Тодор Шишманов

български революционер

Тодор Илиев Шишманов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на Преображенското въстание в Одрински революционен окръг.[1]

Тодор Шишманов
български революционер
Роден
Починал

Биография редактиране

Роден е през 1877 г. в село Пенека, днес Кьомюркьой, Визенско. Завършва пети гимназиален клас във Варна. В 1898 година става нелегален и влиза като помощник на войводата в четата на Лазар Маджаров, а от 1899 година е самостоятелен бунархисарски войвода. В 1900 година подпомага Гоце Делчев при обиколката му в Одринско. След Керемидчиоглувата афера в 1900 година бяга в Свободна България. След връщането си в Одринска Тракия работи за възстановяване на структурите на организацията. На конгреса на революционния окръг на Петрова нива е избран за водач на смъртната дружина в Пенека.

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа с четата си във Визенско и освобождава района на родното си село. Заловен е в края на август и затворен в Цариград. След лична среща между Тодор Шишманов и Абдул Хамид II е освободен от султана и работи в реформаторската комисия в канцеларията на Хилми паша в Солун.

След Младотурската революция се установява в Пенека. Убит е през 1909 година от местни гъркомани[2], по поръчка на визенския гръцки владика Антим.[3][4]

Бележки редактиране

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 101 - 102.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 538-539.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 192.
  4. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.