Уикипедия

Фулхенсио Батиста

Фулхенсио Батиста (на испански: Fulgencio Batista y Zaldívar МФА: [fulˈxensjo βaˈtista i salˈdiβar]) е кубински военен лидер, генерал, политик и президент.

Фулхенсио Батиста
президент на Куба
Мандат10 октомври 1940 – 10 октомври 1944
Вицепрезидент
Густаво Куерво Рубио
ПредшественикФедерико Ларедо Бру
НаследникРамон Грау Сан Мартин
Втори мандат10 март 1952 – 1 януари 1959
ПредшественикКарлос Прио Сокарас
НаследникАлселмо Алиегро
Лична информация
Роден
16 януари 1901 г.(1901-01-16)
Починал
6 август 1973 г. (на 72 г.)
СъпругаЕлиса Годинес Гомес (1926 – 1946)
Марта Фернандес Миранда де Батиста (1946 – 1973)
Полит. партияПария на обединените действия
Партия на прогресивните действия
Фулхенсио Батиста в Общомедия

Става законен президент (с избори) в периода 1940 – 1944 г. и диктатор (става президент в резултат на преврат) през 1952 – 1959 г.). Организатор е на държавни преврати през 1933 и 1952 г. В резултат на Кубинската революция и навлизането на партизаните, водени от Фидел Кастро, Раул Кастро, Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Движението 26 юли, е принуден да избяга зад граница на 1 януари 1959 година. Той е мулат.

Батиста се издига на власт по време на сержантски бунт през 1933 г., който сваля временното правителство на Карлос Мануел де Сеспредес и Кесада. След това се самоназначава за главнокомандващ въоръжените сили с ранг полковник и на практика контролира 5-членната пентархия, функционираща като колективен държавен глава. Той поддържа властта си чрез низ от марионетни президенти до 1940 г., когато самият той е избран за президент на Куба чрез популистка платформа.[1][2] През 1940 г. въвежда нова конституция[3] и служи мандата си до 1944 г. Тогава заживява във Флорида и се завръща в Куба през 1952 г., за да се кандидатира отново за президент. Изправен пред сигурна загуба на изборите, той предприема военен преврат срещу текущия президент Карлос Прио Сокарас, което прекъсва изборите.[4]

Върнал се на власт и получаващ финансова, военна и логистична подкрепа от правителството на САЩ,[5] Батиста отменя конституцията от 1940 г. и премахва повечето от политически свободи, включително и правото за стачкуване. След това привлича богатите земевладелци, притежаващи най-големите захарни плантации, и управлява на фона на застояваща икономика, която увеличава разслоението между богатите и бедните кубинци.[6] В крайна сметка, това довежда до положение, при което по-голямата част от захарната промишленост се притежава от американски компании, а чуждестранни граждани са собственици на 70% от обработваемата земя. Репресивното правителство на Батиста започва систематично да се възползва от експлоатирането на търговските интереси на Куба, договаряйки си доходоносни отношения както с американската мафия, която контролира бизнеса с наркотици, хазарт и проституция в Хавана, така и с големите американски мултинационални компании.[7] За да потуши нарастващото недоволство сред населението, което се изразява чрез чести студентски протести и демонстрации, Батиста установява по-строга цензура върху медиите, като в същото време използва антикомунистическата си тайна полиция за широкомащабно насилие, изтезания и публични екзекуции. Убийствата достигат връх през 1957 г., когато Фидел Кастро вече е набрал голямо влияние и публичност. Броят на убитите е оценен на между стотици и 20 000 души.[8][9][10][11][12][13]

Комунистите и бунтовниците срещу режима водят партизанска война в селските и градски райони срещу правителствените сили на Батиста, която кулминира в победа под командването на Че Гевара след битката за Санта Клара в навечерието на Нова Година през 1958/1959 г. Батиста незабавно напуска острова с личните си натрупани богатства за Доминиканската република, където тамошният диктатор и военен съюзник Рафаел Трухильо е на власт. Накрая, Батиста намира политическо убежище на португалския остров Мадейра под покровителството на диктатора Оливейра Саласар, а по-късно се премества в Ещорил, близо до Лисабон. Той води бизнес дейност в Испания (управлявана от Франсиско Франко по това време) и е отседнал в Марбея, когато на 6 август 1973 г. получава инфаркт и умира.[14]

Източници редактиране

  1. ↑ Elections and Events 1935 – 1951 – The Library // Libraries.ucsd.edu. Архивиран от оригинала на 2014-01-12. Посетен на 18 август 2014.
  2. ↑ Argote-Freyre, Frank. Fulgencio Batista. Т. 1. New Brunswick, N.J., Rutgers University Press, 2006. ISBN 978-0-8135-3701-6. с. 50.
  3. ↑ Our Place in the Sun: Canada and Cuba in the Castro Era. University of Toronto Press, 2009. ISBN 978-0-8020-9666-1. с. 8. Посетен на 6 юли 2013.
  4. ↑ Cavendish, Richard. General Batista Returns to Power in Cuba // History Today 52 (3). London, History Today Ltd. Посетен на 30 септември 2017.
  5. ↑ Guerra, Lillian. Beyond Paradox. Durham, NC, Duke University Press, 2010. ISBN 978-0-8223-4737-8. с. 199 – 238.
  6. ↑ Historical Dictionary of the 1950s, by James Stuart Olson, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30619-2, p. 67 – 68.
  7. ↑ Havana Nocturne: How the Mob Owned Cuba and Then Lost It to the Revolution, by T. J. English, William Morrow, 2008, ISBN 0-06-114771-0.
  8. ↑ CIA (1963). Political Murders in Cuba -- Batista Era Compared with Castro Regime
  9. ↑ Wickham-Crowley, Timothy P. (1990). Exploring Revolution: Essays on Latin American Insurgency and Revolutionary Theory. Armonk and London: M.E. Sharpe. P. 63 „Estimates of hundreds or perhaps about a thousand deaths due to Batista's terror are also supported by comments made by Fidel Castro and other Batista critics during the war itself.“
  10. ↑ Guerra, Lillian (2012). Visions of Power in Cuba: Revolution, Redemption, and Resistance, 1959 – 1971. Chapel Hill: University of North Carolina Press. p. 42 „The likely total was probably closer to three to four thousand.“
  11. ↑ Conflict, Order, and Peace in the Americas, by the Lyndon B. Johnson School of Public Affairs, 1978, p. 121. „The US-supported Batista regime killed 20,000 Cubans“
  12. ↑ The World Guide 1997/98: A View from the South, by University of Texas, 1997, ISBN 1-869847-43-1, pg 209. „Batista engineered yet another coup, establishing a dictatorial regime, which was responsible for the death of 20,000 Cubans.“
  13. ↑ The Third World in Perspective, by H. A. Reitsma & J. M. G. Kleinpenning, ISBN 0-8476-7450-9, p. 344. „Under Batista at least 20,000 people were put to death.“
  14. ↑ Batista Dies in Spain at 72 // New York Times. 7 август 1973.
Федерико Ларедо Бру → президент на Куба (10 октомври 1940 – 10 октомври 1944) → Рамон Грау Сан Мартин
Карлос Прио Сокарас → президент на Куба (10 март 1952 – 1 януари 1959) → Алселмо Алиегро
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фулхенсио_Батиста&oldid=12062629“.