Владимир Робев

български дипломат

Владимир Николов Робев е български просветен деец и дипломат.

Владимир Робев
български дипломат
Роден
1879 г.
Починал
1971 г. (92 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Владимир Робев в Общомедия

Биография

редактиране

Владимир Робев е роден в 1879 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния възрожденец Никола Робев. Учи в битолската прогимназия. Изпратен е заедно със Симеон Радев като способни ученици в Отоманския императорски лицей в Цариград Мектеб-и-Султание. В 1895 година на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Радев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев.[1] В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Робев, членуват Никола Милев, Симеон Радев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.[2]

След като завършва лицея в Цариград, Робев заедно с Радев заминава да учи право в Женевския университет. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. По-късно помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).[3][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение като детектив в 1-ва рота на 11-та Серска дружина. Награден е с орден „Св. Александър“ VI степен.[5]

По-късно минава на дипломатическа служба. В 1914 година е управляващ българската легация в Берлин.[6] Представител на България е в Смесената българо-гръцка комисия за бежанците.[7] Управляващ Българската легация в Полша (1925 – 1926) и пълномощен министър на България в Полша (1926 – 1933).[8] След това е пълномощен министър в Румъния.[9]

Почива в София в 1971 година.[10]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Апасия Робева
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 251.
  2. Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 253.
  3. Литературна мисъл, 2 – 4, БАН, 1991, стр. 102, 104.
  4. Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев: живот и дело: Сборник, Том 2, Анико, 2007, стр. 687.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596.
  6. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1995, стр. 24.
  7. Димитров, Георги Великов. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отоношения: 1919 – 1939 г., Издателство „Климент Охридски“, София, 1982, стр. 253.
  8. Българо-полски отношения, 1918 – 1944: документи и материали, том 1, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 162.
  9. Българите в Румъния. ХVII-ХХ в: Документи и материали, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1994, стр. 301.
  10. Парцел 90 // София помни. Посетен на 15 април 2018.