Херман Ленц
Херман Карл Ленц (на немски: Hermann Karl Lenz) е германски белетрист и поет.
Херман Ленц Hermann Lenz | |
Роден | 26 февруари 1913 г. |
---|---|
Починал | 12 май 1998 г. Мюнхен, Германия |
Професия | писател, поет, белетрист |
Националност | Германия |
Активен период | 1936 – 1998 |
Жанр | роман, разказ, стихотворение |
Дебютни творби | „Стихотворения“ (1936) |
Известни творби | „Странна раздяла“, роман, (1988) |
Награди | „Георг Бюхнер“ (1978) |
Херман Ленц в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 26 февруари 1913 г. в Щутгарт в семейството на учител по рисуване. След като завършва гимназия, Херман Ленц следва теология в Тюбинген, а след това история на изкуството, философия, археология и германистика в Хайделберг и Мюнхен.
През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взема участие в похода срещу Съветска Русия и на Западния фронт. До 1946 г. е военнопленник в САЩ. Преживяванията му като студент и войник проникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на националсоциализма и потъва във вътрешна емиграция, което намира израз в книгите му в пространни размишления и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц отдава силите си изцяло на писателското поприще.
Творчество
редактиранеХерман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след войната, след период на наложено мълчание и тежка екзистенциална криза. Сред най-ярките автори на това „поколение на оцелелите“, сред което личат имената на Волфганг Кьопен, Ханс Вернер Рихтер, Хайнрих Бьол и Алфред Андерш, свое място заема Херман Ленц.
Ленц започва като поет и публикува книга със стихове още през 1936 г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с повестта „Тихият дом“ (1947) и сборника с разкази „Двойният лик“ (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от „разстояние“. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в бягство от реалността.
Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение „Група 47“ творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта „Авантюристката“ (1952) и радионовелата „Момичето и враната“ (1957).
Едва романът „Руската дъга“ (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в Германия, е приет като безспорно „реалистично“ постижение, макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: „Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка.“ Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното „сюрреалистично“ светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа „Шпигелхюте“ (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си „Във вътрешния регион“ (1970).
Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите „Очите на един слуга“ (1964), „Кочияшът и художникът на гербове“ (1975) и „Дама и палач“ (1973), които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век, Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.
Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са автобиографичните романи с главен герой писателя Ойген Рап „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).
В памет на писателя през 1999 г. е учредена литературната награда „Херман Ленц“.
Библиография
редактиранеРазкази и новели
редактиране- Das stille Haus, 1947
- Das doppelte Gesicht, 1949
- Die Abenteurerin, 1952
- Nachmittag einer Dame, 1961
- Der Tintenfisch in der Garage, 1977
- Erinnerung an Eduard, 1981
- Der Letzte, 1984
- Der Käfer und andere Geschichten, 1989
- Jung und alt, 1989
- Hotel Memoria, 1990
- Schwarze Kutschen, 1990
- Jugendtage, 1993
- Zwei Frauen, 1994
- Feriengäste, 1997
- Die Schlangen haben samstags frei, 2002 (посмъртно)
Романи
редактиране- Der russische Regenbogen, 1959
- Spiegelhütte, 1962
- Die Augen eines Dieners, 1964
- Im inneren Bezirk, 1970
- Der Kutscher und der Wappenmaler, 1972
- Dame und Scharfrichter, 1973
- Die Begegnung, 1979
- Der innere Bezirk, Roman in drei Büchern (Nachmittag einer Dame – Im inneren Bezirk – Constantinsallee), 1980
Романи за Ойген Рап
редактиране- Verlassene Zimmer, 1966
- Andere Tage, 1968
- Neue Zeit, 1975
- Tagebuch vom Überleben und Leben, 1978
- Ein Fremdling, 1983
- Der Wanderer, 1986
- Seltsamer Abschied, 1988 (Странна раздяла)
- Herbstlicht, 1992
- Freunde, 1997
Стихотворения
редактиране- Gedichte, 1936
- Wie die Zeit vergeht, 1977
- Zeitlebens. Gedichte 1934 – 1980, 1981
- Zu Fuss, 1987
- Rosen und Spatzen, 1991
- Vielleicht lebst du weiter im Stein, 2003
Награди и отличия
редактиране- 1962: Ostdeutscher Literaturpreis
- 1974: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
- 1975: Ordentliches Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste
- 1976: Verleihung des Titels „Professor“ durch den Ministerpräsidenten des Landes Baden-Württemberg
- 1978: „Награда Георг Бюхнер“
- 1980: Bayerischer Verdienstorden
- 1981: „Награда Франц Набл“
- 1981: „Награда Вилхелм Раабе“
- 1983: „Награда Готфрид Келер“
- 1983: Verdienstmedaille des Landes Baden-Württemberg
- 1984: „Голям Федерален орден за заслуги“
- 1985: Officier de l’Ordre des Arts et des Lettres
- 1986: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
- 1987: „Награда Петрарка“
- 1987: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
- 1990: Ernennung zum korrespondierenden Mitglied des Adalbert-Stifter-Instituts des Landes Österreich und Oberösterreich
- 1991: Bayerischer Literaturpreis
- 1993: München leuchtet-Medaille
- 1993: Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
- 1995: „Награда Жан Паул“
- 1995: „Мюнхенска литературна награда“
- 1998: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
Източници
редактиране- Тази съдържа материал, използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Херман Ленц
- ((de)) Херман Ленц в Литературния портал Бавария
- ((de)) Херман Ленц в Die LYRIKwelt
- ((de)) Autorenporträt, Hermann Lenz beim Suhrkamp Verlag
- ((de)) Foto und Text von Hermann Lenz Архив на оригинала от 2013-03-18 в Wayback Machine. beim Hermann-Lenz-Preis
- ((de)) Hermann Lenz Personensuche