Тодоровден

Празник на свети Теодор Тирон

Тодоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден, е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По данни на НСИ към 2017 г., Тодоровден се празнува от 130 233 души в България.

Тодоровден в Челопеч

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа, Дора, Дария, Дарина и Доротея.

Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

По години (2010 – 2040)Редактиране

  • 2010 – 20 февруари
  • 2011 – 12 март
  • 2012 – 3 март
  • 2013 – 23 март
  • 2014 – 8 март
  • 2015 – 28 февруари
  • 2016 – 19 март
  • 2017 – 4 март
  • 2018 – 24 февруари
  • 2019 – 16 март
  • 2020 – 7 март
  • 2021 – 20 март
  • 2022 – 12 март
  • 2023 – 4 март
  • 2024 – 23 март
  • 2025 – 8 март
  • 2026 – 28 февруари
  • 2027 – 20 март
  • 2028 – 4 март
  • 2029 – 24 февруари
  • 2030 – 16 март
  • 2031 – 1 март
  • 2032 – 20 март
  • 2033 – 12 март
  • 2034 – 25 февруари
  • 2035 – 17 март
  • 2036 – 8 март
  • 2037 – 21 февруари
  • 2038 – 13 март
  • 2039 – 5 март
  • 2040 – 24 март

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране