Уикипедия

Уляновска област

Уляновска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 37 181 km2 (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Административен център град Уляновск. Разстояние от Москва до Уляновск 893 km.

Уляновска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Уляновска област на картата на РусияУляновска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърУляновск
Площ37 181 km²
Население1 246 618 души (2018)
33,5 души/km²
Адм. центърУляновск
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ГубернаторСергей Морозов
Часова зонаUTC +4
МПС код73
Официален сайтulgov.ru
Уляновска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Град Уляновск възниква като укрепен пункт през 1648 г. под името Синбирск, а през 1780 г. е преименуван на Симбирск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Симбирска губерния с център град Симберск. На 9 май 1924 г. град Симбирск е преименуван на Уляновск, а заедно с него е преименувана и Симбирската губерния на Уляновска губерния. На 14 май 1928 г. Уляновска губерния е заличена и територията ѝ влиза в състава на Средневолжка област, от 1929 г. – Средневолжки край, от 1935 г. – Куйбишевски край, а от 1936 г. Куйбишевска област. На 19 януари 1943 г. е образувана Уляновска област от части на Куйбишевска и Пензенска област.

Географска характеристика

редактиране

Уляновска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Чувашия и Република Татарстан, на изток – със Самарска област, на юг – със Саратовска област, на югозапад – с Пензенска област и на северозапад – с Република Мордовия. В тези си граници заема площ от 37 181 km2 (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ).[2]

Уляновска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в Средното Поволжие. Река Волга дели областта на две неравни части. Около 3/4 от територията на областта, на запад от реката, е заета от северната част на Приволжкото възвишение с височина до 353 m с издигащи се над десния бряг на Волга Ундорски, Кременски и Сенгилеевски височини. Източната, по-малка част, левобрежието на Волга, представлява относително плоска равнина.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -13 °C, средна юлска температура 19 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 mm по левобрежието на Волга до 500 mm в западните части. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 174 денонощия.[2]

На територията на Уляновска област протичат 2033 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 320 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга е основната водна артерия в областта и протича през нея на протежение от около 130 km. Нейни основни притоци са Сура с притока си Бариш, Свияга, Голям Черемшан, Сизранка. Речната мрежа е неравномерно развита по територията на областта, като най-гъста е в северните и северозападни райони, а най-рядка в източните части. Реките, протичащи в западната част, имат добре оформени широки долини с развити заливна и надзаливни тераси, а тези, течащи в източната част, са пълноводни, но текат в слабо изразени долини с полегати склонове. Реките в областта са със смесено подхранване с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие.[3]

В областта има над 1300 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2640 km2, като само 45 от тях са площ по-голяма от 10 дка. По произход те са предимно крайречни (старици), карстови, суфозионно-карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е Белое озеро (2,16 km2), разположено на река Гуща, ляв приток на Свияга. Най-големите изкуствени водоеми са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга, попадащи частично на територията на Уляновска област.[3]

Уляновска област се простира в лесостепната зона. В почвената покривка преобладават черноземните почви. Горите заемат 25% от нейната площ, като най-големите горски масиви от широколистни гори са съсредоточени на северозапад. В източната част на отделни места са се съхранили борови гори. Животинският свят е представен от лос, лисица, белка, заек, многочислени водоплаващи и блатни птици, а във Волга и нейните притоци има богато разнообразие от различни видове риби.[2]

Население

редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Уляновска област наброява 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Гъстота 33,53 души/km2. Градско население 75,31%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният: руснаци 901 272 души (73,6%), татари 149 873 (12,2%), чуваши 94 970 (7,7%), мордовци 38 977 (3,2%), украинци 10 484 (0,9%).

Административно-териториално деление

редактиране

В административно-териториално отношение Уляновска област се дели на 3 областни градски окръга, 21 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града (Димитровград, Новоуляновск и Уляновск) с областно подчинение и 3 града с районно подчинение, и 29 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Уляновска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Уляновск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Димитровград 103 116 055 гр. Димитровград 116 055 90
2. Новоуляновск 254 18 140 гр. Новоуляновск 14 164 26
3. Уляновск 629 647 425 гр. Уляновск 524 518
Муниципални райони
1. Базарносизгански 825 8516 сгт Базарни Сизган 4966 167
2. Баришки 2270 39 808 гр. Бариш 16 147 139 Жадовка, Измайлово, им. В.И.Ленина, Старотимошкино
3. Вешкаймски 1436 17 163 сгт Вешкайма 5899 126 Чуфарово
4. Инзенски 2020 30 145 гр. Инза 17 714 167 Глотовка
5. Карсунски 1769 22 727 сгт Карсун 7583 101 Язиково
6. Кузоватовски 2105 19 915 сгт Кузоватово 7620 112
7. Майнски 2306 22 989 сгт Майна 6300 77 Игнатовка
8. Мелекески 3472 34 684 гр. Димитровград 90 Мулловка, Новая Майна
9. Николаевски 2084 24 050 сгт Николаевка 5994 237
10. Новомаликлински 971 14 152 с. Новая Маликла 3300 120
11. Новоспаски 1301 21 282 сгт Новоспаское 10 702 196
12. Павловски 1018 13 421 сгт Павловка 5232 293
13. Радишчевски 1637 12 472 сгт Радишчево 4096 238
14. Сенгилеевски 1349 21 936 гр. Сенгилей 6568 72 Красни Гуляй, Силикатни, Цемзавод
15. Старокулаткински 1180 11 907 сгт Старая Кулатка 4959 261
15. Старомайнски 2044 16 993 сгт Старая Майна 6290 68
17. Сурски 1681 17 001 сгт Сурское 6409 121
18. Теренгулски 1756 17 669 сгт Теренга 5039 73
19. Уляновски 1273 36 885 сгт Ишеевка 10 856 18
20. Цилнински 1293 25 432 с. Болшое Нагаткино 5462 43 Цилна
21. Чердаклински 2442 42 110 сгт Чердакли 11 477 35
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ульяновской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

редактиране

На цената на производството; половината от земеделието е растителна продукция.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1869[4] 1643,8[5] 1567,4 1127,7[5] 769,6[6] 950,2 1010,2[6]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Уляновска област (Улья́новская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд - Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд — Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Уляновска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Уляновска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уляновска_област&oldid=11994269“.