Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Харан.

Харан или Кара (на акадски: Harrânu – „развилка“; на латински: Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи. В настоящо време е административен център на района в турската провинция Шанлъурфа (вилает) в Югоизточна Турция.

Харан
Harran
— град —
Harran-beehouses.jpg
Turkey relief location map.jpg
36.8644° с. ш. 39.0328° и. д.
Харан
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Вилает Шанлъурфа
Площ 704 km²
Население 7370 души (2008)
10,5 души/km²
Пощенски код 63 ХХХ
МПС код 63
Официален сайт www.harran.bel.tr
Харан в Общомедия

Намира се близо до границата със Сирия. Жителите на града са 7370, а на околията 61 520 (края на декември 2008). Жителите са предимно араби.

Населен е от 3 хилядолетие пр.н.е. Акадското му име e Harrānu, за „пътуване“ и също за „караван“.

В Библията се казва, че Тара (Битие 11:31) се настанява с фамилията си в Харан, след като напуснал Ур и от тук Авраам след това тръгва за Ханаан. (Битие 12:4).

До Харан се намирало светилището на лунния бог Син.

От края на 18 век пр.н.е. в северна Месопотамия се настаняват хуритите от Загрос- и Тавър – планина. През 15 и 14 век пр.н.е. Харан е към царството Митани.

Към края на 14 век пр.н.е. Харан е разрушен от хетите на Шупилулиума I. След това е на асирийците. По времето на Ашур-убалит II (611 – 609 пр.н.е.) е столица на асирийците, a през 610 пр.н.е. е завладян от съюзените меди и вавилонци при Набопаласар.

През началото на юни 53 пр.н.е. на 30 km южно от Кара, днес Харан, в северната част на Месопотамия (днес в Турция) се провежда Битката при Кара между римляните и Партското царство.

От 744 до 750 г. Харан е столица на Омеядския халифат.

На 7 май 1104 г. се провежда Битката при Харан между селджуците и Антиохийското княжество.

Външни препраткиРедактиране