Тодор Влайков
Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Негов правнук е дипломатът Радко Влайков.[3]
Тодор Влайков | |
български писател, общественик и политик | |
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов | |
Роден |
13 февруари 1865 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
Работил | писател, политик |
Политика | |
Партия | Радикалдемократическа партия |
Депутат | |
XII ОНС XIII ОНС V ВНС XVIII ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС [1] | |
Литература | |
Псевдоним | Veselin[2] |
Жанрове | разказ, повест |
Известни творби | „Дядовата Славчова унука“ |
Семейство | |
Съпруга | Мария Влайкова |
Тодор Влайков в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.
Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.[4]
Библиография
редактиране- „Леля Гена“ (1890)
- „За чича Стайка“ (1891)
- „Ратай“ (1892)
- „Учител Миленков“ (1894)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (11 изд. - 1889, 1917, 1927, 1928, 1928 със загл. Две се млади залибиле, 1941, 1946, 1978, 1985, 1989, 2004)
- „Стрина Венковица и снаха ѝ“ (1925)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
- „Есен“ (1891)
- „Неприятен гост”
Посмъртно признание
редактиране- Кино „Влайкова“
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.[5]
- Почетен гражданин на Пирдоп (2002)[6]
- Национална литературна награда „Тодор Влайков“
През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.
Галерия
редактиране-
Паметна плоча на къщата, в която Влайков живее от 1895 г.
-
Сградата е на ул. „Хан Аспарух“ № 65А, София
-
Паметник на Тодор Влайков в Пирдоп
-
Паметната плоча на Мария Влайкова на стената на кино „Влайкова“
Бележки
редактиране- ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
- ↑ kup20030000107674 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ „150 години от рождението на Тодор Влайков“ // bnt.bg, 13 февруари 2015. Посетен на 20 март 2020.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.
- ↑ Кино Влайкова – Проекти – Културна карта на София // Архивиран от оригинала на 2012-09-10. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Почетни граждани на Пирдоп (списък) // Община Пирдоп. Посетен на 07.05.2022.
Външни препратки
редактиране- Живот и творчество на Тодор Влайков в Литернет
- Къщата на Тодор Влайков на ул. Солунска в София – акварел от Константин Щъркелов
- Текст на повестта „Дядовата Славчова унука“ Архив на оригинала от 2005-04-12 в Wayback Machine.
- Текст на повестта „Житието на една майка“, електронна библиотека „Православна беседа“
- Текст на разказа „Косач“, електронна библиотека „Православна беседа“
- Текст на разказа „Седянка“, електронна библиотека „Православна беседа“
- Текст на повестта „Стрина Венковица и снаха ѝ“ Архив на оригинала от 2004-12-30 в Wayback Machine.
- Искра Ценкова, „Хотел между тоя и оня свят: Писателят-народник и депутат Тодор Влайков пак ще посреща и изпраща гости в дома си“, сп. „Тема“, бр. 52 (168), 31 декември 2004
- От и за Тодор Г. Влайков в Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Тодор Г. Влайков в Моята библиотека
- Речник на българската литература, София, изд. на БАН, 1976, т. 1 А-Д, стр. 229
- Речник по нова българска литература 1878-1992, София, изд. Хемус, 1994, стр. 65