Христо Даново

българско село

Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.

Христо Даново
Кметство Христо Даново
Кметство Христо Даново
Общи данни
Население 1593 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,029 km²
Надм. височина 701 m
Пощ. код 4339
Тел. код 031397
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 77462
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(ГЕРБ (СДС))
Кметство
   кмет
Христо Даново
Иван Деянов
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.

ИсторияРедактиране

До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[1]

Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия), поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.

РелигииРедактиране

Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.

ЗабележителностиРедактиране

На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.

На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците, по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.

До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“. С едно от последните съхранени находища на черен бор.[2]

Над селото се намира и пещера „Маазата“.[3]

Селото се намира в близост до национален паркЦентрален Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.

„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.

В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.

Не далеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.

В края на месец юли се провежда и празника на селото, отново с танцови състави, музика, гости.

От 2016 година се провежда, традиционния празник „Джамали в Текията“, той се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари или до средата на март. На него се канят различни, кукерски, певчески и танцови групи.

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
  2. Поддържан резерват „Чамджа“
  3. Пещерите в България : Информация за Маазата