Уикипедия

Изглибе

селище в Гърция, Западна Македония

Ѝзглибе (на гръцки: Πορειά или Ποριά, Пория, до 1926 година Ίζλιμπι, Излиби или Ίσγκλιμπι, Изглиби[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Изглибе
Πορειά
— село —
Гърция
40.4872° с. ш. 21.2119° и. д.
Изглибе
Западна Македония
40.4872° с. ш. 21.2119° и. д.
Изглибе
Костурско
40.4872° с. ш. 21.2119° и. д.
Изглибе
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина680[1] m
Население409 души (2021 г.)
Демонимизглибчани

География редактиране

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 8 километра югозападно от демовия център Костур.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Изгибли с 16 християнски семейства и 3 мюсюлмански.[3]

В църквата „Света Параскева“ в селото има ценни фрески от XIX век.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изглибе има 168 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Изглибе е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 32 къщи.[6]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В началото на XX век цялото население на Изглибе е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителя Мих. Типов от Олища да отвори българско училище в селото.[9] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско със 150 жители българи[11] и екзархийско.[12] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[13] На 4 февруари 1908 година селото е нападнато от четите на Лазар Апостолов и Никос Андрианакис.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Изглибе преди Балканската война има 40 български къщи.[15]

 
Реклама на Първа българска сладкарница „Хоум Мейд Кенди Къмпани“ на Андон Атанасов и Христо Костов от Изглибе, Костурско, емигранти в Сейнт Луис, вестник „Народен глас“

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Изглеби е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция редактиране

В 1912 година Изглибе попада в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Излгиби има 20 къщи славяни християни.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Пория, в превод ход. Между двете световни войни част от жителите на селото се изселва в България.[18] Някои изглибчани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[19] През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет.[20]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 15 жители на Изглибе са убити, а 8 семейства и няколко отделни души се изселват в социалистическите страни. В Изглибе са заселени бежански семейства от по-бедните околни планински села.[18] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[21]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 218[18] 177[18] 206[18] 271[18] 188[18] 208[18] 220[18] 241[18] 335[18] 457 512

Личности редактиране

 
Урания Пировска-Юрукова
Родени в Изглибе
  •   Братя Типо и Христо Янакиеви (? – 1913), преселници в Хрупища, видни дейци на българската партия в града в началото на XX век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? – 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[22]
  •   Насе Кондовски (р. 1946), северномакедонски университетски професор
  •   Никола Павловски (р. 1939), северномакедонски архитект
  •   Урания Юрукова (1926 – 2012), участничка в Гръцката гражданска война, комисар на чета, активистка на Антифашисткия фронт на жените, войник на Демократичната армия на Гърция, 1949 г.
Свързани с Изглибе
  •   Урания Пировска, северномакедонска активистка за човешки права, по произход от Изглибе

Бележки редактиране

  1. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/60194/1612 π.ε./2-6-1997 - ΦΕΚ 579/Β/14-7-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-01-09. Посетен на 9 януари 2015.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  9. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. ↑ Ίσγκλιμπι[неработеща препратка]
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζε και Ι
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Официален сайт на бившия дем Каламбаки, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен на 27 ноември 2008 
  20. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 121 – 122.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Изглибе&oldid=12127676“.