Уголино дела Герардеска

Уголино дела Герардеска (на италиански: Ugolino della Gherardesca; * ок. 1220, Пиза; † март 1289, Пиза) е граф на Доноратико, командир на флот и шеф на могъщата фамилия Дела Герардеска, един от водещите политици на Град-Република Пиза.

Уголино дела Герардеска
граф на Доноратико
Уголино дела Герардеска, ок. 1775
Уголино дела Герардеска, ок. 1775

Роден
Починал
1289 г. (69 г.)
Погребан Пиза, Италия
Coat of arms of the House of della Gherardesca.svg
Семейство
Род Дела Герардеска
Уголино дела Герардеска в Общомедия

По нареждане на политическия му конкурент, архиепископ Ругиери, той, двама от синовете му и двама внука, са хвърлени в тъмница и оставени да умрат от глад. Уголино е герой от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.[1]

БиографияРедактиране

 
Уголино, 1861, в Париж.

Той е син на Гуелфо дела Герардеска († 1295), граф на Доноратико, и съпругата му Елена, извънбрачна дъщеря на Енцио Хоенщауфен († 1272), крал на Сардиния.[2]

 
Остатъци от кулата на глада в Пиза (torre della fame).

През 1252 г. Уголино е щатхалтер на Сардиния за затворения сардински крал Енцио и остава такъв до края на владението на Хоенщауфените.

В Пиза той се съюзява с Висконтите, вождовете на партията Гвелфи. Сестра му (или дъщеря му) е омъжена за Джовани Висконти, съдия на Галура. Между 1271 и 1274 г. Уголино, заедно с Джовани Висконти, участва в акции против императорското владение. През 1274 г. той е аресатуван, а Джовани Висконти е изгонен и умира след една година. Уголино е освободен от затвора и изгонен за една година от града. С помощта на Карл I Анжуйски той напада родния си град. След това той живее нормално в Пиза.

През 1284 г. започва война между Пиза и Генуа. Уголино получава командването на флот от Пиза. В битката при Мелория на 6 август 1284 г. той се въздържа с корабите си и така допринася за пълната загуба на Пиза. Това му носи обвинението за предателство. Въпреки това Уголино през 1284 г. е избран за подестà, шеф на градското правителство. Чрез политическите си контакти той успява да сключи мир с Флоренция. С Лука той сключва тайно споразумение.

През 1288 г. в Пиза започва драматично поскъпване. При въоръжен конфликт Уголино убива един племенник на архиепископа. Той е арестуван и заедно със синовете му Гадо и Угучионе и внуците му Нино (наричан „ил Бригата“) и Анселмучио, е хвърлен в „Муда“, кула, която принадлежи на фамилията Гуалдини. По нареждане на архиепископ Ругиери, който вече е подестà, през март 1289 г. ключовете на затвора са хвърлени в Арно и затворниците са оставени да умрат от глад. Труповете им са погребани в църквата Сан Франческо. През 1902 г. техните останки са преместени в гробната капела на фамилията дела Герардеска.

ФамилияРедактиране

Уголино се жени за Маргерита Паночиески (Margherita Pannocchieschi) и има децата:

  • Емилия
  • Гадо
  • Гуелфо († 1292)
  • Лото († 1292)
  • Матео (1279/84 – 1292).
  • Джована
  • Угучионе
  • Герардеска
  • Бандучио

ЛитераураРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране