Трицветен нощник

вид бозайник

Трицветните нощници (Myotis emarginatus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието, Западна Европа и южните части на Централна Европа, Задкавказието до Узбекистан и Афганистан на изток. В България се срещат в цялата страна и особено в карстовите райони.[3]

Трицветен нощник
Myotis emarginatus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Трицветен нощник (M. emarginatus)
Научно наименование
Geoffroy, 1806 г.
Разпространение
Mapa Myotis emarginatus.png
Трицветен нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Трицветният нощник е средноголям прилеп с маса 6-15 g, дължина на тялото с главата 41-53 mm и размах на крилете 220-240 mm. Дължи името си на характерната окраска на гърба, покрит с трицветни косми - сиви в основата, жълтеникави в средата и тъмнокафяви по върховете. Ушите и летателната мембрана са светлокафяви, а главата - тъмна. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото. Опашката също е къса, като извън междубедрената мембрана се показва само върхът ѝ.[3]

Смята се, че трицветният нощник не извършва дълги миграции. Най-дългата известна е на разстояние 106 km, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 km. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. Характерно е, че в летните му убежища температурата може да бъде по-висока, отколкото при повечето прилепи - до 26-40 °C. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10 °C.[3]

Копулацията при трицветния нощник протича в края на лятото. През май женските се събират в размножителни колонии, наброяващи от 20 до 1000 екземпляра. Малките се раждат през юни, а в края на юли започват да летят, като в средата на август колониите се разпадат. Продължителността на живота достига 20 години.[3]

Трицветният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. [4] При хранене увисва във въздуха и събира храната си, главно насекоми и паякообразни, от листата на дървета и храсти, като може да прекара във въздуха повече от 2 часа без кацане.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Трицветен нощник. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 211-215.
  4. Myotis emarginatus - Science for Nature Foundation