Отваря главното меню

Ѝзглибе (на гръцки: Πορειά или Ποριά, Пория, до 1926 Ίζλιμπι, Излиби или Ίσγκλιμπι, Изглиби[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 457 жители.

Изглибе
Πορειά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 680 m
Население 457 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 8 километра югозападно от демовия център Костур.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Изгибли с 16 християнски семейства и 3 мюсюлмански.[2]

В църквата „Света Параскева“ в селото има ценни фрески от XIX век.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изглибе има 168 жители българи християни.[4] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

В началото на XX век цялото население на Изглибе е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Същата година турските власти не допускат учителя Мих. Типов от Олища да отвори българско училище в селото.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско със 150 жители българи[9] и екзархийско.[10] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[11] На 4 февруари 1908 година селото е нападнато от четите на Лазар Апостолов и Никос Андрианакис.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Изглибе преди Балканската война има 40 български къщи.[13]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година Изглибе попада в Гърция след Балканската война. През 1926 година селото е прекръстено на Пория, в превод ход. Между двете световни войни част от жителите на селото се изселва в България. Някои изглибчани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[14] През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет.[15] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 15 жители на Изглибе са убити, а 8 семейства и няколко отделни души се изселват в социалистическите страни. В Изглибе са заселени бежански семейства от по-бедните околни планински села.[16] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[17]

Преброявания
  • 1913 – 218 души
  • 1920 – 177 души
  • 1928 – 206 души
  • 1940 – 271 души
  • 1951 – 188 души
  • 1961 – 208 души
  • 1971 – 220 души
  • 1981 – 241 души
  • 1991 – 335 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Изглибе
  •   Братя Типо и Христо Янакиеви (? – 1913), преселници в Хрупища, видни дейци на българската партия в града в началото на XX век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? – 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[18]
  •   Насе Кондовски (р. 1946), университетски професор от Северна Македония
  •   Никола Павловски (р. 1939), архитект от Северна Македония

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ίζγλιμπι - Ποριά
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, р. 110.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/60194/1612 π.ε./2-6-1997 - ΦΕΚ 579/Β/14-7-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 януари 2015.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 266.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  7. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria.
  10. Ίσγκλιμπι
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 220.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζε και Ι
  13. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  14. Официален сайт на бившия дем Каламбаки
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria.
  18. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 121 – 122.