Централен съвет по измерванията

Централният съвет по измерванията (съкратено ЦСИ) е бивше държавно учреждение към Министерството на войната на България, натоварено с топографските и геодезическите измервания в периода 1933 – 1951 г.

Учредяване

Учреден е с чл. 1 от Закона за Централния съвет по измерванията в България. Законът е приет от Народното събрание по внесения от министъра на войната проект на 14 декември 1932 г. и е обнародван с Височайши указ № 23 в „Държавен вестник“, брой 246 от 2 февруари 1933 г.

Определената от закона задача на ЦСИ е „да ръководи измерителното дело в страната^[1] за постигане на съгласуване, единство и икономия“.

Съгласно чл. 2 от закона ЦСИ определя размера на измерителните работи, предприемани от министерствата, в зависимост от нуждата да се услужи на повече участващи в измерванията ведомства.

Състав

Централният съвет по измерванията се състои от:

главния директор на Географския институт;
по 1 компетентен представител на всяко министерство (без такива от Министерството на външните работи и изповеданията и Министерството на правосъдието);
1 представител на Националния комитет по геодезия и геофизика^[2];
1 представител на Инженерно-архитектурното дружество;
1 представител на Университета.

Функции

Централният съвет има следните функции:

съгласува нуждите на министерствата, за да се избегнат излишни разходи от повторни или недостатъчно точни измервания в една и съща област;
установява норми и издава наредби за методите, средствата, точността и др., с които се извършват разните видове измервания, за да бъдат те поставени на здрава, научна и практическа основа и да се използват от други служби, а когато е възможно – и за целите на кадастъра;
преценява и регистрира всички съществуващи измервания, за да се използват от разните служби и бъдещия кадастър;
държи сметка за инвентара от геодезически и други измерителни инструменти и го разпределя за използване между разните служби, за да се избегне, по възможност, закупуването на нов такъв, когато в другите служби има свободен.

Съветът има редовни събрания през март и декември и извънредни – според нуждите и по исканията на някои служби.

Ежегодно, по покана на бюрото на ЦСИ, представителите на министерствата представят писмени изложения за извършените през изтеклата година измервания и за възнамеряваните такива за предстоящата година. Тези изложения се разглеждат от съвета, който установява общия план на измерителните работи за предстоящия сезон^[3]. Съставеният доклад от резултатите от извършените работи и проектите за работите през следващата година се представят чрез министъра на войната за одобрение от 'Министерския съвет^[4].

Централният съвет издава годишник, в който се публикуват и наредбите относно методите за извършване на измерванията, допустимите грешки и др. Канцеларската работа на ЦСИ се извършва от длъжностни лица на Географския институт и в негово помещение.

Одобреният от Министерския съвет^[5] Правилник за прилагане на Закона за Централния съвет по измерванията в България е обнародван в „Държавен вестник“, брой 131 от 16 юни 1936 г.

Отмяна

Законът за Централния съвет по измерванията в България е отменен по силата на Закона за отменяване на всички закони, издадени преди 09.09.1944 г.^[6] (обн. в Известия на Президиума на Народното събрание^[7], бр. 93 от 20 ноември 1951 г.).

Бележки

↑ Т. е., измерителните работи при топографското снимане, кадастралното снимане и комасирането на земите, както и специалните геодезически измервания за инженерни цели.
↑ Националният комитет по геодезия и геофизика е създаден през 1931 г. с правителствено решение. Членува в Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG). По време на Втората световна война и в годините след нея не функционира до 1959 г., когато е възстановен в резултат на усилията на акад. Владимир Христов.
↑ Тук терминът „сезон“ означава периодът през годината, през който трайните сезонни характеристики на времето позволяват извършването на измерителни работи на открито.
↑ Министър-председател по времето на внасянето на законопроекта и приемането на закона е Никола Мушанов.
↑ Министър-председател по времето на одобряването на правилника е Георги Кьосеиванов.
↑ Единственият член на закона гласи: "Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове."
↑ Т. е., „Държавен вестник“ в периода 1950-1962 г.

Източници

Министерство на войната, Централен съвет по измерванията. Известия № 1 - Създаване на Централния съвет по измерванията и дейността му през 1933 - 1937 г. София, Държавен географски институт, 1938 г.

[1] Т. е., измерителните работи при топографското снимане, кадастралното снимане и комасирането на земите, както и специалните геодезически измервания за инженерни цели.

[2] Националният комитет по геодезия и геофизика е създаден през 1931 г. с правителствено решение. Членува в Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG). По време на Втората световна война и в годините след нея не функционира до 1959 г., когато е възстановен в резултат на усилията на акад. Владимир Христов.

[3] Тук терминът „сезон“ означава периодът през годината, през който трайните сезонни характеристики на времето позволяват извършването на измерителни работи на открито.

[4] Министър-председател по времето на внасянето на законопроекта и приемането на закона е Никола Мушанов.

[5] Министър-председател по времето на одобряването на правилника е Георги Кьосеиванов.

[6] Единственият член на закона гласи: "Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове."

[7] Т. е., „Държавен вестник“ в периода 1950-1962 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]