Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тенчев.

Христо Гоцев Тенчев или Тенчов е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Тенчов
български лекар и революционер
Роден
Починал
1953 г. (80 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия

БиографияРедактиране

Роден е в Кукуш през 1872 година в семейството на търговеца Гоце Тенчов (1850—1885), убит при пътуване в 1885 година.[1] Брат е на Иван Тенчев - aптекар и Димитър Тенчев – зъболекар, които са членове на ВМОРО.

Тенчов учи в Кукуш, след това в 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Учи медицина в Нанси, след това в Сорбоната в Париж, където завършва през януари 1901 година,[3] връща се в Солун и работи като лекар. Назначен е за екзархийски лекар и остава такъв до 1912 година.[1]

Влиза във ВМОРО и лекува много ранени български четници.[1] На Серския окръжен конгрес от 1905 година е избран за председател на Солунския окръжен комитет. Държи с брат си Иван аптека в Солун и там заедно оказват първа помощ на Яне Сандански при два от атентатите извършени срещу него след Младотурската революция.[4] След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е включен в ръководството ѝ.

Д-р Христо Тенчов напуска Солун през Междусъюзническата война през 1913 г. и временно пребивава в София. През Първата световна война е мобилизиран в Дедеагач. След това окончателно се премества в София заедно с жена си и трите си деца, където практикува медицина до смъртта си през 1953 г.[5] През 1944 година подписва т.нар. Апел към македонците в България. Баща е на доктор Гоце Тенчов.

БележкиРедактиране

  1. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 100.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  4. Крум Благов - 50-те най-големи атентата в българската история, 27. Убийството на Яне Сандански.
  5. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 101.