Чуваши

Чувашите (на чувашки: чăвашсем, на татарски: чуашлар, на ерзянски: ветькеть, на руски: чуваши, на башкирски: сыуашлар, марийски от град Елабуга: сюэсъ, марийски от района на град Козмодемянск: суасъ - в множествено число; в единствено число - мар.: Суас, тат.: Чуаш, баш.: Сыуаш, рус.: Чуваш, китай.: Shuǐwǎshén) са тюркоезичен народ, който живее предимно в източните краища на Европейска Русия. В Руската Федерация живеят около 1,7 млн. чуваши (според преброяването през 2002 г.), около 890 хиляди от които живеят в Чувашия, съставлявайки 67 % от населението й, около 126 хил. - в Татарстан, 117 хил. - в Башкирия, 101 хил. - в Самарска област, 111 хил. - в Уляновска област на Русия.

Чуваши чăвашсем
Чуваши в училище, в традиционно облекло
Общ брой	1 509 300
По места	Русия: 1 435 872 Казахстан: 22 305 Украйна: 10 593 Узбекистан: 10 074 Туркменистан: 2281 Беларус: 2242 Молдова: 1204 САЩ: 900 Киргизстан: 848 Грузия: 542 Латвия: 534 Азербайджан: 489 Естония: 373
Език	Чувашки език, руски език
Религия	православие, ислям, атеизъм
Сродни групи	волжки татари, марийци
Разпространение на чувашите в Приволожкия федерален окръг
Чуваши в Общомедия

Чувашите се делят на две групи:

• горни чуваши (вирьял) – в Северна и Североизточна Чувашия, които са по-близки до марийците (черемисите) в културно отношение
• долни чуваши (анатри) – в Южна Чувашия и извън нея. Те са по-близки до татарите.

Говорят на чувашки език, който е единственият жив представител на огурските тюркски езици, към които се смята, че е принадлежал и езикът на прабългарите. Башкирите наричат ​​чувашкия език "Сыуаш".

Основното вероизповедание сред чувашите е православното християнство с елементи от езически вярвания. Малка част от долните чуваши са мюсюлмани.

Етимология

Болшинството лингвисти смятат, че етнонимът „чуваш“ означава „воден“ човек, или по-скоро „покланящ се на водата“ или „живеещ сред водата“, което се свързва с корена "су" - "вода" в тюркските езици; има различни регионални варианти, като "Сыу" на башкирски, а на китайския Shuǐ 水 има същото значение. Афиксът -аш означава "аси", тоест хора.

Предполага се, че името на чувашите идва от това на народа савири, с който е свързван произходът им, по-конкретно - със записаните в бележките на арабския пътешественик Ибн Фадлан варианти suvar и suvas, където коренът Suv или Su е от тюркските езици и означава "вода", а окончанието ar или as значи "племена". Подобно е значението на ju- , juw- 'измия' (Ryasyanen, 209a), което съчетано с аориста прави juvar . Shăvar - да полееш, Zu - измиване. Тоест "савири"/"сувари" би могло да се преведе, като "сред водата", предвид вярването на чувашите, че живеят на суша, стояща в средата на воден басейн и граничеща с океан, а по-ранното значение на името би могло да бъде "племе на водата". Вероятно преходи: Chăvash - от "Shyvash" - от "Shyv" - "Вода"; Сувас -> Шуваш -> Щуваш -> Чуваш -> Чăваш

Всё это заставляет нас предположить, что слово «чăваш» в старину произносилось чувашами несколько иначе, чем теперь, и именно в одной из следующих форм: ćуаć , ćуаз , ćы̆ваć или ćы̆вас (çуаç, çуас, çăваç, çăвас); в этом то более древнем виде оно и было взято черемисами в их богатый чувашизмами язык.— Ашмарин Н. И. Болгары и чуваши . — Казань, 1902.

Этимологи предлагают следующую сокращённую схему происхождения этнонима чăваш «чуваш»: савир → сувар → сувас → суваш → чăваш . О. Г. Большаков также считает верной указанную схему. В частности, он уточняет, что арабское ‘с’ часто заменяет отсутствующий в арабском языке звук ‘ч’, отсюда: суваз → чуваз → чуваш / Большаков 1971

История

Според чувашкия езиковед В. Егоров чувашите се формират в процеса на тюркизация на местни фински племена (марийци). Това се потвърждава и от голямата близост в културата и традициите между чуваши и марийци, както и от антропологически изследвания. Съвременните генетически изследвания показват значителния дял (около 28%) на хаплогрупа N (сочеща угро-фински произход) сред чувашите.

Чувашки селяни. Марка от Чувашката АССР.

Други учени смятат, че чувашите са от савирски произход. Според историята на Алуанк Мовсес Каланкатуаци, савирите се покръстват през 685 г. в град Варачан (съвременното село Уллубии в Ленински район на Дагестан). След дълги войни с арабите, а най-вече - след разгрома на последните, савирите се преместват на север към Волжка България през 737 г. Там те се смесват с местни финоезични племена. През 1236 г. чувашите попадат под властта на монголските орди, а по-късно - на Казанското ханство. След XV-XVI в. те вече се споменават като отделен народ в състава на Казанското ханство. През 1551 г. преминават под властта на Московската държава. По-късната им история е свързана развилите се на нейна основа последователно Руската империя, Съветски съюз и Руска федерация.

Бит и култура

Поминък

Основен поминък на чувашите в миналото е било земеделието. Днес около 20% от населението на Чувашия е заето в селскостопанския сектор. Ловът и дърводобивът са били много по-слабо застъпени отколкото при съседните им марийци и ерзяни. Отглеждали са зърнени култури (ръж, овес), технически култури (лен, коноп) и хмел. Чувашите са се занимавали и със занаятчийство: плетене на рогозки, производство на мебели от дърво и плетени торби. Мъжете са ходили на гурбет (работа в чужбина) в градовете по р. Волга (чув. Атăл).

Чувашките села са по-големи от тези на марийците и удмуртите (някои имат до 600 – 700 къщи) и се наричат ял. Къщата или избата (чув. пӳрт, çурт) прилича на руската изба, но руската печка е допълнена от огнище с окачен котел. Характерна за чувашката изба е украсата от луковици по дължината на стрехата и по гредата на голямата порта (чув. мăн алăк), а също и обичаят да се боядисват домовете в синьо. Често се среща както и при марийците и удмуртите лека постройка на двора (чув. лаç) без под и покрив, която се е използвала като лятна кухня.

Религия

Традиционните вярвания на чувашите се наричат с общото название ваттисен ѝăли, което означава „обичаят на прадедите“. В тях се преплитат местни, свързани със съседните фински народи (марийци, удмурти, мордва), обичаи както и остатъци от мюсюлманската религия, възприета във Волжка България. Сред чувашите в миналото е имало и такива, които живеят като полу-християни, полу-мюсюлмани (чув. çу-чăваш). Чувашите езичници признават един върховен бог (Султи Турă), покрай многобройните духове, свързани на различни сфери от ежедневието като: Йĕрĕх, Пӳлĕхçи, Пирешти (от тат. фəрештə „ангел“ < перс.), Пихампар (от тат. пəйгамбəр „пророк“ < перс.), Хăрпан (от тат. курбан < араб.) и други.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Носии

Мъжката народна носия е почти излязла от употреба още в началото на 20 век. Състои се от дълга риза (кĕпе) и панталони (йĕм), подобна е на руската. Женската носия се състои от дълга богато везана риза (чув. кĕпе), а нагръдникът (чув. кĕскĕ) е украсен с парици, бисери и токи. Общо взето чувашката носия прилича на носията на съседните финоезични народи. Женската украсата за глава се състои от полусферична плетена шапчица (чув. тухъя) или украса от пари и бисери, опъната върху твърд пресечен конус (чув. хушпу), срещат се и женски тюрбани в татарски стил (чув. чалма).

Сватбени и семейни традиции

При чувашите са разпространени три форми на сключване на брак:
1. С пълен сватбен обред и сватосване.
2. Похищение (което би могло да значи и отвличане и/или повече или по-малко насилствено обладаване) на невястата, най-често - с нейно съгласие, така че семейството на жената да бъде поставено пред свършен факт. В балканските обичаи сходно - крадене на мома.
3. Сватба без съгласието на родителите, но предполагаемо и без похищение.

В случай, че сватбеният обред е пълният, в дома на булката женихът е съпровождан от много сватбари. На гърба му е закачена специална разноцветна кърпа (çулăк). През това време невястата се прощава (казва с думи на сбогуване) с роднините си. Обличат я в момински дрехи и покриват лицето ѝ с було. Невестата започва да плаче заедно с оплаквачките (оплакват предстоящата й раздяла със семейството си и с девствеността си). Сватбарите и женихът са посрещани на вратата с хляб и сол. След продължителния поетически монолог, гостите са поканени да излязат навън при сервираните маси. Започват угощенията, поднасят се приветствията и звучат песните на гостите. На другия ден сватбарите на жениха си тръгват. Невестата се качва на кон, а женихът три пъти я удря с плетен камшик, за да изгони от нея духовете от рода ѝ. Веселбата продължава в дома на младоженеца с участието и на роднините на булката.

Първата брачна нощ младоженците прекарват на някое изоставено място. Първото си дете младата жена ражда в дома на родителите си. Пъпната връв на момчетата е отрязвана със секира, а на момичетата – със сърп, за да са децата трудолюбиви. В чувашкото семейство главна роля има мъжът, но и жената се ползва с известен авторитет. Разводите са рядко явление.

Кухня

Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват каша, немляно брашно, супи от рибен или месен бульон и прибавени към тях грис и зеленчуци. Популярни ястия са варен колбас с пълнеж от грис, накълцано месо или животинска кръв, чорба с тестени топчета и др.

Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (чув. турăх), сметана (чув. хăйма), и извара (чув. тăварă/тоарă, чăкăт). Разнообразни са печените изделия – хляб (чув. çăкăр) от ръжено брашно, пирожки (чув. кукăль), питки (чув. ѝăва, пашалу, юсман), мекици (чув. пĕлĕм), пӳремеч (ястие от тесто, в средата на размесеното тесто се слага картофено пюре, намазва се с яйчен жълтък и се пече) и др.

Традиционни ястия са хуплу (вид баница с плънка от месо или риба), шăрттан (печен овчи стомах с пълнеж с месо), фиде (чув. яшка), различни каши (пăтă) и чорби (шӳрпе). Много разпространено е пивото (сăра). Долните чуваши употребяват и конското месо, като обредно ястие. На масата на чувашите традиционно присъства и медът (пыл).

Чувашки фолклор

Сред многобройните чувашки приказки преобладават вълшебните. Най-разпространените сюжети са за селския син, който търси щастието/късмета си по съвета на баща си; борба за връщане на откраднатото щастие; отмъщение на злите сили за поруганата чест. Широко са представени приказки за животни, битови и др. В чувашкия фолклор има ред исторически предания и легенди за живота и геройствата на древните предци, за игото (робията под властта им) на монголо-татарите и на казанските феодали и др. Много са популярни сказанията за Олъп (чув. Улăп) – чувашки митичен супер-герой - великан.

Особен жанр представляват заклинанията, свързани с езическата култура. Израз на народната мъдрост са пословиците, поговорките, загадките/гатанките. Сред местните умотворения и сентенции са:

1. След тъгата идва радост.
2. Когато е малко – е достатъчно, когато е много – не достига.
3. От една искра може да изгори цяло село, а от една интрига човек може да загине.
4. Каквото е лицето, такава е и душата.
5. Победил кокошката, но бил надвит от мишката.
6. Преди да излезеш, помисли как ще излезеш.
7. Чуждата душа е непроходима гора.
8. Бедата пътува с шейна, а щастието ходи пеша.
9. Два пъти млад няма да бъдеш.
10. Когато любовта угасне, не може да бъде загрята и в печка.
11. Красотата е до време, добротата е завинаги.
12. Вървящият по обиколния път намерил щастието, а вървящият напряко се натъкнал на пречки.

Вижте също

• Аул
• Пафта
• Българска народна носия
• Кървавица
• Авари
• "Мъжки времена" - филм на Едуард Захариев
• Саами
• Камина