-добре облечените жени в света.[5] През 2013 г. тя е обявена за една от 50-те най-добре облечени жени над 50 години от вестник „Гардиън“.[42] През 2016 г. е в престижната Зала на славата на Международния списък за най-добре облечени лица.[43] Суинтън е класирана сред най-добре облечените жени през 2018 г. от модния уебсайт Net-a-Porter. [44]

Казва, че нейните икони на модата и красотата са баба ѝ, Дейвид Боуи, децата ѝ, Пати Смит и Делфин Сериг.[5]

Други проектиРедактиране

 
Суинтън на Венецианския филмов фестивал през 2009 г.

През 1988 г. Суинтън е член на журито на 38-ия Берлински международен кинофестивал,[45] през 1993 г. – на 18-ия Московския международен кинофестивал,[46] през 1998 г. – на 55-ия Международен филмов фестивал във Венеция, през 2002 г. – на Международния филмов фестивал в Кан, през 2003 г. – на Кинофестивала в Сънданс, през 2004 г. – на Филмовия фестивал в Кан и през 2009 г. – на 59-ия Берлинския кинофестивал.[47]

През 1996 г. тя се появява като извънземна, кацнала на Земята, във видеоклипа към песента The Box на английското електронно денс дуо Orbital.

През 2005 г. заедно с Пати Смит чете тестове на Бертолт Брехт, Уилям Блейк, Сюзън Зонтаг и Уилям Бъроуз в 4 вечери на Лондонския Meltdown фестивал.[5]

През август 2006 г. отваря новия продуцентски център Screen Academy Scottland в Единбург. [48]

През юли 2008 г. основава кинофестивала Ballerina Ballroom Cinema of Dreams.[49] Събитието се провежда в балната зала на град Неърн, Шотландия 8 дена през август и на него Суинтън представя лично списък от международни класически и редки филми.

Суинтън си сътрудничи с английския певец и автор на песни Патрик Улф за неговия албум The Bachelor от 2009 г., като допринася говоримо в четири парчета.[50]

През 2009 г. Суинтън и британско-ирландският режисьор Марк Казънс стартират проект, при който е монтиран 33,5-тонен преносим киносалон на голям камион. Те го пренасят през щотландския район Хайландс, създавайки независим пътуващ кинофестивал. Проектът е представен на видно място в документален филм, озаглавен „Киното е навсякъде“. Фестивалът е повторен през 2011 г. [51][52]

През септември 2009 г. Суинтън се присъединява към петицията на холивудските звезди в подкрепа на режисьора Роман Полански и призова за освобождаването му от ареста след задържането му във връзка с обвинението за дрогиране и изнасилване на 13-годишно момиче през 1977 г.

През 2012 г. Суинтън се появява в SONG 1 на американския творец Doug Aitken. Това е видео инсталация на открито, създадена за Музей и скулптурна градина Hirshhorn във Вашингтон, окръг Колумбия.

През ноември 2012 г. тя и партньорът ѝ Сандро Коп имат епизодични участия в епизод 6 на комедийния сериал по Би Би Си Getting on.

През 2013 г. Суинтън е съоснователка заедно с Йън Садърланд Маккук на Drumduan Upper School – училище в село Файндхорн, Мъри, Шотландия. Тогава и двамата имат деца, които посещават училището по методиката Щайнер, чиито ученици завършват на 14-годишна възраст. Те основават Drumduan отчасти, за да позволят на децата си да продължат образованието си по методика без оценки и тестове.[53] Суинтън подава оставка като директорка на през април 2019 г.

На 26 февруари 2013 г. тя се появява в ролята на съпругата на Дейвид Боуи в промоционалния видеоклип към песента му The Stars (Are Out Tonight, режисиран от Флория Сигизмонди.

През юли 2013 г. Суинтън се снима пред московската катедрала „Св. Василий Блажени", държейки знаме с дъга в подкрепа на ЛГБТ общността в страната и публикува своя снимка с изявлението: „В знак на солидарност. От Русия с любов.“[54]

Била е е рекламно лице на италианската компания за бижута Pomellato и на Коко Шанел. През 2013 г. се появява в печатни реклами на Victoria jewelry.

През 2019 г. е кураторка на фотографската изложба „Орландо“ (2019), вдъхновена от едноименния роман на Вирджиния Улф, във Фондация „Апертура“ в Ню Йорк.[38]

Личен животРедактиране

 
Суинтън на Сан Диего Комик-Кон през 2016 г.

Въпреки че е родена в Лондон и е посещавала различни училища в Англия, Суинтън определя своята националност като шотландска, цитирайки детството си, израстването в Шотландия и аристократичното си шотландско семейство.[55] През 2018 г. тя заявява своята подкрепа за независимостта на Шотландия.[56]

На 6 октомври 1997 г. Суинтън ражда в Лондон близнаците Хонър и Ксавиер Суинтън Бърн от тогавашния си партньор Джон Бърн – шотландски художник и драматург, с когото актрисата има връзка от ок. 1989 до 2003 г.[57] Дъщеря ѝ Хонър е актриса.

Суинтън живее в Шотландия повече от две десетилетия. Към 2020 г. тя живее с децата си и партньора си от 2004 г. насам Сандро Коп – германско-новозенландски художник в 115-годишно имение в градчето Неърн.[58]

В интервю за „Уип“ от 2009 г. Суинтън казва: „Вероятно съм жена. Не знам дали бих могла някога наистина да кажа, че съм била момиче – дълго време бях нещо като момче. Не знам, кой знае? Това се променя." В работата си тя „си играе с идеята за променящия се пол“ и се радва да „върви по въжето на идентичността, на сексуалната идентичност, на половата идентичност“.[59] В интервю за списание „Вог“ от 2021 г. Суинтън споменава, че се определя като куиър. Тя е цитирана да казва: „Съвсем ясно ми е, че куиър всъщност за мен е свързан с чувствителността. Винаги съм се чувствала куиър – просто търсих своя куиър цирк и го намерих. И след като го намерих, това е моят свят." Освен това тя заявява, че нейното сътрудничество с няколко креативни визионери ѝ е помогнало да намери чувството за позната принадлежност.[60]

Нейните любими филми са „Училище за рок“ (2003), „Наслука, Балтазар“ (1966), „Бруно“ (2009), I Know Where I'm Going (1945), „Покани ме да вляза“ (2008), and Kiseye Berendj (1996).[5]

УчастияРедактиране

Игрални, телевизионни филми и късометражни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр забел.
1986 Караваджо Caravaggio Лена Дерек Джарман биографичен, драма
Egomania – Inseln ohne Hoffnung Сали Кристоф Шлингензиф драма
Caprice Лъки Джоана Хог фентъзи късометражен
1987 Ария Aria Младо момиче Робърт Олтман, Брусе Берсфорд и др. комедия, драма, музикален сегмент Depuis le jour
Friendship's Death Френдшип Питър Уолън драма, научнофантасичен
The Last of England девойка Дерек Джарман драма, фентъзи
1988 L'ispirazione Дерек Джарман късометражен
Degrees of Blindness Серит Уин Еванс експериментален
Das andere Ende der Wert Имоген Кимел
1989 Реквием война War Requiem мед. сестра Дерек Джарман военен, драма
Play Me Something фризьорка Тимъти Нийт драма
Volcano Saga Гудрун Джоан Джонас късометражно видео
1990 The Garden Мадона Дерек Джарман драма
Das offene Universum Карла Клаус Виборни приключенски тв филм
1991 The Party: Nature Morte Куини Синтия Бийт драма
Едуард II Edward II Изабела Френска Дерек Джарман драма, исторически
1992 Man to Man Ела/Макс Герицке Джон Мейбъри драма
Орландо Orlando Орландо Сали Потър драма, биографичен
1993 Витгенщайн Wittgenstein лейди Отолин Морел Дерек Джарман биографичен, драма
1994 Remembrance of Things Fast: True Stories Visual Lies Джон Мейбъри комедия, драма
1996 Female Perversions Ив Стивънс Сюзан Страйтфелд драам, трилър
1997 Conceiving Ada Ада Байрън Кинг Лин Хершман-Лийсън драма
1998 Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon Мюриел Белчър Джон Мейбъри драма, биографичен
1999 Конфликтна точка The War Zone майка Тим Рот драма, трилър
The Protagonists актриса Лука Гуаданини криминален, трилър
2000 Плажът The Beach Сал Дани Бойл драма, приключенски, романтичен
Possible Words Джойс Робърт Лепаж мистерия, научнофантастичен
2001 Цената на мълчанието The Deep End Маргарет Хол Скот Макгий, Дейвид Зийгъл драма, мистерия, криминален
Ванила Скай Vanilla Sky Ребека Диърборн Камерън Кроу мистерия, романтичен, фентъзи
2002 Teknolust Розета/Руби/Марин Лин Хешман-Лийсън комедия, драма, рмантичен
Адаптация Adaptation Валери Томас Спайк Джонз драма, комедия
2003 Младият Адам Young Adam Ела Голт Дейвид Макензи криминален, драма
Клетвена декларация The Statement Анмари Лайви Норман Джуисън криминален, драма
2005 Вреден навик Thumbsucker Одри Коб Майк Милс комедия, драма
Константин Constantine Архангел Гавраил Франсис Лорънс фентъзи, ужаси
Прекършени цветя Broken Flowers Пени Джим Ярмуш драма, комедия
Absent Presence оператор Хюсеин Шалаян, Марин Р. Дейвисън видеоинсталация късометражен
Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe Бялата вещица Ендрю Адамсън фентъзи, приключенски
2006 Стефани Дейли Stephanie Daley Лиди Крейн Хилъри Бругър драма
2007 Сомнабули Sleepwalkers виолонистка-служителка Дъф Ейткън драма късометражен
Човекът от Лондон A londoni férfi Малоан Фелсеж Бела Тар, Агнес Храницки драма, криминален
Майкъл Клейтън Michael Clayton Карен Краудър Тони Гилрой криминален, драма
2008 Джулия Julia Джулия Ерик Зонка криминален,д рама
Хрониките на Нарния: Принц Каспиян The Chronicles of Narnia: Prince Caspian Бялата вещица Ендрю Адамсън фентъзи, приключенски
Изгори след прочитане Burn After Reading Кейти Кож Братя Коен драма, криминален, комедия
Странният случай с Бенджамин Бътън The Curious Case of Benjamin Button Елизабет Абът Дейвид Финчър драма, фентъзи, романтичен
2009 Границите на контрола The Limits of Control Блондинка Джим Ярмуш драма, криминален, мистерия
Аз съм любовта Io sono l'amore Ема Реки Лука Гуаданино драма, романтичен
2010 Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader Бялата вещица Майкъл Аптид фентъзи, приключенски
2011 Трябва да поговорим за Кевин We Need to Talk About Kevin Ева Качадуриан Лин Рамзи драма, трилър
2012 В царството на пълнолунието Moonrise Kingdom Социалните Уес Андерсън комедия, драма, романс
2013 David Bowie: The Stars (Are Out Tonight) себе си Флория Сигизмонди музика късометражно видео
Само любовниците остават живи Only Lovers Left Alive Ив Джим Ярмуш комедия, драма, фентъзи
Снежен снаряд Snowpiercer Мейсън Бонг Джун Хо екшън, драма, научнофантастичен
Теорема Нула The Zero Theorem д-р Шринк-Ром Тери Гилиъм драма, фентъзи
2014 Гранд хотел „Будапеща“ The Grand Budapest Hotel Мадам Д. Уес Андерсън приключенски, комедия, криминален
2015 Тотал щета Tranwreck Даяна Джуд Апатоу драма, комедия, романтичен
Голямото плискане The Bigger Splash Мариан Лейн Лука Гуаданино драма, музикален
2016 Аве, Цезаре! Hail, Ceasar! Тора/Тесали Такър Братя Коен комедия, драма
Доктор Стрейндж Doctor Strange Древният Скот Дериксън фентзи, екшън
2017 Окджа Okja Луси/Нанси Мирандо Бонг Джун Хо приключенски,д рама
Военна машина War Machine германска политичка Давид Мишо драма, военен
2018 Суспирия Suspiria д-р Клемперер, мадам Бланк, Хелена Маркос Лука Гуаданино ужаси
2019 Сувенирът The Souvenir Розалинд Джоана Хог драма, мистерия, романтичен
Отмъстителите: Краят Avengers: Endgame Древният Антъни и Джо Русо екшън, фентъзи
Мъртвите не умират The Dead Don't Die Зелда Уинстън Джим Ярмуш ужаси, комедия
2020 Историята на Дейвид Копърфилд The Personal History of David Copperfield Бетси Тротуд Армандо Янучи драма, комедия
Човешкият глас The Human Voice жена Педро Алмодовар драма късометражен
2021 Сувенир: част 2 The Souvenir: Part 2 Розалинд Джоана Хог драма
Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun Дж. К. Л. Беренсен Уес Андерсън комедия, драма, романтичен
Memoria Джесика Холанд Апичатпонг Вирасетакул драма
The Eternal Daughter Джоана Хог драма постпродукция
2022 Three Thousand Years of Longing Джордж Милър драма, романтичен, фентъзи
Телевизионни сериали
година заглавие оригинално заглавие епизоди роля жанр забел.
1986 Zastrozzi: A Romance във всички 4 еп. Джулия драма минисериал
1990 Your Cheatin' Heart във всички 6 еп. Киси Крауч комедия, драма
1992 Screenplay Man to Man Ела/ Макс Герицки драма
Shakespeare: The Animated Tales Hamlet Офелия анимация късометражен
2012 Getting On еп. 3.6 Елке комедия
2019 Какво правим в сенките What We Do in the Shadows The Trial Тилда фентъзи, ужаси
Документални филми и сериали
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор забел.
1988 Cycling the Frame колоездачка Синтия Бийт тв филм
1990 The Garden: Making of the Garden себе си Такаши Асаи късометражен
The Media Show (еп. Edward II и еп. 3.10)
Fruits of Fear Нгози Онвира
1991 Arena (еп. Derek Jarman – A Portrait) тв сериал
1994 Visions of Heaven and Hell разказвач Марк Харисън, Лиан Клайн тв филм
1999 Karen Black: Actress at Work себе си Кери Фелтам филм
2001 Anatomy of a Scene (еп. The Deep End) тв сериал
2002 Tilda Swinton: The Love Factory The Love Factory Лука Гуаданино късометражен
Independent View себе си тв сериал
2004 Derek Jarman: Life as Art Енди Кимптън-Най филм
2005 Filmography (еп. Keanu Reeves) тв сериал
T4' in Narnia Крисен Хайет тв филм
On the Set: Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch & the Wardrobe Бялата вещица тв късометражен
2006 The Chronicles of Narnia: Chronicles of a Director себе си късометражен
The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Visualizing 'The Lion, the Witch and the Wardrobe' видео
The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Creating Creatures
Broken Flowers: Start to Finish късометражно видео, неизписана
2007 Schau mir in die Augen, Kleiner Андре Шефер филм
Любимият монарх на Хитлер Hitler's Favourite Royal себе си, разказвач Фиона Котър Крейг тв филм
Independent Lens (еп. Deep Water) разказвач, себе си тв сериал
2008 Requiem for Jarman себе си Карл Дафт късометражен
Farmhouse: Jim Jarmusch at Work Адам Бала Лоу късометражен
2009 Deutschland, deine Künstler (еп. Christoph Schlingensief) тв сериал
The Invisible Frame колоездачка Синтия Бийт филм
2010 Behind Jim Jarmusch себе си Леа Риналди
Climate for Change разказвач Браян Хил
Spur der Bären себе си Ханс-Кристоф Блуменберг тв филм
2011 Cinema Is Everywhere Тил Грейхейвънс филм
Amore carne Пипо Делбоно
Making It in Hollywood Дъг Макфарлейн
2012 Radioman Мери Кер
2013 Ways of Listening Колин Маккейб късометражен
When Björk Met Attenborough разказвач Луиз Хупър тв филм
2014 Antarctica 3D: On the Edge Джон Боуермастър късометражен
Travelling at Night with Jim Jarmusch себе си Леа Риналди филм
Snowpiercer: Transperceneige, From the Blank Page to the Black Screen Хесус Кастро
The Gospel According to St Derek Енди Кимптън-Най късометражен
2015 B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979 – 1989 Йорг А. Хопе и др. филм
2016 Phantom of the Universe: The Hunt for Dark Matter разказвач Хоао Пекенао
The Seasons in Quincy: Four Portraits of John Berger себе си Бартек Джадош и др.
2017 Letters from Generation Rx разказвач Кевин П. Милър
Doctor Strange: Across Time and Space себе си, Древният късометражно видео
Defying Reality: The Art of Visual Effects of 'Doctor Strange
Doctor Strange: The Score-Cerer Supreme
Doctor Strange: A Strange Transformation
Doctor Strange: Strange Company
National Endowment for the Arts: United States of Arts (еп. American Film Institute) себе си тв сериал, късометражен
Untitled Progressive School Тилда Суинтън постпродукция
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр забел.
1992 Shakespeare: The Animated Tales Офелия анимация късометражен тв сериал (еп. Hamlet)
1993 Blue разказвач Дерек Джарман биографичен, драма
1995 Орландо Orlando Вирджиния Улф аудиокнига
2000 The Dilapidated Dwelling Патрик Кайлър документален
2005 Constantine Архангел Гавраил видеоигра
2006 Galápagos разказвач документален тв минисериал в 3 еп.
Пагубни дълбини Deep Water Луиз Озмънд, Джери Ротуел документален
2007 Faceless Ману Лукш научнофантастичен
2008 Derek Бърнард Роуз, Айзак Джулиен документален
2011 Genevieve Goes Boating себе си Люси Грей приключенски, семеен късометражно видео
2013 Death for a Unicorn разкавач Рикардо Бернаскони, Франческа Ревердито фентъзи късометражен
Serge Draghiev and the Ballets Russes документален
2015 Dreams Rewired Ману Лукш, Мартин Райнхард, Томас Тоде документален
2016 Letters from Bagdad Гертруд Бел Забине Крайенбюл, Зева Йолбаум документален
2017 Tania Libre себе си, разказвач Лин Хершман-Лийсън документален
2018 Островът на кучетата Isle of Dogs Оракул Уес Андерсън анимационен, приключенски
Women Make Film: A New Road Movie Through Cinema разказвач Марк Казънс документален, исторически
2019 Нешлифовани диаманти Uncut Gems Ан Одли мениджър Бени и Джон Сафди криминален, драма
2020 Last and First Man разказвач Йохан Йохансон фентъзи, мистерия
2021 Goliath: Playing with Reality разкавач Мей Абдала, Бари Джин Мърфи късометражен
Пинокио Pinocchio Гулиелмо дел Торо, Майк Густавсон постпродукция
Театър
година заглавие заглавие на английски роля автори режисьор място
1980 – 1983 Херцогинята от Амалфи The Duchess of Malfi Джон Уебстър студентски постановки в Кеймбридж
Сън в лятна нощ Midsummer's Nigh Dream Уилям Шекспир
Комедия от грешки The Comedy of Errors
1983 и 1984 Дяволи The Devils монахиня Джон Уайтинг Джон Бартън Барбикан сентър (Лондон), Пит (Лондон)
Юлий Цезар Julius Ceasar плебейка Уилям Шекспир Рон Даниълс Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан сентър (Лондон)
Мярка за мярка Measure for Measure Джулиета Ейдриън Нобъл Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан сентър (Лондон), Кралски театър (Нюкасъл)
1984 Хенри VIII Henry VIII Хауърд Дейвис Барбикан сентър (Лондон)
Майка Кураж и синовете ѝ Mother Courage and her sons войнишка майка Бертолт Брехт
1985 Waste Харли Гранвил-Баркър Джон Бартън
Торквато Тасо Torquato Tasso Йохан Волфганг фон Гьоте Стивън Ънуин Кралски национален театър (Лондон)
Бялата роза White Rose Ина Паспотникова Брус Майлс Питър Арнътс Театър „Траверс“ (Единбург), Театър „Алмейда“ (Лондон)
Dead Men Майк Скот продукция на Isosceles Comedy Company на фестивала „Траверс“ в Театър „Траверс“ (Единбург)
Elizabeth Gordon Quinn Крис Хана
Losing Venice Джон Клифърд
Aus Der Fremde Ернст Яндъл
No Son of Mine Филип Голие
The Prince of Experience Кен Рос
Through the Leaves Франк Ксавиер Крьотц
1987 Туристическият гид The Tourist Guide Бото Щраус Театър „Алмейда“ (Лондон)
Мярка Die Massnahme Бертолт Брехт
Човек към човека Man to Man Ела Герик, Макс Герик Манфред Карге Кралски дворцов театър (Лондон), Театър „Траверс“ (Единбург)
1989 The Long Way Round Петер Хандке Кралски национален театър (Cottesloe Stage) (Лондон)
Моцарт и Салиери Mozart and Salieri Моцарт Александър Пушкин
Hedda Gabler Хенри Ибсен Кралски национален театър: Cottesloe Theatre, Lyttelton Theatre и Olivier Theatre (Лондон)
Whale
Гето Ghetto Дейвид Лан, Джошуа Собол
Хамлет Hamlet Уилям Шекспир
Мизантроп The Misanthrope Молиер
The March on Russia Дейвид Стори
Juno and the Paycock Шон О'Кейси
The Secret Rapture Дейвид Хеър
The Voysey Inheritance Харли Гранвил Баркър
Fuente Ovejuna Феликс Лупе де Овега
Tango Varsoviano Teatro del Sur
The Gapes of Wrath Джон Стайбек Франк Галати Steppenwolf Theatre (Чикаго)
The Shaughraun Дион Бусико
Speed-The-Plow Дейвид Мамет
Schism in England Педро Калдерон де ла Барка
Чичо Ваня Uncle Vanya Антон Чехов Московски художествен театър
Suicide for Love продукция на Ninagawa Company (Япония)
The Magic Carpet Патриша Гордън
Man Beast and Virtue Луиджи Пирандело
The Beaux Strategem Жорж Фаркер
The Good Person of Sichuan Бертолт Брехт
Salome Оливър Уайлд
Ma Rainey's Black Bottom Огъст Уилсън
Bent Мартин Шърман

Награди и номинацииРедактиране

Към март 2021 г. филмовата енциклопедия IMDB посочва 69 спечелени награди,[3] сред които:

Награди
Година Награда Творба забел.
1988 „Теди“ на журито на Берлинския международен филмов фестивал
1991 Купа „Волпи“ на Венецианския филмов фестивал за най-добра актриса Едуард II
1992 на Солунския филмов фестивал за най-добра актриса Орландо
1993 Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса
Golden Space Needle на Международния филмов фестивал в Сиатъл за най-добра актриса
2001 на Дружеството на филмовите критици от Лас Вегас Цената на мълчанието
на Бостънското дружество на филмовите критици за най-добра актриса
Бременска филмова награда
2004 на БАФТА Шотландия за най-добра актриса в главна роля в шотландски филм Младият Адам
2005 „Ричард Харис“ на Британските награди за независимо кино
2007 на Филмовото дружество на Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля Майкъл Клейтън
2008 „Специален Теди“ на Берлинския международен филмов фестивал споделена с 4 души
на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса в поддържаща роля Майкъл Клейтън
на Филмовите критици от Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля
на Асоциацията на филмовите критици от Далас Форт-уорт за най-добра актриса в поддържаща роля
Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля
на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля
2009 Британски филмови награди Evening Standart за най-добра актриса Джулия
Сатурн“ на Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми за най-добра актриса в поддържаща роля Странният случай с Бенджамин Бътън
2010 на Международния филмов фестивал в Дъблин за най-добра актриса Аз съм любов
2011 „Сребърен медальон“ на Филмовия фестивал в Телюрайд, САЩ
на Асоциацията на филмовите критици от Остин за най-добра актриса Трябва да поговорим за Кевин
Европейски филмови награди за най-добра европейска актриса
на Филмовите критици от Сан Франциско за най-добра актриса
2013 Награда на критиката на SECS филмов фестивал в Бразилия за най-добра чуждестранна актриса
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав В царството на пълнолунието
2014 на Кръга на филмовите критици от Флорида за най-добър актьорски състав Гранд хотел „Будапеща“ споделена с 16 колеги
на Филмовото дружество на Детройт за най-добър актьорски състав
на Асоциацията на Бостънските онлайн критици за най-дрбра актриса в поддържаща роля Снежен снаряд
2015 на Алианса на жените журналистки за най-добра поддържаща актриса
на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса Само любовниците не умират
Female Focus и Специално споменаване на Алианса на жените журналистки за актриса победила възрастта и дискриминацията по възраст Снежен снаряд, Само любовниците не умират 2 отделни награди
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав Гранд Хотел„Будапеща“ споделена с 16 колеги
на Аасоциацията на филмовите критици от Джорджия за най-добър актьорски състав
на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добра актриса Снежен снаряд
CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс) Снежен снаряд, Гранд хотел „Будапеща“
2017 „Сатурн“ за най-добра актриса в поддържаща роля Доктор Стрейндж
2018 Почетна „Гран При“ на Международния филмов фестивал в Каталония
Flight Meter за най-добра актриса в поддържаща роля Суспирия
2019 „Робърт Олтман“ на наградите Independent Spirit споделена с 15 души
CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс)
Chainsaw award за най-добра актриса в поддържаща роля
2020 Златен лъв“ за кариера на Венецианския филмов фестивал
2021 „Мери Пикфорд“ на наградите „Сателит

Номинации

Към март 2021 г. Суинтън има 156 номинации за различни награди, посочени на уеб страницата Imd.com.[3] По-важните от тях са:

  • „Златен глобус“

2002: за най-добра актриса в драматичен филм за „Цената на мълчанието“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля в игрален филм за „Майкъл Клейтън“
2012: за най-добра актриса в драма за „Трябва да поговорим за Кевин“

  • Награда на БАФТА

2009 за най-добра актриса в поддържаща роля за „Изгори след прочитане“
2012 за най-добра актриса в главна роля за „Майкъл Клейтън“

  • Европейски филмови награди

1993: за европейска актриса на годината за „Орландо“

  • Награда „Сателит“

2002: „Златен сателит“ за най-добра актриса в драма за „Цената на мълчанието“
2007: за най-добра актриса в драма за „Стефани Дилей“ и за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клайтън“
2010: за най-добра актриса в драма за „Аз съм любов“
2015: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Снежен снаряд“

  • Награда на Гилдията на киноактьорите

2003: за изключителен актьорски състав в кинофилм за „Адаптация“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клейтън“
2009: за изключителен актьорски състав в кинфилм за „Странния случай с Бенджамин Бътън“
2012: за най-добра актриса в главна роля за „Трябва да поговорим за Кевин“
2015: за най-добър актьорски състав за „Гранд хотел Будапеща“

Източници и бележкиРедактиране

  1. Donnelly, Gabrielle. Tilda Swinton on why she, her partner and her ex are 'all really good friends'. // Daily Mail, 16 март 2014. Посетен на 5 август 2014.
  2. Young Adam scores Bafta success. // 15 ноеври 2014. Посетен на 25 март 2021.
  3. а б в г Tilda Swinton Awards. // Imdb.com. Посетен на 25 март 2021.
  4. Tilda Swinton Honored by NYC's Museum of Modern Art Film Gala on Her 53rd Birthday. // The Hollywood Reporter. 6 ноември 2013. Посетен на 25 март 2021.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о Tilda Swinton Biography. // Imdb.com. Посетен на 26 март 2021.
  6. The 25 greatest actors of the 21st century (so far). // New York Times. 25 ноември 2020. Посетен на 25 март 2021.
  7. а б в Hattenstone, Simon. Winner takes it all. // The Guardian. London, 22 ноември 2008. Посетен на 25 март 2021.
  8. Tilda Swinton Biography. // Tiscali.co.uk. Посетен на 11 февруари 2011. Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.
  9. Tilda Swinton Biography. // Biography.com. Посетен на 25 март 2021.
  10. Judith Grey (22 May 2013). „At 52, Actress Tilda Swinton Is The New Face of Chanel“. Seattle P-I; Hearst Seattle Media. Посетен на 11 август 2014 г.
  11. Tilda Swinton, one of our most unique actors, talks to Gaby Wood. // The Guardian. London, 9 октомври 2005. Посетен на 25 март 2021.
  12. Johnston, Trevor (12 March 1993). "Virginia Territory". The List. Посетен на 25 март 2021.
  13. Dunlop, Alan. Fettes College Preparatory School, Edinburgh, by Page\Park Architects. // London, Architects Journal, 11 юни 2009. Посетен на 25 март 2021.
  14. Schager, Nick. Tilda Swinton vs. Harry Potter: Hogwarts Might Not Be All It's Cracked Up to Be. // Yahoo, 2 декември 2016. Посетен на 25 март 2021. West Heath was „a very lonely and isolating environment“ and that she thinks boarding schools „are a very cruel setting in which to grow up and I don't feel children benefit from that type of education. Children need their parents and the love parents can provide.“
  15. а б James Mottram. Tilda Swinton: 'I was expected to marry a duke!'. // Independent. 23 октомври 2011. Посетен на 25 март 2021.
  16. Gray, Sadie. Profile Tilda Swinton White Witch takes a red and pink ride to stardom. // The Times. London, 27 ноември 2005. Посетен на 25 март 2021.
  17. Measure for Measure. // AHDS. Посетен на 26 February 2015. Архив на оригинала от 2015-02-26 в Wayback Machine.
  18. Man to Man Park theatre. // Culture Whisper. Посетен на 25 март 2021.
  19. а б Tilda Swinton – Rotten Tomatoes. // www.rottentomatoes.com. Посетен на 12 November 2020. (на английски)
  20. Wiseman, Andreas (20 July 2020). "Venice Film Festival To Fete Tilda Swinton & Ann Hui With Golden Lion Lifetime Achievement Awards. Посетен на 25 март 2021
  21. Diane Solway (August 2011). "Planet Tilda". W magazine. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 25 март 2021
  22. Tilda Swinton – Rotten Tomatoes. // www.rottentomatoes.com. Посетен на 25 март 2021. (на английски)
  23. Tilda Swinton. // www.writeups.org. Посетен на 25 март 2021.
  24. Ebert, Roger. Michael Clayton. // Chicago Sun-Times. 5 October 2007. Посетен на 25 март 2021.
  25. Winners Announced. Посетен на 25 март 2021
  26. Solway, Diane. Social Studies. // W magazine. Посетен на 11 August 2014. Архив на оригинала от 2016-05-30 в Wayback Machine.
  27. Longworth, Karina. Why the Academy Will Ignore Nicolas Cage and Tilda Swinton's Oscar-worthy Turns. // Vanity Fair. Посетен на 6 януари 2010.
  28. Editors (18 March 2009). "Producer Says Tilda Swinton to Star in „Kevin,“ Adaptation of Lionel Shriver Novel". New York Times Blogs. Посетен на 25 март 2021
  29. Macnab, Geoffrey. Swinton, Fassbender and Wasikowska line up for Jarmusch's vampire story. // ScreenDaily. Посетен на 16 May 2011.
  30. Radish, Christina (June 2014). Tilda Swinton Talks SNOWPIERCER, Creating Her Outrageous Character, Playing a Character Originally Written as a Man & the Film's International Production. Collider. Посетен на 25 март 2021.
  31. "First still of „A Bigger Splash“: Matthias Schoenaerts, Tilda Swinton, Dakota Johnson and Ralph Fiennes". imgur.com. 27 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
  32. Sampson, Mike. Tilda Swinton Explains Why She's „Really, Really, Really Excited“ to Star in Marvel's 'Doctor Strange'. // ScreenCrush, 14 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
  33. Ashley Lee. 'Doctor Strange' Asian Whitewashing Controversy: Tilda Swinton Responds. // Hollywood Reporter. Посетен на 25 март 2021.
  34. Doctor Strange: Tilda Swinton diplomatically responds to whitewashing claims. // 15 август 2016. Посетен на 25 март 2021.
  35. ((it)) A Bigger Splash – Abbiamo incontrato il regista Luca Guadagnino. darumaview.it. 23 ноември 2015. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 25 март 2021.
  36. Suspiria, Luca Guadagnino: „Dakota Johnson e Tilda Swinton sono nel cast“. // 23 ноември 2015. Посетен на 25 март 2021.
  37. Photos: Tilda Swinton Is Sleeping In A Box At MoMA This Year. // [1] Архивиран от оригинала. Посетен на 26 март 2021. Архив на оригинала от 2013-09-26 в Wayback Machine.
  38. а б в Tilda Swinton. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 26 март 2021.
  39. Tilda Swinton/ Oliver Sairland. // 2012. Посетен на 26 март 2021.
  40. Tilda Swinton fait défiler le passé. // Le Monde. 28 септември 2012. Посетен на 26 март 2021.
  41. Elle 'the muses' Tilda Swinton „архивно копие“, архив на оригинала от 20 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080220003543/http://features.elleuk.com/fashion_week/muses_1.php, посетен 20 февруари 2008 
  42. Cartner-Morley, Jess. The 50 best-dressed over 50s. // The Guardian. London, 28 March 2013.
  43. Introducing the International Best-Dressed List 2017 Hall of Fame. // Посетен на 26 март 2021.
  44. 2018's Best Dressed. Посетен на 25 март 2021.
  45. Berlinale: 1988 Juries. // berlinale.de. Посетен на 25 март 2021.
  46. "18th Moscow International Film Festival (1993)". (архивиран). Посетен на 25 март 2021.
  47. Тильда Суинтон возгловит жюри Берлинаре. // 13 ноември 2008. Посетен на 26 март 2021.
  48. "Sir Sean Connery Named Patron of Screen Academy Scotland". 2 November 2006. (архивиран от оригинала). Посетен на 26 март 2021
  49. Ballerina Ballroom. Посетен на 26 март 2021.
  50. Tilda Swinton goes glam-folk with Patrick Wolf. // The Guardian. 24 януари 2009. Посетен на 25 март 2021.
  51. "Our gal Tilda and her magical perambulating film festival" 5 August 2009, Roger Everet.com. Посетен на 26 март 2021.
  52. Entertainment | Actress Swinton hauls cinema. // BBC News. 4 August 2009. Посетен на 26 mart 2021.
  53. Hicklin, Aaron. A sentimental education: inside the school that Tilda built. // The Guardian. Посетен на 26 март 2021. (на английски)
  54. Tilda Swinton: From Russia, With Pride. // Out. 5 юли 2013. Посетен на 26 март 2021.
  55. Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald. // Press and Journal. 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021. (на американски английски)
  56. Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald. // 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021.
  57. Sperling, Nicole. Tilda Swinton, Lynne Ramsay birth a nightmare called 'Kevin'. // Los Angeles Times.
  58. Tilda Swinton wins fight to keep windows she moved at her Highlands home without planning permission fearing neighbours would be able to peep into her mansion. // Daily Mail. 14 май 2020. Посетен на 26 март 2021.
  59. Interview with Actress Tilda Swinton: „I am probably a woman“. // 20mart 2009. Посетен на 26 март 2021. "I'm probably a woman. I don't know if I could ever really say that I was a girl – I was kind of a boy for a long time. I don't know, who knows? It changes." In her work, she has „played with the idea of transformative gender“ and enjoys „walking the tightrope of identity, of sexual identity, of gender identity.“
  60. Jerremy O'Harris. Playful, Fantastical, Rare: At Home With Tilda Swinton On Her Highlands Estate. // 14 февруари 2021. Посетен на 26 март 2021. "I'm very clear that queer is actually, for me anyway, to do with sensibility. I always felt I was queer – I was just looking for my queer circus, and I found it. And having found it, it’s my world."

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tilda Swinton“ и страницата „Tilda Swinton“ в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.