Битката при Харан е сражение между селджуците и кръстоносците от княжество Антиохия и графство Едеса, състояло се на 7 май 1104 г. Това е първият голям военен сблъсък след края на Първия кръстоносен поход между новообразуваните кръстоносни държави и мюсюлманите. Разгромът на кръстоносците има отрицателен ефект върху техните държави, като безапелационната им експанзия бива прекършена[1]:143.

Битка при Харан
Кръстоносни походи
руини в Харан
руини в Харан
Информация
Период 7 май 1104 г.
Място на два дни от Харан, в
равнината на Ар-Ракка, Сирия
Резултат Победа за селджуците
Страни в конфликта

Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Антиохийско княжество,
графство Едеса

селджукски турци

Командири и лидери

Attributed Coat of Arms of the Principality of Antioch.svg Боемунд I Антиохийски
Балдуин II (Йерусалим)
Жослен I
Танкред Галилейски

IslamSymbol.svg Джикирмиш, атабег на Мосул

Сили

3000 конници
9000 пехотинци и стрелци

Неизвестни

Жертви и загуби

Неизвестни

Неизвестни

ПредисторияРедактиране

През 1104 Балдуин, граф на Едеса, атакува и обсажда град Харан. Той се обръща за подкрепления към Боемунд I Антиохийски и Танкред Галилейски. Двамата тръгват на поход от Антиохия към Едеса, придружени от латинския патриарх на Антиохия Даимберт (Daimbert of Pisa) и архиепископа на Едеса Бенедикт.

Селджуците, под командването на Джикирмиш, атабег на Мосул и Сокман, владетел на Мардин от Ортокидите се събират в района на река Хабур, вероятно при Ra's al-'ain (елинистична Rhesaina). През май 1104 те атакуват Едеса, вероятно да отвлекат вниманието на кръстоносците от Харан, а защо не и да превземат незащитения град.

Ход на биткатаРедактиране

Няма точно потвърдени сведения за мястото на битката. Според арабската хроника на историка Ибн ал-Асир сражението е на 20 км от Харан, а арменският историк Матвей Едески съобщава за местност, разположена на два дни път от града. Според Ибн ал-Асир Танкред и Боемунд пристигат пред обсадената Едеса, според други източници те отиват пред вратите на Харан. Във всеки случай селджуците се оттеглят, като симулират отстъпление, а кръстоносците се впускат в преследване. Матвей Едески съобщава за двудневно преследване, а други автори – за тридневно[2]. Повечето историци приемат версията на Алберт от Аахен и Фулхер от Шартър, които посочват като място на битката равнината (planitie) срещу град Ар-Ракка, който се намира на около два дни път от Харан.

Балдуин и Жослен са на лявото крило на кръстоносците, докато Боемунд и Танкред са на дясното. Според Ралф от Каен кръстоносците са изненадани от внезапната селджушка атака до такава степен, че Балдуин и Боемунд се бият без ризници.

По време на битката войниците на Балдуин са напълно разгромени, а Балдуин и Жослен са взети в плен.[3] Частите от Антиохия начело с Боемунд успяват да се отскубнат към Едеса. Макар за двамата пленени благородници да е платен откуп, Жослен и Балдуин са освободени едва през 1108 и 1109 г. съответно.

ЗначениеРедактиране

Това първо голямо поражение на кръстоносците има сериозни отрицателни последици за княжество Антиохия. Византия се възползва от него, за да предяви претенциите си към Антиохия и превзема Латакия и части от Киликия. Много градове, подчинени на Антиохия, въстават и са окупирани отново от мюсюлмански сили от Алепо. Арменски територии също въстават в полза на Византия или арменците. Тези събития подтикват Боемунд да се отправи към Италия да събере подкрепления, като Танкред остава регент в Антиохия.

Гийом от Тир пише, че няма по-катастрофална битка от тази. Макар Антиохия да се възстановява още следващата година, византийският Алексий I Комнин налага на Боемонд договора от Девол с който той би станал негов васал, ако Танкред бе се съгласил. Антиохия е разбита отново в битката на Кърваво поле през 1119 г. Едеса така и не се възстановява напълно и оцелява до превземането ѝ през 1144 г. само поради разногласията сред мюсюлманите.

ИзточнициРедактиране

  1. Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 558.
  2. Bernard S. Bachrach and David S. Bachrach, 2005. The Gesta Tancredi of Ralph of Caen: A History of the Normans on the First Crusade. The first English translation. ISBN 0-7546-3710-7, p. 164.
  3. The Crusades: The Story of the Latin Kingdom of Jerusalem By Thomas Andrew Archer, Charles Lethbridge Kingsford, pg. 145
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Harran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.