Цецилий Бриньоне
Цецилий Бриньоне (на италиански: Cecilio Brignone) е италиански католически мисионер от ордена на капуцините, работил в Софийско-пловдивския викарият в средата на XIX в.
Цецилий Бриньоне Cecilio Brignone | |
италиански католически духовник | |
Роден |
1823 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | католицизъм |
Цецилий Бриньоне в Общомедия |
Биография
редактиранеЦецилий Бриньоне е роден в общината Кайро Монтеноте, област Пиемонт, в Италия през 1823 г.[1] Завършва духовни науки в родната си провинция и след като е ръкоположен за свещеник и приет в ордена на капуцините през 1839 г. той е изпратен като мисионер в Сирия.[2]
На 21 април 1860 г, пристига в България и първоначално служи в католическите енории в Калъчлий, Даваджово, и др. През 1868 г. е назначен за секретар на епископ Франческо Рейнауди и за лектор по философия и богословие в малката мирска семинария в Пловдив. През 1870 г. в Рим е издадена неговата книга „Богомилният живот“.[2] Тя е напечатана с латински букви на български език за нуждите на католиците в Пловдивско.[3]
Умира на 6 август 1877 г. в Пловдив.[1] През същата година в Рим излиза и второ издание на неговата книга. Копия на двете издания на творбата му се пазят в Националната библиотека в София.
Библиография
редактиране- Bogomilniat xivot : sanki Nauki i molitvi za dostoino ispalnovane od poglavnite duhovni dlaxnosti na kristianinat: kade se ubadi kako trebe da pravi idin kristianin cilek zaran i vecer, kak dobre da se ispovedva, dostoino da se konka i drughi raboti od bogomilos / deto na svetlos dadi D. Ceciliokapuzin za katolizite od Filibeliskata dargiava. – Rim, 1870 (Peciatniza propagandska upravlena ot cav. Petro Marietti).