Цариградски революционен комитет

Цариградският революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е основан от Димитър Ляпов в османската столица Цариград през 1894 година.[1]

Цариградски революционен комитет
Цариградският комитет на ВМОРО в 1903 г. с Никола Милев, Тома Бакрачев, Петър Тошев
Цариградският комитет на ВМОРО в 1903 г. с Никола Милев, Тома Бакрачев, Петър Тошев
Информация
Тип революционна организация
Основана 1894 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище Цариград, Османска империя
Официални езици български
Ръководител Димитър Ляпов

Комитетът се характеризира с относителната си автономия и поддържа тесни връзки както с ЦК на ВМОРО, така и с Върховния македонски комитет в София. Амбициозният Ляпов има претенции, комитетът в Цариград да бьде център на революционното движение, или поне да бъде със самостоятелен статут. Сред по-известните му членове са Симеон Радев, Владимир Робев, Никола Милев, Христо Шалдев, Никола Кокарев и други. Ляпов установява тесни контакти и с арменската националистическа организация Дашнакцютун и през арменската криза 1895-1896 година комитетът снабдява арменските революционери с бомби и динамит за акциите им в Цариград. По време на посещението на княз Фердинанд I в Цариград в 1896 година комитетът му връчва писмо, подкрепящо българските идеи за реформи в Македония и Одринско.[2] На Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 година Цариградският революционен комитет формално е включен в състава на Одринския революционен окръг. Във връзка с това решение, несъгласният Ляпов по-късно напуска Цариград и се включва в ръководствата на ВМОК в София. На неговото място е избран Никола Милев. Въпреки това през 1900 година, комитетът подкрепя финансирания от ВМОК план на гемиджиите за убийството на султан Абдул Хамид II и взривяването на „Отоман Банк“ в Цариград. След оттеглянето на Ляпов и провала на акцията на гемиджиите, комитетът постепенно запада.

Години по-късно дейци на ВМРО (обединена), сред които е и бившият гемиджия Павел Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и в Цариград и правят опит да създадат своя. Така през втората половина на 1927 година се създава нов революционен комитет в града, който обаче не успява да просъществува дълго,[3] поради факта, че между двете крила е постигнато помирение на Цариградската конференция през 1930 година.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Професор Никола Милев, Библиотека „Българска памет“, Автори Никола Милев, Цочо Билярски, Издател Синева, 2008, ISBN 954-9983-73-0, стр. 138.
  2. През 1895 година правителството на Стоилов се опитва да издейства реформи в Македония и Одринско, но е принудено да се откаже след острите реакции на Великите сили и Балканските си съседи.
  3. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 63.