Отваря главното меню

Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.

Христо Даново
Кметство Христо Даново
Кметство Христо Даново
Общи данни
Население 1593 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,029 km²
Надм. височина 701 m
Пощ. код 4339
Тел. код 031397
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 77462
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Христо Даново
Иван Деянов
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.

ИсторияРедактиране

До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[1]

Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия), поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.

РелигииРедактиране

Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.

ЗабележителностиРедактиране

На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.

На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците, по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.

До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“. С едно от последните съхранени находища на черен бор.[2]

Над селото се намира и пещера „Маазата“.[3]

Селото се намира в близост до национален паркЦентрален Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“ .

„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.

В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.

Не далеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.

В края на месец юли се провежда и празника на селото, отново с танцови състави, музика, гости.

От 2016 година се провежда, традиционния празник „Джамали в Текията“, той се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на Февруари или до средата на март. На него се канят различни, кукерски, певчески и танцови групи.

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
  2. Поддържан резерват „Чамджа“
  3. Пещерите в България : Информация за Маазата