Тополница (Валовищко)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница (на гръцки: Τοπόλνιτσα, Тополница) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

Тополница
Τοπόλνιτσα
Гърция
41.3872° с. ш. 23.3271° и. д.
Тополница
Централна Македония
41.3872° с. ш. 23.3271° и. д.
Тополница
Сярско
41.3872° с. ш. 23.3271° и. д.
Тополница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областБеласица
Население28 души (1920 г.)

География редактиране

Селото е било разположено в най-източните склонове на Беласица (Белес или Керкини), веднага южно от днешната българо-гръцка граница, на километър югозападно от българското село Тополница.[1]

История редактиране

На около 2 километра южно от селото в местността Кременица (в района на гранична пирамида № 63) от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитното селище Промахон-Тополница.[2][3]

Според османски данъчен регистър от 1570 година в село Тополница живеят 21 християнски домакинства. Към селото се числят и 15 мюсюлмански-юрушки семейства, които обитават землището му.[4]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тополница, на десния бряг на Струма срещу Кула. Тук е пределът между Петричко и Демирхисарско. Разположено е на източния край на Беласица на северозапад от Валовища 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.[6]

Георги Стрезов споменава втори път селото и пише за него:

Тополница, в подножието на Беласица; пада се на И от Петрич, два часа път; до Струма няма 1/2 час; също толкова е и разстоянието и до Струмица. Нивята им са покрай тия две реки. Има 25 къщи, българе.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 220 жители, всички българи-християни.[8]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученици.[9]

Според митрополит Емилиан Мелнишки на 7 февруари 1908 година чета на ВМОРО от 7 души, начело с войводата Кочо - вероятно Кочо Хаджиманов, се сражава при Тополница с османски войски, като губи няколко души и документи.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

По силата на Букурещкия договор от 1913 година селото остава в гръцка територия. Жителите му го напускат и се заселват на около 1 километър от старото село на българска територия, като основават село Нова Тополница,[12] прекръстено в 1966 година на Тополница.[13]

Старото село е обновено и в 1920 година има 28 жители, като част от община Средна махала (Орта махала). Скоро обаче селото отново е напуснато.[14]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 28[14]

В 1968 година местността е прекръстена на Асимандо (Άσήμαντο).[15]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/56365/2588/1-6-2011 - ΦΕΚ 162/ΑΑΠ/17-6-2011 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-09-21. Посетен на 27 октомври 2014.
  3. Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project.
  4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 600-602.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  10. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Επετέθη κατά του παραστρυμονίου χωριού Τοπόλνιτσα, της περιφερείας Πετρίτσης, ο λησταντάρτης Κώτσος μετά έξ οπαδών αυτού, αλλ' εγκαίρως λαβών γνώσιν του γεγονότος ο αυτοκρατορικός στρατός, τον μέν Κώτσον και τους οπαδούς αυτού φεύγοντας εφόνευσε, πολλά δε επ' αυτών επιλήψιμα έγγραφα κατάσχε.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 335.
  13. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 268.
  14. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 209. (на македонска литературна норма)
  15. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)