Отваря главното меню

Христос Прандунас

гръцки военен и революционер

Христос Франгиску Прандунас или капитан Капсалис (на гръцки: Χρήστος Φραγκίσκου Πραντούνας, Καπετάν Καψάλης) е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]

Христос Прандунас
Χρήστος Πραντούνας
гръцки военен и революционер
Hristos Prandounas.jpg
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Христос Прандунас е роден през 1873 година в Лехена, Гърция, където баща му Франгискос е мирови съдия. Баща му е от Наксос, а майка му - от Месолонги, като е потомка на героя от Гръцката война за независимост Христос Капсалис.[1] Завършва гимназия в Кардица, където е преместен баща му. В 1891 година започва да учи в Медицинското училище в Атина. В 1892 година постъпва на служба в кавалерията, където служи десет години. В 1897 година участва в Гръцко-турската война като сержант от кавалерията, а на следващата година полага изпитите на Подофицерското училище. След три години обучение завършва като втори лейтенант (антипилархос), а по-късно завършва и Медицинското училище.[2]

В 1905 година Атинският македонски комитет чрез солунското гръцко консулство израща Прандунас в Мая даг като офталмолог. В голямото турско село Прандунас лекува безплатно и бързо печели доверието на местните първенци. Същевременно действа като агент на гръцкото четническо движение. През октомври 1905 година четата на Георгиос Какулидис попада в засада и е разбита, а Какулидис заловен. На негово място през ноември 1905 година за главен гръцки капитан в райно на Ениджевардарското езеро е назначен Прандунас. Четата му се състои от 18 души и сержанта от конницата Тамвакис и действа от езерото до Паяк. На 11 декември 1905 година обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село Аларе, на брега на езерото. Българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска.[2] По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени.[3] Прандунас е ранен в боя.[4]

Според току-що пристигналия в района на езерото Панайотис Пападзанетеас през април 1906 година Прандунас получава задача да пресече пътя Енидже Вардар - Бер. Българска чета му прави засада на 21 април в местността Дълбина и Прандунас е убит.[3][5] Според офицера от солунското гръцко консулство Димитриос Какавос, отговарящ за връзките с райноа на Ениджевардарското езеро, обаче „покойният Капсалис, силно потиснат от пасивното чакане в Ениджевардарското езеро и искащ да покаже жизненост в действията си, започна офанзива срещу вражеска колиба. Ръководител на това предприятие и изправен на първата щурмова лодка Капсалис пръв привлича вражеския огън и веднага е убит, а другите мъже се оттеглят и така изоставят ценния си водач.“ Командването е поето от Стерьос Даутис.[3]

Пнадунас първоначално е погребан в Неохори, а по-късно останските му, за да не бъдат оскверени от българи, са преместени в малка църквичка край Гара Гида. След като района попада в Гърция след Балканските войни, останките му са пренесени в Атина. В 1929 година костите му са поставени в малка църква на 6-та военна болница. В Солун и Атина има кръстени на него улици. На Наксос, в центъра на Лехена и в Куфалово има негови бюстове.[6]

Гоно Йотов описва събитията около смъртта му и след това:

... гръцките сили в блатото получиха голям удар, когато български куршуми убиха един от най-чистите и най-войствени капитани - Капсалис Прадунас. Починалият Капсалис беше тръгнал да се връща в Гърция, но за негова зла съдба срещна на пътя си съединените чети на българите Лука и Апостол и така загина. Всички ние веднага тръгнахме на борба срещу противниците ни и в резултат убихме четирима комитаджии - 2 от Куфалово, 1 от Баровица и 1 от Корнишор. След смъртта на Капсалис шеф стана Матапас.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 190. (на гръцки)
  2. а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 191. (на гръцки)
  3. а б в Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 192. (на гръцки)
  4. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 27 февруари 2013 г..
  5. Πραντούνας Χρήστος от сайта pandektis.ekt.gr
  6. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 193. (на гръцки)
  7. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 91.