Тинктура

Тинктурата е алкохолен екстракт или разтвор от растителен или животински материал или от слаболетливо вещество, напр. йод. В алкохолната тинктура, екстрактът трябва да съдържа най-малко 25 – 60% етанол. Понякога и по-високи концентрации на алкохол (> 90%) се използват за направата на тинктури. В лекарствата на билкова основа, тинктурите са с различни концентрации на етанол, като 25%-овите са най-често срещаните.

Билковите тинктури не винаги използват етанол като разтворител. Разтворители могат да бъдат оцетът, глицеринът, диетиловият етер и пропиленгликолът, като не всички от тях могат да се използват за вътрешна консумация. Етанолът е отличен разтворител както за киселинни, така и за основни съставки. Тинктура, използваща глицерин, се нарича глицерит, но глицеринът обикновено е по-слаб разтворител от етанола. Оцетът, който е кисел, е по-добър разтворител за извличане на алкални компоненти, но е по-лош разтворител за киселинни компоненти.

В химията тинктурата е смес, в която алкохолът играе ролята на разтворител.

Примери за тинктури, които в миналото са се използвали в медицината:

Тинктура от бензоева смола
Тинктура от канабис
Тинктура от кантаридин
Тинктура от боброва мас (кастореум)
Тинктура от железен цитрохлорид, хелат на лимонената киселина и железния (III) хлорид
Тинктура от зелен сапун, съдържаща лавандулово масло
Йодна тинктура
Тинктура от опиум (лауданум)
- Камфорова тинктура от опиум (парегорик)

Вижте също редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tincture в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.