Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Бояджиев.
Тодор Костов Бояджиев е български инженер, политик, офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.
| Тодор Бояджиев | |
|---|---|
| български офицер, инженер и политик | |
| Роден |
10 октомври 1939 г.
|
| Починал | 25 ноември 2022 г.
|
| Учил в | Технически университет (София) |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: VII ВНС XXXIX НС | |
Биография Редактиране
Роден е на 10 октомври 1939 г. в Карнобат.[1] Дядо му по майчина линия е Лефтер Мечев, войвода на ВМОРО.[2] Завършва гимназия в Бургас, а после и радиоинженерство в МЕИ (1963).
Влиза в системата на МВР от 14 февруари 1963 г. Постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност. Впоследствие е преназначен към Научно-техническото разузнаване на Първо управление на ДС. Позицията, зад която е легендиран, е на служител на Научноизследователски институт за кино, радио и акустика. През 1966 г. преминава 7 месечен курс в школата на КГБ. На следващата година става член на БКП. От 1967 до 1972 г. работи под прикритие на заместник-търговски представител в Ню Йорк. След като се завръща през 1972 г. става заместник-началник на отделение. Докато е в Ню Йорк, успява да вербува чужда гражданин за нужните на научно-техническото разузнаване (НТР).[3]
В България работи като съветник и заместник-главен директор на Центъра за приложна информация към Комитета за наука и технически прогрес. От 1977 г. е резидент в САЩ под прикритието на съветник в представителството на НРБ в ООН. Завръща се в България през 1981 г. и е назначен за заместник-началник на Първо главно управление на ДС и началник на 06 информационен отдел на управлението. На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само един месец до 29 март 1990 г., когато става първия главен секретар на МВР. Освободен е от поста на 26 март 1991 г. На 19 април 1992 г. е уволнен от МВР. На 12 май 1992 г. е освободен от кадрова служба[4]. Създава и оглавява асоциацията „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). През 1990 г. става заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България.[5]
Бил е депутат във Великото народно събрание и XXXIX обикновено народно събрание. Тодор Бояджиев е част от списъка на предложените от Румен Петков за Обществен съвет към МВР.
Почива на 25 ноември 2022 г. в село Граматиково.[1]
Звания Редактиране
- лейтенант от ДС – 14 февруари 1963
- старши лейтенант от ДС – 4 февруари 1966
- капитан от ДС – 29 януари 1970
- майор от ДС – 2 септември 1974 (предсрочно)
- подполковник от ДС – 31 август 1979
- полковник от ДС – 30 септември 1983 (предсрочно)
- генерал-майор от ДС – 23 ноември 1990
Отличия и награди Редактиране
Книги Редактиране
- The Intelligence (Разузнаването), Изд. Либра Скорп, 2006
- Човекът – шпионинът – Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев, Изд. Либра Скорп, 2011
- Разговори за разузнаването, Изд. Либра Скорп, 2013
- Тайните операции, които промениха света („Лиоте“ „Разцепващ фактор“ „Голгота“), Изд. Сиела, 2015
Източници Редактиране
- ↑ а б Отиде си разузнавачът ген. Тодор Бояджиев. // dnes.dir.bg. 26 ноември 2022.
- ↑ Генерал Тодор Бояджиев: „Зад всеки успял мъж има жена“, интервю на Галина Минчева, в-к „Сега“, 27 октомври 2001 г.
- ↑ Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 728.
- ↑ Биография на Тодор Бояджиев
- ↑ Тодор Бояджиев в сайта на издателствно „Либра Скорп“.
- ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.