Отваря главното меню

Царевец (област Велико Търново)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Ца̀ревец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Царевец
Панорамен изглед към Царевец
Панорамен изглед към Царевец
Общи данни
Население 1192 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 200 m
Пощ. код 5282
Тел. код 06329
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 78121
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Царевец
Генчо Генчев
(независим)
Царевец в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов. Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път, по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново.

През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав, с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.

Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.

Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри. [1]

В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“[2][3], до който има асфалтиран[4][5] общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.

Населението на село Царевец [6], наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.

ИсторияРедактиране

В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически[7] Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.

За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име. [8]

В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.

РелигииРедактиране

Доминираща религия в Царевец е православното християнство.

Обществени институцииРедактиране

Село Царевец е център на кметство Царевец[9] [10] В селото има пощенска станция[11]

Църквата „Света Троица“ в село Царевец, построена през 1894 г., действа само на големи религиозни празници. [12]

Читалище „Светлина – Царевец 1927“[13] [14] е действащо, регистрирано под № 1662 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.

Целодневната детска градина (ЦДГ) „Радост“ в село Царевец има филиали в селата Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово[15]

Редовни събитияРедактиране

Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.

На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.

През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“, читалище „Светлина – Царевец 1927“, община Свищов и кметство Царевец. Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно. [16]

ИзточнициРедактиране

  1. Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
  2. Свети места, Свищовски манастир „Покров Богородичен“
  3. Свищовски манастир „Покров Богородичен“ – Свищов
  4. Пътят до манастир „Покров Богородичен“ край Свищов вече е с нов асфалт
  5. Асфалтираха пътя до манастир „Покров Богородичен“ край село Царевец, Дарик Велико Търново, 4 юли 2018
  6. Справка за населението на с. Царевец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  7. Данните са от Таблица 11.2.2.1. Археологически обекти в община Свищов, номера 53 до 61 вкл., и от Таблица 11.2.3.1. Недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически в община Свищов, номера 98 до 102 вкл., на Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017
  8. За историята на село Царевец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка.
  9. Справка за събитията за кметство Царевец, общ. Свищов
  10. Административен регистър – Кметство Царевец, към 2019 г.
  11. Български пощи, пощенски станции, 5282 Царевец
  12. Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Св. Троица“, към 2019 г.
  13. Информационна карта 1662 към 2016 г., читалище „Светлина – Царевец 1927“
  14. Публичен регистър, Читалища, „Светлина – Царевец 1927“
  15. Наличието на ЦДГ „Радост“ в село Царевец е показано според данните в Таблица 6.3.1.1.1.Списък на образователните институции на територията на община Свищов към 2014 г. от Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017
  16. Фолклорен извор

Външни препраткиРедактиране

www.folklorenizvor.com