Хромио
Хромио или Сфилци (на гръцки: Χρώμιο, катаревуса: Χρώμιον, Хромион, до 1927 г.: Σφίλτσι, Сфилци[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Хромио са регистрирани 185 души.
|
Хромио Χρώμιο |
|
|---|---|
| — село — | |
 Музей на Македонската борба в Хромио |
|
  Хромио  Хромио  Хромио |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 185 души (2001) |
| Пощенски код | 50004 |
| Телефонен код | +30 24610 |
ГеографияРедактиране
Хромио е разположено на около 33 километра югозападно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос). На запад граничи с гревенското село Варис.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Йордан Заимов също смята, че името Σφίλτσι има българска етимология, но произлиза от Вилци < Билци от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις.[2]
В Османската империяРедактиране
В края на ХІХ век Сфилци е гръцко християнско село в югозападната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Сфилта (Сфилци) има 252 гърци.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Сфилци (Σφίλτσι) живеят 275 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сфилта (Сфилци) (Sfilta Sfiltzi) има 230 гърци.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.
През 1927 името на селото е сменено на Хромион (на гръцки така се назовава металът хром).
На 4 километра северно от селото в планината Червена гора (Вуринос) около 1995 година е отворен голям „Музей на македонската борба“, посветен на гръцките усилия за присъединяване на Южна Македония. Основата на музейния комплекс е възстановената църква „Свети Николай“ (1859 г.). Тя е свързана с гръцко въстаническо движение от 1878 година. В нея на 18 февруари така нареченото Временно правителство на Елимия прокламира освобождането на района.
Реставрираната църква „Свети Николай“ от Музея на македонската борба
Музеят на македонската борба
Музеят на македонската борба
- Преброявания
- 1913 – 242 жители[6]
- 1991 – 239 жители
- 1991 – 277 жители
- 2001 – 185 жители
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31