Христо Тенчов (лекар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тенчев.
Христо Гоцев Тенчов или Тенчев е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Христо Тенчов | |
| български лекар и революционер | |
 Христо Тенчов и семейството му | |
| Роден |
22 февруари 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Христо Тенчов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в българския южномакедонски град Кукуш през 1872 година в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883 [1] или 1885 година[2]). Христо е най-големият брат на Иван Тенчов – aптекар, и Димитър (Мито) Тенчов – зъболекар, когото издържа да следва също във Франция, и двамата членове на ВМОРО; най-малкият му брат е Кирил Тенчов, завършил финанси.[2]
Тенчов учи в Кукуш, след това в 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи медицина в Нанси, след това в Сорбоната в Париж, където завършва през януари 1901 година,[4] връща се в Солун и работи като лекар. Назначен е за екзархийски лекар и остава такъв до 1912 година. Като училищен лекар обслужва и пансионите в двете гимназии до 1911 година, а през 1911 г. е назначен за лекар на пансиона в педагогическото училище. Обслужва и болни извън града, често е викан за консултации по тежки случаи заедно с лекари чужденци в града.[2]
Влиза във ВМОРО и лекува много ранени български четници.[2] На Серския окръжен конгрес от 1905 година е избран за председател на Солунския окръжен комитет. Държи аптека в Солун и там оказва първа помощ на Яне Сандански при два от атентатите, извършени срещу него след Младотурската революция – при първото нападение, на 4 септември (стар стил) 1908 г., докторът след оказаната помощ го настанява в Италианската болница, при второто нападение, на 14 август 1909 г., изважда куршума, попаднал близо до сърцето, и отново го отвежда в същата болница.[5] След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е включен в ръководството ѝ.
Владее свободно старотурски, арабски, латински, френски, английски, немски, турски и руски език.[6]
Доктор Христо Тенчов напуска Солун през Междусъюзническата война през 1913 г. и временно пребивава в София. През Първата световна война е мобилизиран в Дедеагач. След това окончателно се премества в София заедно с жена си и трите си деца, където практикува медицина до смъртта си през 1953 г. [7][6] През 1944 година подписва т.нар. Апел към македонците в България. Баща е на доктор Гоце Тенчов.
Родословие
редактиране| Тенчо Георгиев (1812 - 1884) | Марча (Мария) Станишева (1825 - 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1850 - 1883) | Христо Тенчов (1867 - ?) | Тинка Далчева (1852 - ?) | Атанас Далчев | Ташка Данилчева | София Ярцева (1862 - ?) | Петруш Ярцев (1857 - 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атина Николова | Христо Тенчов (1872 - 1953) | Димитър Тенчов (1878 - ?) | Иван Тенчов (1875 - 1909) | Кирил Тенчов (около 1881 - ?) | Олга Бичева (1896 - ?) | Кирил Данилчев | Йордан Ярцев (1885 - 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1906 - 1960) | Димитър Бояджиев (1913 - 2007) | Лиляна Данилчева (1917 - 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1935 - 2000) | Борис Тенчов (р. 1946) | Петър Бояджиев (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 27 – 29.
- ↑ а б в г Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 100–101.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Крум Благов - 50-те най-големи атентата в българската история, 27. Убийството на Яне Сандански Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine..
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 101.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 462.