Тодор Влайков

български писател, общественик и политик
(пренасочване от Т. Г. Влайков)

Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Негов правнук е дипломатът Радко Влайков.[3]

Тодор Влайков
български писател, общественик и политик
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов
Роден
Починал
28 април 1943 г. (78 г.)
Националност България
Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Работилписател, политик
Политика
ПартияРадикалдемократическа партия
Депутат
XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVIII ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   [1]
Литература
ПсевдонимVeselin[2]
Жанроверазказ, повест
Известни творби„Дядовата Славчова унука“
Семейство
СъпругаМария Влайкова
Тодор Влайков в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.[4]

Библиография

редактиране
  • „Леля Гена“ (1890)
  • „За чича Стайка“ (1891)
  • „Ратай“ (1892)
  • „Учител Миленков“ (1894)
  • „Разкази и повести“ (1897)
  • „Дядовата Славчова унука“ (11 изд. - 1889, 1917, 1927, 1928, 1928 със загл. Две се млади залибиле, 1941, 1946, 1978, 1985, 1989, 2004)
  • „Стрина Венковица и снаха ѝ“ (1925)
  • „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
  • „Есен“ (1891)
  • „Неприятен гост”

Посмъртно признание

редактиране
Кино „Влайкова“

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.[5]

Почетен гражданин на Пирдоп (2002)[6]
Национална литературна награда „Тодор Влайков“

През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. kup20030000107674 // Посетен на 30 август 2020 г.
  3. „150 години от рождението на Тодор Влайков“ // bnt.bg, 13 февруари 2015. Посетен на 20 март 2020.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.
  5. Кино Влайкова – Проекти – Културна карта на София // Архивиран от оригинала на 2012-09-10. Посетен на 16 септември 2012.
  6. Почетни граждани на Пирдоп (списък) // Община Пирдоп. Посетен на 07.05.2022.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за