Христо Нейков Койчев е български и руски военен деец, поручик от българската армия и генерал-майор от руската.

Христо Койчев
български и руски военен деец
Роден
Починал
3 октомври 1917 г. (54 г.)
Учил вНационален военен университет
НаградиОрден „Свети Станислав“ II степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Орден „Свети Станислав“
орден „Света Анна“
орден на свети Владимир

Биография редактиране

Роден е на 20 януари 1863 г. в Дряново. Ориентира се към военното поприще. Завършва Военното училище в София (1883). Служи в 1-ви артилерийски полк (1883) и 8-и пехотен полк (1886). Уволнява се с военно звание поручик през 1887 г.

Същата година постъпва в Руската императорска армия. Служи в 15-а артилерийска бригада. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1894). Продължава службата в Одеския военен окръг (1894), Зегържката крепост (1896), старши адютант в щаба на 6-и армейски корпус (1898), Семиреченска област (1900), Туркестански военен окръг (1900), Пограничната стража (1901). Командир на 75-и севастополски пехотен полк (1908), 2-ра бригада на 48-а пехотна дивизия (1913) и на 9-а пехотна дивизия. Генерал-майор от 1913 г.

С цел повишаване на квалификацията е нужно капитан Койчев да отбие едногодишна служба като командир на рота, което той прави в периода от 20 октомври 1897 до 20 октомври 1898 година.

Участва в Първата световна война като командир на бригада, началник-щаб на 8-а сибирска стрелкова дивизия (1916) и 17-а сибирска стрелкова дивизия (1917). Проявява се в боевете в Полша. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и Златно оръжие „За храброст“ (1915). На 20 юли 1915 година е отчислен от длъжност и приведен в резерв при щаба на Минския военен окръг.

Самоубива се на 3 октомври 1917 г. оставяйки бележка „Изгубих надежда в светлото бъдеще на Русия“. Погребан е във военния участък на новото (второто) християнско гробище в Одеса.

Военни звания редактиране

  • Юнкер (28 август 1881)
  • Подпоручик (30 август 1883)
  • Поручик (14 февруари 1887)
  • Подпоручик от Руската армия (30 август 1885, старшинство)
  • Поручик от Руската армия (30 август 1889, старшинство)
  • Щабс-капитан от Руската армия (18 май 1894)
  • Капитан от Руската армия (24 март 1896)
  • Подполковник от Руската армия (9 април 1903)
  • Полковник от Руската армия, за отличие (28 март 1904)
  • Генерал-майор от Руската армия, за отличие (27 септември 1913)

Заемани длъжности редактиране

Българска армия редактиране

Руска армия редактиране

  • Началник на строеви отдел в щаба на Зегржката крепост (8 януари 1896 – 5 май 1898)
  • Командир на рота Санктпетербургския полк (20 октомври 1897 – 20 октомври 1898)
  • Старши адютант в щаба на 6 армейски корпус (6 май 1898 – 9 април 1900)
  • Щабен офицер за особени поръчки при командващия войските на Семиреченска област (9 април 4 – 21 август 1900)
  • Старши адютант в щаба на туркестанския военен окръг (21 август 1900 – 23 ноември 1901)
  • Началник-щаб на 7 окръг на отделния корпус на Пограничната стража (23 ноември 1901 – 8 май 1908)
  • Командир на 75 севастополски пехотен полк от Руската армия (8 май 1908 – 27 септември 1913)
  • Командир на 2-ра бригада от 48 пехотна дивизия на Руската армия (от 27 септември 1913)
  • Командир на бригада от 9 пехотна дивизия (от 19 април 1915)
  • Началник-щаб на 17 стрелкова сибирска дивизия (от 9 август 1916)
  • Началник на 17 стрелкова сибирска дивизия (от 7 февруари 1917)

Награди редактиране

  • Орден „Св. Станислав“ III степен (1900)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен (1905)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1908)
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен (4 март 1912)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (8 април 1913)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен с мечове (3 март 1915)
  • Орден „Св. Георги“ IV степен (24 април 1915)
  • Златно оръжие „За храброст“ (10 ноември 1915)

Бележки редактиране


Използвана литература редактиране

Външни препратки редактиране