Тросково
Тро̀сково е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
| Тросково | |
|---|---|
 Тросковският манастир |
|
  Тросково  Тросково |
|
| Общи данни | |
| Население |
3 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,123 души/km² |
| Землище | 24 422 km² |
| Надм. височина | 487 m |
| Пощ. код | 2733 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 73184 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Симитли Апостол Апостолов (ПЗ) |
ГеографияРедактиране
Село Тросково се намира в планински район. Разположено е в източните склонове на Влахина планина, на надморска височина около 500 m. Край селото е разположен Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил“.
ИсторияРедактиране
През XIX век Тросково е чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Троково (Trocovo) е посочено като село с 28 домакинства и 120 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Тросково, село 5 часа далеч от Джумая. Една българска църква и манастир „Св. Архангел“. Редовно училище няма; когато му се падне само, попът събира няколко момчета и ги учи славенски прочит. 140 къщи, българе, земледелци.[3] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи християни.[4]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Тросково
Никола Стаменов (1838 – с. 1911), български свещеник, ръкоположен през 1866 година, след което служи в Тросковския манастир, между 1878 – 1911 година служи в родното си село[5]- Серафим Рилски (Златко Николов, ? – 1869), български църковен деец
- Починали в Тросково
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.610.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 63
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 49
