Уклемеш
Уклемеш (на гръцки: Φαράγγι, Фаранги, до 1927 година Οκλεμέζ, Оклемез[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Уклемеш Φαράγγι | |
| — село — | |
  Уклемеш  Уклемеш  Уклемеш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 584 m |
| Население | 123 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в котловината Саръгьол на източния бряг на Островското езеро срещу село Пътеле (Агиос Пантелеймонас) на 15 километра северно от Чалджиево (Филотас).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1889 година Стефан Веркович пише за Уклемеш:
| „ | Село Каламеш с 25 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 3100 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и дърводобив, като карат дървата в съседните села и градчета за продажба за отопление. Селото е разположено в подножието на голи хълмове близо до Островското езеро.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Юклемес има 150 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оклемез е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 40 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Инглемеш - Укулемеш (Ιγγλεμές - Ουκουλεμές), Кайлярска каза, живеят 200 турци.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Келемез има 45 къщи турци.[6] По силата на Лозанския договор турското население на Уклемеш е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Фаранги.[7] В 1928 година Уклемеш е чисто бежанско село с 26 бежански семейства и 109 жители бежанци.[8]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево на ном Лерин.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сарлък[9] | Σαρλίκ | Ермолофос | Έρημόλοφος[10] | връх на И от Уклемеш, на десния бряг на Град (648 m)[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 163 | 137 | 123 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 151-152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)