Хрупищани
Хрупищани (единствено число хрупищанец/хрупищанка, на гръцки: Αργίτες, Αργείτες, Аргитес) са жителите на град Хрупища (Аргос Орестико), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Хрупища
редактиранеА — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Антон Григоров Стоянов (24 август 1909 – ?), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет- Аргир П. Димитров, български революционер
- Атанас и Димитър Костанидови, братя, взели участие в Първата световна война[1]
- Борис Хр. Бацелов (Бацълов) (1882 – 1903), български революционер, възпитаник на Битолската българска гимназия, загинал в четата на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание в Кономладската планина[2][3]
- Въстан Николов Чкоев (или Чокоев, или Шкоев), български комунист, син на Никола Шкоев
- Георги Драшков (1887 – ?), деец на ВМОРО, опълченец от Македоно-одринското опълчение
Дамянос Дойкос (1922 - 2011), гръцки богослов и историк- Димитър Стасов (загинал при Драмче), Щерьо Куличев, Янаки Кольов, Лазар Милиовчев и Станчо Костадинов, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[4]
- Димитрис Долис (р. 1956), гръцки политик
- Димитър Костов (? – 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Осма костурска дружина, убит през Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[5]
- Димитър Щерев Василев (1873 - след 1943), деец на ВМОК
Думитру Фунда (1916 – 1999), румънски инженер и политик
- Евангелос Спанос, участник в Гръцката война за независимост
- Еврипидис Писиотис (1907 - 1981), гръцки политик
- Йоан Спанос (1870 – 1953), гръцки духовник и андартски деец
- Кръстьо Мишайков (1891/1892 – 1914), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Кръстьо Янков (1892 - ?), български офицер, взел участие в Първата световна война
- Кръсто Янакиев, български революционер от „Охрана“[6]
- Кузман Андонов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, завърнал се от Америка, опълченец от Първа рота на Шеста охридска дружина, убит през Междусъюзническата война на връх Редки буки на 18 юни 1913 година.[7][8]
- Левтер Атанасов (1881 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение от Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Мария Спану, участничка в Гръцката война за независимост
- Матилда Караджиу Мариоцяну (1927 – 2009), румънска лингвистка, академик
Минчо Фотев (1922 - 1987), гръцки комунистически деец
- Наум Спанос (1872 – 1955), гръцки андартски капитан
- Никола Балючев, български революционер
- Никола Бацълов (Бацелов), български търговец с образование II клас, опълченец от Македоно-одринското опълчение, 22-годишен, служил в четата на Яким Траянов, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, убит през Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[10]
- Никола Костов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Единадесета сярска дружина[11]
- Никола Паскалев, български революционер от ВМОРО
- Никола Шкоев, виден деец на българската партия в града в началото на XX век
- Николае Пасиота (1860 – 1940), румънски инженер
- Нина Рапи, гръцка писателка и драматуржка
- Николаос Тотонидис (р. 1962), гръцки политик
- Павел Христов (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Шеста охридска дружина[12]
- Панайот Михайлов, български революционер
- Паскал Стружев (1913 – 1987), български художник
Патрона Халил (около 1690 – 1730), албански яничарин, предводител на въстание в Цариград
- Сребрен Янакиев (1898 - 1928), български общественик и революционер
- Стерьос Спанос, участник в Гръцката война за независимост
- Тодор Христов (1873 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Шеста охридска дружина[13]
- Тома Караджиу (1925 – 1977), виден румънски актьор
- Филип Миша, лекар, депутат в Османския парламент
- Хараламби Попхристов Димитров, български офицер, взел участие в Първата световна война[14]
- Щерю Бацелов, български революционер
- Янаки Паскалев (1863 – 1933), български революционер, деец на българската партия в Хрупища заедно с брат си Никола, председател на Ксантийския революционен комитет
- Яни Драшков (1831 - 1921), виден деец на българската партия в града в началото на XX век
Починали в Хрупища
редактиранеА — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
- Марко Маркулис, новомъченик от XVI век
- Петрос Кирязис (1878 - 1925), гръцки просветен деец и поет[15]
- Христо Димитров, преселник в Хрупища, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
- Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
Свързани с Хрупища
редактиранеА — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
- Димитър Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
- Васил Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
- Георги Бабулев (? - 1900), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
- Георги Христов (1876 – 1964), български революционер, общественик, краевед
- Джета Караджиу (1929 – 2018), румънска скулпторка
- Йоанис Захос (1867 – 1964), гръцки лекар и политик
- Кирязо Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
- Костадин (Дине) Василев Кираджията и синовете му братя Кираджиеви: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. чили от Синсинати.[16]
- Михаил Типадис (1862 – 1951), лекар и политик в Хрупища[17]
- Никола Сикавичовски, български общественик и революционер
- Сидо Атанасов, преселник в Хрупища от Брещени, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[18]
- Типо и Христо Янакиеви (? – 1913), преселници в Хрупища от Изглибе, видни дейци на българската партия в града в началото на XX век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? – 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[19]
- Христо Димитров, преселник в Хрупища от Желин, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
- Янаки Сикавичовски, български общественик и революционер
- Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища
- Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
- Янулис Дзимас (около 1865 – 1917), гръцки лекар и андартски деец в Хрупища
Бележки
редактиране- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 64, 66.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 135 – 136.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 146 – 148.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 371.
- ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 80.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148.
- ↑ Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)[неработеща препратка]
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107, 128.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 132.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 121 – 122.