Чуваши

Чувашите (самоназвание: чăвашсем, мар. суас марий, тат. чуашлар, ерз. ветькеть, рус. чуваши) са тюркоезичен народ, който живее в източните краища на европейска Русия. В Руската Федерация живеят около 1,7 млн. чуваши (според преброяването през 2002 г.); около 890 хиляди от които живеят в Чувашия, и съставляват 67 % от населението на автономната република. Около 126 хил. живеят в Татарстан, 117 хил. в Башкирия, 101 хил. в Самарска област, 111 хил. в Уляновска област на Русия.

чуваши
чăвашсем
Иван Яковлев Андриан Николаев Вера Кузмина
Общ брой 1 800 000 (2002)
Значителен брой в

Флаг на Русия Русия: 1 637 094 (2002)

Флаг на Украйна Украйна: 10 593 (2001)
Език чувашки, руски
Религия православие
чуваши
чăвашсем в Общомедия

Чувашите се делят на две групи:

  • горни чуваши (вирьял) – в северна и североизточна Чувашия, които са по-близки до марийците в културно отношение
  • долни чуваши (анатри) – в южна Чувашия и извън нея. Те са по-близки до татарите.

Говорят на чувашки език, който е единственият жив представител на огурските тюркски езици, към които се смята, че е принадлежал и езикът на прабългарите.[1]

Основното вероизповедание е православното християнство с елементи от езически вярвания. Малка част от долните чуваши са мюсюлмани.

ИсторияРедактиране

Според историята на Алуанк Мовсес Каланкатуаци, савирите (спорно отъждествявани от някои с чувашите) се покръстват през 685 година в град Варачан (съвременното село Уллубии в Ленински район на Дагестан). След дълги войни с арабите и най-вече след разгрома на арабите савирите се преместват на север към Волжка България през 737 г. Там те се смесват с местни финоезични племена. През 1236 година чувашите попадат под властта на монголските орди, а по-късно под властта на Казанското ханство. След XV-XVI в. чувашите вече се споменават като отделен народ в състава на Казанското ханство. През 1551 година преминават под властта на Московската държава.

Според чувашкия езиковед В. Егоров чувашите се формират в процеса на тюркизация на местни фински племена (марийци).[2] Това се потвърждава и от голямата близост в културата и традициите между чуваши и марийци, както и от антропологически изследвания[3].

Съвременните генетически изследвания показват значителния дял (около 28%) на хаплогрупа N (сочеща угро-фински произход) сред чувашите.

ПоминъкРедактиране

 
Чувашки селяни. Марка от Чувашката АССР.

Основен поминък на чувашите в миналото е било земеделието. Днес около 20% от населението на Чувашия е заето в селскостопанския сектор.[4] Ловът и дърводобивът са били много по-слабо застъпени отколкото при съседните им марийци и ерзяни. Отглеждали са зърнени култури (ръж, овес), технически култури (лен, коноп) и хмел. Чувашите са се занимавали и със занаятчийство: плетене на рогозки, производство на мебели от дърво и плетени торби. Мъжете са ходили на гурбет в градовете по р. Волга (чув. Атăл).

Чувашките села са по-големи от тези на марийците и удмуртите (някои имат до 600-700 къщи) и се наричат ял. Къщата или избата (чув. пӳрт, çурт) прилича на руската изба, но руската печка е допълнена от огнище с окачен котел. Характерна за чувашката изба е украсата от луковици по дължината на стрехата и по гредата на голямата порта (чув. мăн алăк), а също и обичаят да се боядисват домовете в синьо. Често се среща както и при марийците и удмуртите лека постройка на двора (чув. лаç) без под и покрив, която се е използвала като лятна кухня.

КухняРедактиране

Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват каша, немляно брашно, супи от рибен или месен бульон и прибавени към тях грис и зеленчуци. Популярни ястия са варен колбас с пълнеж от грис, накълцано месо или животинска кръв, чорба с тестени топчета и др.

Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (чув. турăх), сметана (чув. хăйма), и извара (чув. тăварă/тоарă, чăкăт). Разнообразни са печените изделия – хляб (чув. çăкăр) от ръжено брашно, пирожки (чув. кукăль), питки (чув. йăва, пашалу, юсман), мекици (чув. пĕлĕм), пӳремеч (ястие от тесто, в средата на размесеното тесто се слага картофено пюре, намазва се с яйчен жълтък и се пече) и др.

Традиционни ястия са хуплу (вид баница с плънка от месо или риба), шăрттан (печен овчи стомах с пълнеж с месо), фиде (чув. яшка), различни каши (пăтă) и чорби (шӳрпе). Много разпространено е пивото (сăра). Долните чуваши употребяват и конското месо като обредно ястие. На масата на чувашите традиционно присъства и медът (пыл).

НосииРедактиране

Мъжката народна носия е почти излязла от употреба още в началото на 20 век. Състои се от дълга риза (кĕпе) и панталони (йĕм), подобна е на руската. Женската носия се състои от дълга богато везана риза (чув. кĕпе), а нагръдникът (чув. кĕскĕ) е украсен с парици, бисери и токи. Общо взето чувашката носия прилича на носията на съседните финоезични народи. Женската украсата за глава се състои от полусферична плетена шапчица (чув. тухъя) или украса от пари и бисери, опъната върху твърд пресечен конус (чув. хушпу), срещат се и женски тюрбани в татарски стил (чув. чалма).[5]

Чувашки фолклорРедактиране

Сред многобройните чувашки приказки преобладават вълшебните. Най-разпространените сюжети са за селския син, който търси щастието по съвета на баща си; борба за връщане на откраднатото щастие; отмъщение на злите сили за поруганата чест. Широко са представени приказки за животни, битови и др.

Особен жанр представляват заклинанията, свързани с езическата култура. Израз на народната мъдрост са пословиците, поговорките, загадките. В чувашкия фолклор има ред исторически предания и легенди за живота и геройствата на древните предци, за игото на монголо-татарите и казанските феодали и др.

Много са популярни сказанията за Олъп (чув. Улăп) – чувашки митичен супер-герой великан.

Чувашки поговоркиРедактиране

1. След тъгата идва радост.
2. Когато е малко – е достатъчно, когато е много – не достига.
3. Който лежи в сянката, надявайки се на бог, остава и без залък хляб.
4. От една искра може да изгори цяло село, а от една интрига човек може да загине.
5. Каквото е лицето, такава е и душата.
6. Победил кокошката, но бил надвит от мишката.
7. Преди да излезеш, помисли как ще излезеш.
8. Човекът е по-силен от бога.
9. Чуждата душа е непроходима гора.
10. Бедата пътува с шейна, а щастието ходи пеша.
11. Два пъти млад няма да бъдеш.
12. Когато любовта угасне, не може да бъде загрята и в печка.
13. Красотата е до време, добротата е завинаги.
14. С молитви не можеш да построиш хамбар.
15. Вървящият по обиколния път намерил щастието, а вървящият напряко се натъкнал на пречки.

ТрадицииРедактиране

Традиционните чувашки вярвания се наричат с общото название ваттисен йăли, което означава „обичаят на прадедите“. В тях се преплитат местни, свързани със съседните фински народи (марийци, удмурти, мордва), обичаи както и остатъци от мюсюлманската религия във Волжка България. Сред чувашите в миналото е имало и такива, които живеят като полу-християни-полу-мюсюлмани (чув. çу-чăваш). Чувашите езичници признават един върховен бог (Султи Турă), покрай многобройните духове, свързани на различни сфери от ежедневието като Йĕрĕх, Пӳлĕхçи, Пирешти (от тат. фəрештə „ангел“ < перс.), Пихампар (от тат. пəйгамбəр „пророк“ < перс.), Хăрпан (от тат. курбан < араб.) и други.

Сватбен обредРедактиране

При чувашите са разпространени три форми на сключване на брак:
1. С пълен сватбен обред и сватовство.
2. Сватба без съгласието на родителите.
3. Похищение на невястата, най-често с нейно съгласие.
В дома на булката женихът е съпровождан от много сватбари. На гърба му е закачена специална разноцветна кърпа (çулăк). През това време невястата се прощава с роднините си. Обличат я в момински дрехи и покриват лицето ѝ с було. Невестата започва да плаче заедно с оплаквачките. Сватбарите и женихът са посрещани на вратата с хляб и сол.

Прощаване на невестата с приятелките ѝРедактиране

След продължителния поетически монолог, гостите са поканени да излязат навън при сервираните маси. Започват угощенията, поднасят се приветствията и звучат песните на гостите. На другия ден сватбарите на жениха си тръгват. Невестата се качва на кон, а женихът три пъти я удря с плетен камшик, за да изгони от нея духовете от рода ѝ. Веселбата продължава в дома на младоженеца с участието и на роднините на булката.

Първата брачна нощ младоженците прекарват на някое изоставено място.

Първото си дете младата жена ражда в дома на родителите си. Пъпната връв на момчетата е отрязвана със секира, а на момичетата – със сърп, за да са децата трудолюбиви.

В чувашкото семейство главна роля има мъжът, но и жената се ползва с известен авторитет. Разводите са рядко явление.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Concise Encyclopedia of Languages of the World. Elsevier, 2010. ISBN 9780080877754. p. 1109. (на английски)
  2. ↑ Егоров В. Г. Современный чувашский литературный язык. Чебоксары. 1954. Ч.1. С.17,18.
  3. ↑ Трофимова Т. А. Антропологические материалы к вопросу о происхождении чувашей//СЭ. 1950. № 3. С. 55, 65.
  4. ↑ Арчиков Е. И. – Сельское хозяйство
  5. ↑ Чувашская энциклопедия
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чуваши&oldid=9929650“.