Отваря главното меню

Тодор Стойчев

български философ и политик

Тодор Стойчев Тодоров, повече известен като Тодор Стойчев, е български философ, религиовед и политик от Българската комунистическа партия.

Тодор Стойчев
български философ и политик
Роден

Образование Академия за обществени науки и социално управление
Политика
Партия БКП (1944 – 1990)
Депутат
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]
Отличия герой на социалистическия труд (1980)
орден „Георги Димитров“ (1980)
орден „Дружба между народите“ (1980)

БиографияРедактиране

Роден е на 9 май 1920 година в село Аджемлер (днес град Аксаково). Член на РМС (1937) и на БРП (1944). Осъден е на доживотен затвор през 1942 година. Излиза от затвора при завземането на властта от ОФ на 6-9 септември 1944 г.

Работи като инструктор и секретар на Околийския комитет на РМС в Балчик. Избран е (1949) за секретар на Областния комитет на ДСНМ във Варна. От 1950 до 1959 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Балчик[2].

Завършва Висшата партийна школа на ЦК на БКП в София през 1959 г. В специализирания научен съвет по философски науки на Академията по обществени науки (АОН) при ЦК на КПСС в Москва защитава дисертация на тема „Религия и общество: философско-социологически анализ“ («Религия и общество: философско-социологический анализ») и придобива научна степен „доктор на философските науки“ през 1970 г.

Работи като старши научен сътрудник в Института по философия на БАН[3]. Публикува статии, издава монографии (включително в съавторство), прави научни редакции.

От 1959 до 1982 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна. Става кандидат-член (1958) и член (1961) на ЦК на БКП. Кандидат-член е на Политбюро на ЦК на БКП от 3 юли 1974 до 31 март 1981 г. Остава в Централния комитет на БКП до нейния конгрес през 1986 година.

Народен представител е от 1962 до 1981 година. Член е на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1981 г. После е посланик в Румъния от 1982 до 1987 г.[4]

Погребан е в Централните варненски гробища.[5]

ОтличияРедактиране

Във връзка с неговата 60-годишнина с указ № 890 от 8 май 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд[6] и е награден с орден „Георги Димитров“. Носител е на съветския орден „Дружба между народите“ (08.05.1980)[7] и на българския орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“

БиблиографияРедактиране

Монографии
  • Т. Стойчев. „Социализъм и религия“ / БАН, Ин-т по философия. София: Изд. на БАН, 1971. 305 с.
  • Т. Стойчев. „Религия и общество: философско-социологически анализ на отношенията на религията с политиката, морала и изкуството“. София: „Наука и изкуство“, 1971. 409 с.
  • Т. Стойчев. „Обществено битие и обществено съзнание“ / БАН, Ин-т по философия. София: София: Изд. на БАН, 1972. 202 с.
  • Т. Стойчев. „Атеистични традиции на българския народ“. София: „Партиздат“, 1973. 222 с.
  • Т. Стойчев. „Идеология и идеологическа борба“ / БАН, Ин-т за философия. София: София: Изд. на БАН, 1976. 251 с.
  • Т. Стойчев. „Историческият материализъм — философска теория и система“. София: „Партиздат“, 1988. 485 с.
В съавторство
  • Отг. ред. проф. М. Бъчваров, Колектив. „Кратка история на българската философска мисъл“. София, „Партиздат“, 1973. с. 590.
  • Перевод с болг.: Р. Е. Мельцер и И. С. Морозова, Общ. ред. и послеслов [с. 676-695] проф. Л. В. Воробьёв. „Краткая история болгарской философской мысли“. Москва, „Прогресс“, 1977. с. 594-596, 641, 643 (от общо 711). (на руски)
  • Общ. ред. М. П. Новиков. „Атеистический словарь“. Москва, „Политиздат“, 1983, 1985, 1986. с. 512. Посетен на 01.09.2019. (на руски), тираж 200 000 бр.
Статии
  • Т. Стойчев. „Борбата за преодоляване на религиозните отживелици в социалистическото общество“ // „Изграждане и развитие на социалистическото общество в България“. София, 1962
  • Т. Стойчев, Стоев А., Мъглова П., Стойчева У. „Академик Иван Дуйчев. In memoriam“ // Пом. ист. дисциплини. 1991. № 5. София. стр. 262-264
  • Т. Стойчев, Петър Цветков. „Теоретическая разработка проблем научного атеизма в Болгарии“. // „Вопросы научного атеизма“, Институт научного атеизма (АОН) Вып. 3. Москва, „Мысль“, 1967. с. 358-363 (от общо 391). (на руски)
  • Т. Стойчев. „Относительно предмета научного атеизма“. // „Вопросы научного атеизма“, Институт научного атеизма (АОН) Вып. 5. Москва, „Мысль“, 1968. с. 301-322 (от общо 429). (на руски)
  • Т. Стойчев. „Относительно предмета научного атеизма“. // „Вопросы религии и религиоведения“, Институт научного атеизма – Институт религиоведения (АОН) Вып. 5. Москва, „РАГС“ (ИД „МедиаПром“), 2009. с. 524. (на руски)

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 408.
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 406.
  3. Журнал „Вопросы философии“, Москва. 1970, вып. 1-4. Стр. 146
  4. Тодор Стойчев – кратка биография на сайта на Държавна агенция „Архиви“
  5. За Вапцаров – като за светец, godlieb.blog.bg, последна промяна на 17.01.2014
  6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 512
  7. Указ Президиума Верховного Совета СССР от 8 мая 1980 года № 2067—Х «О награждении тов. Тодора Стойчева орденом Дружбы народов» // «Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик». № 20 (2042) от 14 мая 1980 года. Ст. 393