Гази Хюсрев бей или Гази Хюсрев бег (на османски турски: غازى خسرو بیگ; на турски: Gazi Hüsrev Bey) е османски бей от XVI век, ефективен военен стратег и голям благодетел на Сараево, столицата на днешна Босна и Херцеговина.

Хюсрев бей
غازى خسرو بیگ
османски военачалник
Хюсрев бей по време на Мохачката битка, илюстрация от Сюлейманнаме, XVI век
Хюсрев бей по време на Мохачката битка, илюстрация от Сюлейманнаме, XVI век
Роден
1480 г.
Починал
1541 г. (61 г.)
Мокро, Османска империя
ПогребанСараево, Босна и Херцеговина
Религияислям
Хюсрев бей в Общомедия

Завоевания редактиране

Роден е в Сяр в семейството на баща бошняк и майка туркиня, дъщеря на султан Баязид II. Хюсрев бей започва редица кампании от Босна срещу враговете на империята, които по това време са Венеция, Унгария и остатъците от босненското кралство. За по-малко от 3 години Хюсрев бей завладява крепостите Книн, Скрадин и Островица. На 15 септември 1521 година е назначен за босненски санджак бей и става един от най-доверените хора на султан Сюлейман I.

Хюсрев бей продължава със завоевателната си кампания и в 1525 година завладява последната босненска столица Яйце, както и важния град Баня Лука в Крайна. В ръцете на Хюсрев бей падат крепостите Гребен, Сокол, Езеро, Винац, Върбаски град, Ливач, Каматин, Бочац, Удбина, Врана, Модруч и Пожега.

Строежи редактиране

 
Тюрбето на Хюсрев бей в двора на неговата джамия в Сараево

Хюсрев бей превръща основания от Иса бей Исакович Сараево в истински град. Построява известната Гази Хюсрев бей джамия, Султанската джамия и много други джамии в града. Хюсрев бей строи и първата библиотека, медресе, училище за суфистка философия, часовникова кула и други важни обществени сгради.

Гази Хюсрев бей продължава да води битки до смъртта си през 1541 година по време на въстанието на аристокрацията на Черна гора. Той умира в малко черногорско село на име Мокро в Дробняци. Тялото му е отнесено в Сараево и погребано в тюрбе в двора на неговата джамия.[1]

Бележки редактиране

  1. Malcolm, Noel. Bosnia: A Short History. London, Papermac, 1996. ISBN 0-333-66215-6. с. 67 - 68.