Открито първенство по тенис на Германия (мъже)

German Open
Информация
Град	Хамбург
Държава	Германия
Настилка	клей
Основан	1892
Уебсайт	www.amrothenbaum.de
ATP Тур
Категория	серии 500 на ATP
Състезатели	64 сингъл/16 квалификации ; 24 двойки
Награден фонд	$ 1 000 000
	German Open в Общомедия

Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.

Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.

История Редактиране

До 1938 г. Редактиране

Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.

През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.

Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.

По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-и път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.

1948 – 1978 Редактиране

През 1956 г. се състои юбилейният 50-и турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.

От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.

През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.

През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.

От 1979 Редактиране

През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.

През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.

Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.

През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.

Подвижният покрив на централния корт

Централният корт

Момент от мача между Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.

През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м² и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.

От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.

Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.

Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.

Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.

Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.

От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.

Комплекс „Ам Ротенбаум“ Редактиране

Тенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.

Рекорди Редактиране

Най-много шампионски титли имат: Ото Фройцхайм (7), Готфрид фон Крам (6), Джосая Ричи (5), Роджър Федерер (4), Андрей Медведев, Граф Виктор Фос и Еди Дибс – по 3.
Най-дългият сет в историята на турнира продължава 125 минути. На 3 август 1962 г. в турнира по двойки австралийците Кен Флетчър и Джон Нюкъмб печелят трисетов мач срещу германците Вилхелм Бунгерт и Кристиан Кунке. Вторият сет завършва при резултат 30:28 гейма.

Победители Редактиране

Година	Победител	Финалист	Резултат
2023	Александър Зверев	Ласло Джере	7 – 5, 6 – 3
2022	Лоренцо Музети	Карлос Алкарас	6 – 4, 6 – 7(6 – 8), 6 – 4
2021	Пабло Кареньо Буста	Филип Краинович	6 – 2, 6 – 4
2020	Андрей Рубльов	Стефанос Циципас	6 – 4, 3 – 6, 7 – 5
2019	Николоз Басилашвили	Андрей Рубльов	7 – 5, 4 – 6, 6 – 3
2018	Николоз Басилашвили	Леонардо Майер	6 – 4, 0 – 6, 7 – 5
2017	Леонардо Майер	Флориан Майер	6 – 4, 4 – 6, 6 – 3
2016	Мартин Клижан	Пабло Куевас	6 – 1, 6 – 4
2015	Рафаел Надал	Фабио Фонини	7 – 5, 7 – 5
2014	Леонардо Майер	Давид Ферер	6 – 7(3), 6 – 1, 7 – 6(4)
2013	Фабио Фонини	Федерико Делбонис	4 – 6, 7 – 6(8), 6 – 2
2012	Хуан Монако	Томи Хаас	7 – 5, 6 – 4
2011	Жил Симон	Николас Алмагро	6 – 4, 4 – 6, 6 – 4
2010	Андрей Голубьов	Юрген Мелцер	6 – 3, 7 – 5
2009	Николай Давиденко	Пол-Анри Матийо	6 – 4, 6 – 2
2008	Рафаел Надал	Роджър Федерер	7:5, 6:7(3), 6:3
2007	Роджър Федерер	Рафаел Надал	2:6, 6:2, 6:0
2006	Томи Робредо	Радек Щепанек	6:1, 6:3, 6:3
2005	Роджър Федерер	Ришар Гаске	6:3, 7:5, 7:6
2004	Роджър Федерер	Гилермо Кория	4:6, 6:4, 6:2, 6:3
2003	Гилермо Кория	Аугустин Калери	6:3, 6:4, 6:4
2002	Роджър Федерер	Марат Сафин	6:1, 6:3, 6:4
2001	Алберт Портас	Хуан Карлос Фереро	4:6, 6:2, 0:6, 7:6, 7:5
2000	Густаво Кюртен	Марат Сафин	6:4, 5:7, 6:4, 5:7, 7:6
1999	Марсело Риос	Мариано Сабалета	6:7, 7:5, 5:7, 7:6, 6:2
1998	Алберт Коста	Алекс Кореча	6:2, 6:0, 1:0 (отк.)
1997	Андрей Медведев	Феликс Мантия	6:0, 6:4, 6:2
1996	Роберто Каретеро	Алекс Кореча	2:6, 6:4, 6:4, 6:4
1995	Андрей Медведев	Горан Иванишевич	6:3, 6:2, 6:1
1994	Андрей Медведев	Евгени Кафелников	6:4, 6:4, 3:6, 6:3
1993	Михаел Щих	Андрей Чесноков	6:3, 6:7, 7:6, 6:4
1992	Стефан Едберг	Михаел Щих	5:7, 6:4, 6:1
1991	Карел Новачек	Магнус Густафсон	6:3, 6:3, 5:7, 0:6, 6:1
1990	Хуан Агилера	Борис Бекер	6:1, 6:0, 7:6
1989	Иван Лендъл	Хорст Скоф	6:4, 6:1, 6:3
1988	Кент Карлсон	Анри Льоконт	6:2, 6:1, 6:4
1987	Иван Лендъл	Милослав Мечирж	6:1, 6:3, 6:3
1986	Анри Льоконт	Милослав Мечирж	6:2, 5:7, 6:4, 6:2
1985	Милослав Мечирж	Хенрик Сундстрьом	6:4, 6:1, 6:4
1984	Хуан Агилера	Хенрик Сундстрьом	6:4, 2:6, 2:6, 6:4, 6:4
1983	Яник Ноа	Хосе Игерас	3:6, 7:5, 6:2, 6:0
1982	Хосе Игерас	Питър Макнамара	6:4, 7:6, 6:7, 3:6, 7:6
1981	Питър Макнамара	Джими Конърс	7:5, 6:1, 4:6, 6:4
1980	Харълд Соломон	Гилермо Виляс	6:7, 6:2, 6:4, 2:6, 6:3
1979	Хосе Игерас	Харълд Соломон	3:6, 6:1, 6:4, 6:1
1978	Гилермо Виляс	Войтек Фибак	6:2, 6:4, 6:2
1977	Паоло Бертолучи	Мануел Орантес	6:3, 4:6, 6:2, 6:3
1976	Еди Дибс	Мануел Орантес	6:1, 4:6, 6:1, 2:6 6:1
1975	Мануел Орантес	Ян Кодеш	3:6, 6:2, 6:2, 4:6, 6:1
1974	Еди Дибс	Ханс-Йоахим Пльоц	6:2, 6:2, 6:3
1973	Еди Дибс	Карл Майлер	6:1, 3:6, 7:6, 6:3
1972	Мануел Орантес	Адриано Паната	6:2, 9:7, 6:0
1971	Андрес Химено	Петер Сьоке	6:3, 6:2, 6:2
1970	Том Окер	Илие Настасе	4:6, 6:3, 6:3, 6:4
1969	Тони Роуч	Том Окер	6:1, 5:7, 7:5, 8:6
1968	Джон Нюкъмб	Клиф Драйсдейл	6:3, 6:2, 6:4
1967	Рой Емерсън	Мануел Сантана	6:3, 6:3, 6:1
1966	Фред Стол	Ищван Гуляс	2:6, 7:5, 6:1, 6:2
1965	Клиф Драйсдейл	Боро Йованович	6:2, 6:4, 3:6, 6:3
1964	Вилхелм Бунгерт	Кристиан Кунке	0:6, 6:4, 7:5, 6:2
1963	Мартин Мълиган	Боб Хюит	6:0, 0:6, 8:6, 6:2
1962	Род Лейвър	Мануел Сантана	8:6, 7:5, 6:4
1961	Род Лейвър	Луис Аяла	6:2, 6:8, 5:7, 6:1, 6:2
1960	Никола Пиетранджели	Ян-Ерик Лундквист	6:3, 2:6, 6:4, 6:2
1959	Уилям Найт	Ян Вермаак	4:6, 6:4, 4:6, 6:3, 8:6
1958	Свен Давидсон	Жак Бришан	5:7, 6:4, 0:6, 9:7, 6:3
1957	Мервин Роуз	Пиер Дармон	6:3, 6:0, 6:1
1956	Лю Хоуд	Орландо Сирола	6:2, 5:7, 6:4, 8:6
1955	Артър Ларсен	Владислав Сконечки	3:6, 6:3, 7:5, 6:8, 6:3
1954	Бъдж Пати	Свен Давидсон	6:1, 6:1, 7:5
1953	Бъдж Пати	Фаусто Гардини	6:3, 6:2, 6:3
1952	Ерик Стърджис	Ярослав Дробни	6:3, 6:2, 6:3
1951	Ленарт Бергелин	Свен Давидсон	4:6, 6:3, 4:6, 6:4, 7:5
1950	Ярослав Дробни	Готфрид фон Крам	6:3, 6:4, 6:4
1949	Готфрид фон Крам	Ернст Буххолц	7:5, 6:1, 6:0
1948	Готфрид фон Крам	Хелмут Гулч	6:4, 6:1, 4:6, 6:3
1939	Хенер Хенкел	Родерих Менцел	4:6, 6:4, 6:0, 6:1
1938	О. Сигети	Бертран Дестрамо	8:6, 6:8, 6:3, 6:3
1937	Хенер Хенкел	Вивиан Макграт	1:6, 6:3, 8:6, 3:6, 6:1
1935	Готфрид фон Крам	О. Сигети	6:3, 6:3, 6:3
1934	Готфрид фон Крам	Бъруел	6:2, 6:1, 6:4
1933	Готфрид фон Крам	Родерих Менцел	7:5, 2:6, 4:6, 6:3, 6:4
1932	Готфрид фон Крам	Родерих Менцел	3:6, 6:2, 6:2, 6:3
1931	Родерих Менцел	Густав Йенеке	6:2, 6:2, 6:1
1930	Кристиан Бусу	И. Охта	1:6, 8:6, 2:6, 6:4, 6:4
1929	Кристиан Бусу	Ото Фройцхайм	6:1, 4:6, 6:1, 6:8, 6:1
1928	Даниел Прен	Ханс Молденхауер	6:1, 6:4, 6:3
1927	Ханс Молденхауер	В. Ханеман	6:2, 4:6, 6:4, 6:4
1926	Ханс Молденхауер	Валтер Десарт	6:2, 6:2, 6:1
1925	Ото Фройцхайм	Бела фон Керлинг	6:4, 6:1, 4:6, 6:1
1924	Бела фон Керлинг	И. М. Хейдън	8:6, 6:1, 9:7
1923	Хайнц Ландман	И. М. Хейдън	6:2, 6:3, 7:5
1922	Ото Фройцхайм	Фридрих Рае	2:6, 6:0, 8:6, 6:1
1921	Ото Фройцхайм	Р. Клайншрот	6:4, 8:6 (отк.)
1920	Оскар Кройцер	И. М. Хейдън	6:0, 6:0, 6:2
1913	Хайнрих Шомбурк	Ото фон Мюлер	6:2, 6:4, 7:5
1912	Ото фон Мюлер	Хайнрих Шомбурк	2:6, 6:1, 6:4, 6:2
1911	Ото Фройцхайм	Ф. Пайпс	6:3, 6:2, 6:1
1910	Ото Фройцхайм	К. Бергман	без игра
1909	Ото Фройцхайм	Фридрих Рае	6:0, 6:2, 6:3
1908	Джосая Ричи	Г. Лоджи	6:1, 6:1, 6:3
1907	Ото Фройцхайм	Джосая Ричи	7:5, 6:3, 6:4
1906	Джосая Ричи	Фридрих Рае	6:2, 6:2, 6:0
1905	Джосая Ричи	Антъни Уилдинг	8:6, 7:5, 8:6
1904	Джосая Ричи	К. фон Весели	6:4, 6:0, 10:8
1903	Джосая Ричи	Макс Декюжи	без игра
1902	Макс Декюжи	Флавел	4:6, 2:6, 7;5, 7:5, 6:0
1901	Макс Декюжи	Ф. Пийн	6:4, 6:4, 4:6, 6:2
1900	Джордж Хилярд	Хю Дохърти	без игра
1899	Кларънс Хоубърт	Херълд Меъни	8:6, 8:10, 6:0, 6:8, 8:6
1898	Херълд Меъни	Джошуа Пим	6:4, 6:3, 6:4
1897	Джордж Хилярд	Б. Грийн	6:1, 6:2, 6:3
1896	Граф Виктор Фос	Г. Ванцелиус	6:1, 6:0, 6:1
1895	Граф Виктор Фос	Кристиан Винцер	6:2, 6:1, 6:2
1894	Граф Виктор Фос	Кристиан Винцер	6:1, 6:4, 11:9
1893	Кристиан Винцер	Валтер Боне	6:4, 6:0, 3:6, 6:3
1892	Валтер Боне	Р. А. Леерс	7:5, 6:3