Христо Даново
Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.
| Христо Даново | |
 Кметство Христо Даново | |
  Христо Даново  Христо Даново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1732 души[1] (15 март 2024 г.) 34,6 души/km² |
| Землище | 50,029 km² |
| Надм. височина | 701 m |
| Пощ. код | 4339 |
| Тел. код | 031397 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 77462 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Севдалин Янков (ГЕРБ) |
| Христо Даново в Общомедия | |
География редактиране
Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.
История редактиране
До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[2]
Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия) поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.
Обществени институции редактиране
Основно училище "Генерал Карцов" редактиране
Просветното дело в с. Христо Даново започва в през1887година, когато Евтим Радославов, родом от град Сопот, човек интелигентен и образован, обзавежда в собствената си къща училищна стая и сам купува необходимите училищни помагала и пособия. Тогавашното Министерство на Народното Просвещение разрешава откриването на училище в този частен дом. Първият учител в него се казва Павли Кантимирев.[3]
Народно читалище "Пробуда-1927 г." редактиране
Читалището е основано през 1927 г. по инициатива на учителя Калчо Хаджиминев. Читалищната сграда е общинска собственост, дадена за безвъзмездно ползване. В сградата се помещават Поща, Кметство, Пенсионерски клуб. Към читалището има: Кукерски състав "Текия", Детски състав за модерни танци, Детски народен състав.[4]
Забележителности редактиране
На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.
На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.
До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.[5]
Над селото се намира и пещера Маазата.[6]
Селото се намира в близост до национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.
„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.
В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.
Недалеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.
Религии редактиране
Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.
Редовни събития редактиране
Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 година се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.
Личности редактиране
- Румен Родопски, народен певец
Други редактиране
Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
-
Нови къщи в Христо Даново -
Стара къща в Христо Даново -
Улица в Христо Даново -
Църквата, построена от Недко Несторов.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
- ↑ Основно училище "Генерал Карцов"
- ↑ Регистър на народните читалища
- ↑ Поддържан резерват „Чамджа“
- ↑ Пещерите в България : Информация за Маазата