Хромио
Хромио или Сфилци (на гръцки: Χρώμιο, катаревуса: Χρώμιον, Хромион, до 1927 г.: Σφίλτσι, Сфилци[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Хромио са регистрирани 185 души.
Хромио Χρώμιο | |
— село — | |
Музей на Македонската борба в Хромио | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Кожани |
Надм. височина | 640 m |
Население | 99 души (2021 г.) |
География
редактиранеХромио е разположено на около 33 километра югозападно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос). На запад граничи с гревенското село Варис.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е личното име Свила. Сравнимо е село Свелинос в Сярско.[2]
Йордан Заимов също смята, че името Σφίλτσι има българска етимология, но произлиза от Вилци < Билци от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις.[3]
В Османската империя
редактиранеВ края на ХІХ век Сфилци е гръцко християнско село в югозападната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Сфилта (Сфилци) има 252 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сфилта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 46 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Сфилци (Σφίλτσι) живеят 275 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сфилта (Сфилци) (Sfilta Sfiltzi) има 230 гърци.[7]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.
През 1927 името на селото е сменено на Хромион (на гръцки така се назовава металът хром).
На 4 километра северно от селото в планината Червена гора (Вуринос) около 1995 година е отворен голям „Музей на македонската борба“, посветен на гръцките усилия за присъединяване на Южна Македония. Основата на музейния комплекс е възстановената църква „Свети Николай“ (1859 г.). Тя е свързана с гръцко въстаническо движение от 1878 година. В нея на 18 февруари така нареченото Временно правителство на Елимия прокламира освобождането на района.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Паликатно[8] | Παλικάτνο | Хамиломата | Χαμηλώματα[9] | местност в Червена гора на СЗ от Хромио[8] |
- Преброявания
- 1913 – 242 жители[10]
- 1991 – 239 жители
- 1991 – 277 жители
- 2001 – 185 жители
-
Реставрираната църква „Свети Николай“ от Музея на македонската борба
-
Музеят на македонската борба
-
Музеят на македонската борба
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187 – 188.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012