Горна Студена
Го̀рна Студѐна е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
| Горна Студена | |
|---|---|
  Горна Студена  Горна Студена | |
| Общи данни | |
| Население | 300 души[1] (15 септември 2022 г.) 7,89 души/km² |
| Землище | 38,048 km² |
| Надм. височина | 122 m |
| Пощ. код | 5294 |
| Тел. код | 06321 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 16393 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (независим) |
| Кметство – кмет | Горна Студена Лорета Костадинова (БСП) |
ГеографияРедактиране
МестоположениеРедактиране
Село Горна Студена се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км южно от Свищов. Съседни са му селата Овча могила – около 7 км на запад, Александрово – около 5 км на североизток, Масларево – около 9 км на изток, Караисен – около 4 км на юг. Селото попада в зона с умереноконтинентален климат.[2]
ТопографияРедактиране
Село Горна Студена е разположено върху равнинен, леко хълмист терен със слаб общ наклон на изток, към протичащата покрай селото река Студена. В близост до центъра, където надморската височина е около 96 м, минава от запад към изток отвеждащо валежните води на селото водосливно понижение.
До Горна Студена се пресичат два републикански пътя. Покрай южната му част минава в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад през Българене и Обнова за Плевен, а на изток – през Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. През селото минава в направление югозапад – североизток третокласен републикански път, който го свързва на юг през село Караисен с град Павликени, а на север през село Александрово – с общинския център Свищов.
НаселениеРедактиране
Населението на село Горна Студена [3], наброявало 2232 души към 1934 г., нараства до 2389 към 1946 г., след което постепенно намалява до 339 души към 2018 г.
ИсторияРедактиране
Античност и средновековиеРедактиране
Предполага се наличие още през I – IV век на римско селище на мястото на Горна Студена. [4]
Средновековно българско селище на това място и със същото име се споменава в турски документи от 1430 г. и 1618 г. [4][2]
Деветнадесети векРедактиране
Има спомен за кратковременни преселвания при епидемии по времето след Кримската война. [4]
ЕтносиРедактиране
Към средата на 19 век населението на Горна Студена е етнически смесено – турци и българи, като около 1870 г. при 100-тина турски къщи два пъти по-малко са българските. Преобладаването на турско население е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 век откупвачите на данъци[5] били предимно турци. След Освобождението повечето турци се изселват. [4]
УчилищеРедактиране
В селото е създадено през периода 1830 – 1840 г. килийно училище с редовни занятия от 1860 г. [2][4]
Освободителната война (1877 – 1878)Редактиране
Главна квартираРедактиране
По време на Освободителната война през Горна Студена минава – без да води сражения, руската армия и от август до октомври 1877 г. тук, в предоставената лятна двуетажна къща на търновския чорбаджия Хаджи Николѝ, е била Главната квартира на руското командване и императорската квартира на император Александър II. [2]
Освен император Александър II, тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, военният министър Милютин, граф Игнатиев и други видни личности. [6]
Военнополева болницаРедактиране
1878%D0%B3%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F_e1t3.jpg)
На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки, където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери.[6]
Братска могилаРедактиране
В средната част на селото е Братската могила – гробище, където са погребани над 3000 войници и офицери. Впоследствие Братската могила е превърната в парк.[6] Местността е известна под името „Руските гробища“.[7]
ЦъркваРедактиране
Строежът на църквата „Свети Димитър“ е бил започнат през 1875 г. и тя е била почти построена от уста Генчо от Трявна, когато главната квартира на руската армия се е настанила в Горна Студена. Понеже църквата не е била действаща, а руските войници са извършвали молебените си в „полева̀“ църква, по нареждане на императора тя е довършена и освещаването ѝ е направено в негово присъствие. Той е подарил сребърна икона „Свети Димитър" и 6 камбани, които са специално поръчани в град Красноярск за Горна Студена, всяка с надпис: „На Горна Студена за спомен от императора". От шестте са останали 3 камбани, за още една се знае, че е в църквата „Света Троица" в Свищов, а останалите 2 са изчезнали по време на снимане на филми за войната. [6]
ЧиталищеРедактиране
През 1897 г. е основано читалището „Просвещение“. [2]
Двадесети векРедактиране
Военноисторически музейРедактиране
През септември 1907 г. в къщата на Хаджи Николѝ в Горна Студена, ползваната за Главна квартира от руското командване, е открит военно-исторически музей, отразяващ събития от Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.).[2] Музеят е създаван в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет „Цар Освободител Александър ІІ“. [8]
Училище „Братя Освободители“Редактиране
В периода 1942 – 1998 г. в село Горна Студена е съществувало и действало училище „Братя Освободители“ – основно училище до 1997 г., когато поради недостиг на ученици е преобразувано в начално училище[9][10], а през 1999 г. е закрито [11].
РелигииРедактиране
Изповядваната в село Горна Студена религия е православно християнство.
Обществени институцииРедактиране
Към 2019 г. село Горна Студена е център на кметство Горна Студена. [12][13]
Църквата „Свети Димитър“ е действаща само на големи религиозни празници. [14]
Читалище „Просвещение -1897“ е действащо (към 2019 г.), регистрирано е под № 2860 в Министерство на културата на Република България. [15][16]
В селото има пощенска станция. [17]
Културни и природни забележителностиРедактиране
На около 2 км западно от Горна Студена, вляво покрай пътя към село Българене се намира защитената местност Божурлу̀ка, обявена с цел да се опази намиращото се там находище на теснолистен божур. [18]
Редовни събитияРедактиране
Читалище „Просвещение -1897“ организира ежегодно: [19]
- на 2 май – Празник на божурите;
- през октомври – Регионален фестивал на руската песен „Пусть всегда будет солнце“;
- през ноември – Земляческа среща „Хубаво си, родно село“; традиционен празник на село Горна Студена.
ДругиРедактиране
Село Горна Студена е едно от населените места в България с име „Студена“[20], на които е наименуван нос Студена на остров Анвер (Anvers Island) в Антарктика.[21]
ЛичностиРедактиране
- Петър Матев – опълченец
Източници и бележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „България“, том 2, стр. 136, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ Справка за населението на с. Горна Студена, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ а б в г д За историята на село Горна Студена, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка.
- ↑ Виж и: Iltizam; Mültezim; Маликяне.
- ↑ а б в г Музей „Главна квартира на руската дунавска армия“ – село Горна Студена
- ↑ Портал Кмета.bg, „В България има 244 паметници на Освобождението“
- ↑ Исторически музей град Свищов – Музей Главна квартира на руската дунавска армия в село Горна Студена – 1877 г.
- ↑ Началното училище обхваща I – IV клас (виж Образование в България – Вид на училището, начално училище).
- ↑ Заповед № РД-14-88 от 29 август 1997 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 79 от 12.IX.1997 г.)
- ↑ Заповед № РД-14-95 от 11 октомври 1999 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 98 от 12.XI.1999 г.)
- ↑ Кметство Горна Студена
- ↑ Справка за събитията за кметство Горна Студена, общ. Свищов
- ↑ Църква „Свети Димитър“, село Горна Студена
- ↑ Детайлна информация за читалище „Просвещение -1897“
- ↑ Читалище „Просвещение“, село Горна Студена
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5294 Горна Студена
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България, Божурлука
- ↑ Община Свищов, Култура, архив на оригинала от 24 септември 2019, https://web.archive.org/web/20190924030836/http://www.svishtov.bg/culture.php, посетен на 2019-10-03
- ↑ Село Студена, община Перник, област Перник; село Студена, община Мадан, област Смолян; село Студена, община Свиленград, област Хасково; село Горна Студена; село Долна Студена.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point, Narrative.