Тръстика (Костурско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстика.
Тръстика (на гръцки: Ακόντιο, Акондио, катаревуса: Ακόντιον, Акондион, до 1928 година Τέρστικα, Терстика[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
| Тръстика Ακόντιο | |
| — село — | |
  Тръстика  Тръстика  Тръстика | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 890 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 25 километра западно от демовия център Костур, на 890 m надморска височина в Костурската котловина в северното подножие на планината Алевица.[2] На север Тръстика граничи с Горно Папратско (Ано Птерия), на юг с Гърлени (Хионато), на изток с Чърчища и Гръче (Птелеа), на запад с Ревани (Дипотамия).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеГръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 220 жители.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тръстика е обозначено като българско селище.[6]
Според албански източник преди 1923 година в селото има следните фамилии Демирсейтови (Demirseitër), Хайрединови (Hajredinllinj), Хюсенмаленови (Hysenmalenj), Сюлейманови (Sulejmanenj).[3]
В Гърция
редактиранеСлед Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстика (Трстика) има 5 къщи славяни мохамедани, 8 къщи власи мохамедани и 7 къщи арнаути мохамедани.[7] През 20-те години населението на Тръстика се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 11 семейства с 40 души.[8][9][2]
Традиционно население произвежда жито, леща, тютюн и частично се занимава със скотовъдство.[2]
В 1928 година името на селото е сменено на Акондион (в превод копие).[10]
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[11]
В 1968 година последните жители на селото го напускат, макар и в преброяването от 1971 година все още да се водят 59 жители.
В Тръстика е запазена единствено църквата „Св. св. Константин и Елена“.[12]
| Албански топоними от Тръстика преди изселването в 1923 година[13] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Ar’ e Derit (Derrit) | ниви, в които прасе унищожило реколтата | |
| Ar’ e Hoxhës | ниви на С, собственост на ходжа от селото | |
| Ar’ e Zogut | ниви на И | |
| Aurllaica | Аурлайца | ниви на ЮИ |
| Çereshnovë/a | Черештона | ниви на Ю |
| De Plepi (Te Plepi) | ниви на И | |
| Dë Koriet | Кория | дъбова гора на С |
| Gërçika | Гърчика | ниви на И, близо до Молчина |
| Gur i Plakut | скала на И | |
| Gur i Shqipes | Орлов камък | скала на С, на която кацал орел |
| Izvorçe/ja | Изворче | ниви на И |
| Koria e Priftit | Попова кория | дъбова гора на С |
| Kroi i Çereshnovës | Извор на Черешново | извор на Ю |
| Kroi i Lajthisë | чешма на З | |
| Kroi i Shabanicës | Чешма на Шабаница | чешма в центъра |
| Krypenicë/a | Крипеница | пасище на И |
| Lajthitë | гора с лешници на З | |
| Lum i Çiflikut | Чифлишка река | река на З, която идва от извори при Лабаница и Косинец |
| Mollçinë/a | Молчина | ниви с ябълки на С. |
| Përroi Stilisë | Стилиса | поток на З |
| Plloç/i | Плоча | ниви на И |
| Prapagështënja | нива зад гора с кестени на З | |
| Qepuri/a | на И | |
| Starallojze | Старо лозе | ниви на З |
| Uj i Qelbur | ниви на ЮИ | |
| Varret | Гробища | селските гробища на И |
| Varrniç/i | хълм с лешникова гора на върха на СИ | |
| Vresht/i | лозе на И | |
| Vrim’ e Bubës | Бубина дупка | пещера на С, в която живеела човекоядна буба (змия) |
| Xhamia | Джамия | джамия в центъра на селото[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 140[2] | 144[2] | 148[2] | 40[2] | 69[2] | 55[2] | 77[2] | 59[2] | 1 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509. (на албански)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/082.htm, посетен на 24 февруари 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Θεία Λειτουργία στο Ακόντιο // Ιερός Ναός Αγίου Νικάνορος, 4 Αυγούστου 2018. Посетен на 20 декември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Информатори са Сабри Аго и Раким Хайредини Тръстикали от Тръстика.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509 - 510. (на албански)
